Решение № 18928 от 21.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18928 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря ************* като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20231110153439 по описа за 2023 година Предявен е иск по чл. 79 и 86 от ЗЗД.

Ищеца *********, със седалище и адрес на управление ******** представлявано от ********* – изпълнителен директор, твърди в исковата си молба, че ответницата дължи посочените суми, представляващи използвана и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен номер ********* находящ се в *******. В съдебно заседание искът се поддържа.

Ответницата Л. С. Н., родена на ********** г., гражданка на ***********, е уведомена за подадената искова молба чрез публикация в „Държавен вестник“ по реда на чл. 48 от ГПК и се представлява по делото от назначения и особен представител адв. А. Б. от САК, който в срока по чл.

131, ал. 1 от ГПК е подал писмен отговор, в който изцяло оспорва предявените искове, и моли да бъдат отхвърлени с решението по делото.

Третото лице-помагач ****** със седалище и адрес на управление ********, не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.

1

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качеството му на потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период. В доказателствена тежест на ответника да установи факта на изпълнение, т.е. че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за ползвана топлоенергия през процесния период.

Между страните не съществува спор, по отношение на качеството на потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, съгласно който “потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Оособеният представител адв. А. Б. от САК в подадения отговор изрично посочва, че не оспорва качеството на потребители на топлинна енергия на посочените лица, поради което с протоколно определение от 24.03.2025 г. в проведеното съдебно заседание съдът е отделил това като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че относно това обстоятелство са приложени и писмени доказателства – Нотариален акт № ********* по описа за 2007 г. по описа на Нотариус ******.

По делото са назначени съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, като същите са приети и приложени като доказателство по делото.

Видно от заключенията по двете експертизи, размера на дължимите суми за топлинна енергия за процесния период е общо в размер на 142, 53 лева, от които 120, 57 лева главница и 21, 96 лева лихва за забава, какъвто е размера и на предявените искове.

В подадения отговор на исковата молба е налице възражение за изтекла погасителна давност за цялата сума, поради което се явява своевременно направено и следва да бъде разгледано по делото. Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на ГК и ТК на 2

ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия падеж. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В случая според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за претендираната от ищцовото дружество главница, касаеща процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за нейното заплащане. В случая исковата молба е подадена на 29.09.2023 г., съответно, вземанията на ищцовото дружество за стойността на доставената топлинна енергия с настъпил падеж преди тази дата са погасени по давност, а именно вземанията на ищцовото дружество за начислените месечни вноски за месеците м.05.2019 г. до м.07.2020 г. включително – последно на 16.09.2023 г.

Размера на погасената по давност сума за главница за топлинна енергия съдът извежда от заключението на ССчЕ, като същата възлиза на сумата в размер на 66, 97 лева.

С оглед горното следва иска за главница за топлинна енергия против ответницата а бъде отхвърлен за сумата в размер на 66, 97 лева, като погасен по давност, и уважен за остатъка в размер на 16,03 лева. Иска за мораторна лихва не попада в периода на давностт, поради което следва да бъде уважен изцяло, същото важи и за иска за главницата за дялово разпределение. По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжниците изпадат в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и следва да бъде изцяло отхвърлена.

С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски имат както ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответника на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, но доколкото ответницата е била представлявана от оособен 3 представител и няма сторени разноски, съдът няма да се произнася по този въпрос. Ищеца е сторил разноски в размер на 1 530 лева, както следва – държавна такса в размер на 200 лева, държавна такса за призоваване чрез ДВ в размер на 30 лева, депозит за назначаване на особен представител в размер на 400 лева, депозит за СТЕ и ССчЕ в размер на 800 лева, и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и Наредбата за заплащане на правната помощ в минимален размер от 100 лева, тъй като делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност и размера на иска е далеч под 10 000 лева. Общия размер на предявените искове възлиза на сумата в размер на 139, 53 лева, а уважената част от тях възлиза на сумата в размер на 66, 87 лева, което е 48 % от общия размер, в каковто размер следва да се присъдят и дължимите разноски, или сумата в размер на 734, 40 лева.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Л. С. Н., родена на ********** г., *** ********* да заплати н а *******, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от *********– изпълнителен директор, сумата в размер на 16, 03 лева /шестнадесет лева и три стотинки/ главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2020 г. м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 13, 27 лева /тринадесет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща законна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 07.09.2023 г., сумата в размер на 37, 57 лева /тридесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/ главница, представляваща сума за дялово разпределение за периода м.08.2020 г. - м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 29.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 734, 40 лева /седемстотин тридесет и четири лева и четиридесет стотинки/, представляваща 48 % от общия размер на направените по делото разноски в размер на 1 530 лева, както следва – държавна такса в размер на 200 лева, държавна такса за призоваване чрез ДВ в размер на 30 лева, депозит за назначаване на особен представител в размер на 400 лева, депозит за СТЕ и ССчЕ в размер на 800 лева, и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „********* със седалище и адрес на управление *****, представлявано от ********** – изпълнителен 4 директор, против Л. С. Н., родена на ********** г., *******, иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ за сумата в размер на 66, 97 лева /шестдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща главница - стойността на топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от******, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от ******* – изпълнителен директор, против Л. С. Н., родена на ********** г., *********, иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 5, 69 лева /пет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 16.12.2020 г. – 07.09.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца - ********, със седалище и адрес на управление ********

Банкова сметка на ищеца:

************

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5