Решение № 179 от 17.03.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Ямбол, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ц. Х. Г. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20232300500088 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. Н. Д. от гр.******, против Решение №43/24.10.2022г. на Тополовградски районен съд, постановено по гр.д.№20222320100049 по описа за 2022г. на този съд, с което въззивницата Р.Д. е осъдена да заплати на П. И. Ч. от гр.****** сумата 8943,54лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД за 1/2 част от направени разходи за ремонт на покрив на жилищна сграда, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 06.01.2022г., до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 1 767,15лв.

Решението на първата инстанция е оспорено като неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния закон, довело до нарушение и на материалния закон. Според въззивницата, районният съд е постановил решението при нередовна искова молба по смисъла на чл.127, ал.4 ГПК, в която ищецът не е посочил банковата си сметка, по която да бъде внесена исковата сума, което според въззивницата е утежняване на финансовото й положение. При постановяване на обжалваното решение съдът не изяснил правилно и фактическата обстановка по делото, съобразно събраните писмени и гласни доказателства, а предвид направеното признание на иска съдът неправилно възложил в тежест на ответницата, сега въззивница, и лихвите за забава и разноските по делото, без да отчете, че същата не е дала повод за образуване на делото.

По тези съображения въззивницата моли за отмяна на обжалваното решение на ТРС и за постановяване на друго решение от въззивния съд, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск.

Въззиваемият П.Ч., чрез пълномощника адв.В., е подал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, с който е оспорил жалбата и е изложил подробни съображения, според които при доказване на релевантните по делото факти и правилно разкрита фактическа обстановка, районният съд е постановил законосъобразно и правилно решение. Моли решението да бъда потвърдено, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

1

В о.с.з. въззивницата се явява лично, поддържа въззивната жалба, представя нови доказателства за извършени плащания след постановяване на обжалваното решение, поради което моли за уважаване на жалбата.

Пълномощникът на въззиваемия П.Ч. - адв.В. депозира писмена молба, с която настоява за потвърждаване на обжалваното решение на първата инстанция и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на П. И. Ч. от гр.******, с която против Р. Н. Д. от гр.****** е предявен осъдителен иск, който след предприето изменение по реда на чл.214 ГПК е за заплащане на сумата 8 943,54лв., представляваща 1/2 част от направени от ищеца разноски за ремонт на покрива на съсобствена с ответницата жилищна сграда, която част съответства на дела на ответницата в собствеността.

Ищецът е поддържал в исковата молба, че с ответницата са съсобственици на масивна жилищна сграда с посочен идентификатор, находяща се в гр.***** на ул.*******№******, като поради наличието на течове от покрива на сградата възникнала необходимост от ремонт на покрива. Твърденията на ищеца са, че е възложил на специалист изготвяне на конструктивно становище, който дал такова становище за необходимост от извършване на ремонт на покрива, поради установените течове, липса на водосточни тръби и изгнила дървена покривна конструкция. Ищецът приел оферта за вида и стойността на необходимите СМР на покрива и изпратил на ответницата нотариална покана за стойността на ремонта. От своя страна ответницата заявила, че не възразява да участва съразмерно с необходимата сума за ремонта, но поискала да плати първоначално 1000лв., а разликата на равни месечни вноски, както и да извърши оглед на покрива със свои специалисти, но неотложността на ремонта принудила ищецът да сключи със строител договор за ремонт на покрива, който ремонт бил извършен и за който ищецът заплатил сумата общо 18 820,80лв. с ДДС, при което за него се породил правния интерес да претендира от ответницата заплащана на половината от тази сума, съответстваща на дела й в собствеността, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда и разноските по делото.

С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата Р.Д. не е оспорила и е признала задължението си за заплащане ремонта на покрива, но е оспорила неотложността на ремонта и размера на разноските за него, като е посочила, че е финансово затруднена да изпълни паричното си задължение.

Фактическата обстановка по делото не е била спорна между страните и същата правилно е разкрита от районния съд.

Не е имало спор, че страните са етажни собственици в многофамилна жилищна сграда в гр.***** с идентификатор ***********. по КККР на града, намираща се на административен адрес гр.******, ул.******№**, като с нот.акт №3/2020г. на нотариус с №*** в НотК е установено, че ответницата Р.Д. е собственик на минус първи етаж (избен етаж) от сградата, а с нот.акт№38/2020г. на нотариус №*** в НотК е установено, че ищецът е собственик на етажа над избения етаж от сградата, като ищецът и ответницата притежават по 1/2 ид.част от недвижимия имот, в който е построена сградата и не е налице спор, че притежават по 1/2 ид.част и от общите части на сградата.

По възлагане от ищеца инж.Р.М. е извършила обследване и е дала конструктивно становище, от което е установено, че при огледа на покрива е констатирано състоянието му налични течове; изгнили и запълнени с пръст и наноси улуци, липсващи водосточни тръби, в резултат на което дъждовната вода се налива в основата на къщата; изгнила дървена покривна конструкция; компрометирана дъсчена и ламаринена обшивка; лоша зидария на единия комин - състояние, изискващо необходимост от ремонтни дейности, които подробно са описани в шест точки в конструктивното становище. На база на това обследване и становище, ищецът е получил оферта № 65/24.08.2021г. от дружеството „Инфрастрой – Инженеринг“ ООД за видовете СМР и тяхната стойност за ремонта на покрива, която стойност без ДДС е в размер на сумата 15 684лева. С връчена на ответницата на 15.09.2021г. нот.покана, същата е уведомена от ищеца за стойността на необходимия ремонт на покрива по офертата, като в отговор ответницата е посочила, че ще участва в ремонта съразмерно с 2 необходимата сума за ремонта, но във възможностите й е да заплати първоначално сумата 1 000лв., а остатъкът на равни месечни вноски, не по-големи от 350лв. В отговора на поканата ответницата е поискала от ищеца да й осигури и достъп до покрива, за да може с доведени от нея специалисти да установи необходимостта от ремонта на покрива и вида СМР.

На 04.10.2021г. ищецът е сключил договор за строителство с изпълнителя "Инфрастрой-Инженеринг"ООД за ремонт на покрива на къщата на адреса в гр.*****, ул.****№*, в който е постигнато съгласие за правата и задълженията на страните по договора. Съставен е двустранно подписан от сключилите договора страни Акт от 01.11.2021г. за установяване годността за приемане на строеж, удостоверяващ, че ремонтът е изпълнен съгласно договора и че покривът може да бъде приведен в експлоатация, с приложен към акта протокол за приемане на извършени СМР с дата 01.11.2021г., с обща стойност на СМР в размер на 18 820,80лв. с ДДС. По издадените от изпълнителя на работата два броя фактури от 08.10.2021г. и от 01.11.2021г., по банков път с преводни нареждания ищецът е превел на строителя посочената по-горе сума на два пъти, първоначално като аванс в размер на 9410,40лв и като окончателно плащане в размер на 9410,40лв., или общо заплатената от ищеца сума за ремонта на покрива е в размер на сумата 18 820,80лва.

След извършване ремонта на покрива на сградата ищецът е отправил нотариална покана до ответницата от 23.11.2021г., с която я е поканил да уредят извънсъдебно отношенията си, но поканата е останала невръчена.

Разпитаните пред първата инстанция двама свидетели - св.И. и св.М. са дали показания за вида на ремонтите работи, които са били изпълнени за ремонта на покрива на сградата на страните.

По делото е изслушано и заключението на вещото лице инж.М., извършило назначената съдебно-техническа експертиза, с което е установено, че ремонтът на покрива на процесната жилищна сграда действително е извършен, постигнато е възстановяване на здравината на покрива, непропускливост на дъждовна вода и правилно отводняване. Вещото лице е констатирало различия в извършените СМР и описаните в офертата на строителната фирма, които са в границите на допустимите в строителството 7-10%, давайки заключение, че общата стойност на СМР по оферта възлиза в размер на сумата на 18 821,04 лева, а стойността на изпълнените на място СМР възлиза в размер на сумата 17 887,08лева.

При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение ТРС е уважил изцяло предявения иск за сумата 8 943,54лв., квалифицирайки иска по чл.59 ЗЗД. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, тъй като страните са съсобственици с притежавана по 1/2 ид.част от процесната сграда, за ремонта на чийто покрив са били направени разноски, необходими за поддържането и възстановяването му, които разноски са били направени само от единия съсобственик - ищеца и ответницата следва да му заплати обезщетение в размер на половината от тези разноски, съответстваща на дела й от стойността на ремонта и на обедняването на ищеца.

Пред въззивната инстанция са представени нови доказателства, установяващи, че след постановяване на обжалваното решение ответницата, сега въззивница, е извършила три превода в полза на ищеца – на 19.01.2023г. сумата 2000лв., на 08.02.2023г. на сумата 1 000лв. и на 12.03.2023г. на сумата 1 000лв., или за ремонта на покрива е заплатила на ищеца сумата общо 4 000лв.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Извършвайки служебната проверка на обжалваното решение на първата инстанция, ЯОС намира, че решението е валидно и процесуално допустимо:

По делото е установено и няма спор, че страните са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда, която е в режим на етажна собственост по см. на чл.37 и сл. ЗС, като притежават по 1/2 идеални части от общите части на сградата. Съгласно нормата на чл.41 от ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в 3 полезните разноски, за извършването на които е взето решение от общото събрание на етажните собственици. Съгласно чл.3 от ЗУЕС, за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, а такъв е разглежданият случай, се прилагат разпоредбите на чл.30, ал.3, чл. 31, ал.1 и чл.32 от Закона за собствеността, т.е. решение на общото събрание на етажните собственици не се взима. В случая ищецът е поддържал, че исковата сума, която претендира е във връзка с направени от него необходими разноски за ремонт на покрива на жилищната сграда. Последният е обща част по силата на закона, съгласно нормата на чл.38 от ЗС. От ангажираното пред ТРС писмено доказателства - становище на инж. М., което не е оспорено от ответницата, по делото е установено, че покривът на процесната жилищна сграда е бил повреден и е имало течове. Безспорно по делото е установено, че ремонтът на покрива на сградата е извършен без взето решение на общото събрание на етажните собственици и такова решение законът не изисква, като приложима е разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС, според която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно с частта си. Или ответницата - другият етажен собственик, не е освободена от задължението да участва в необходимите разноски за общите части на сградата. В исковата молба ищецът се е позовал на това, че сторените от него разноски са необходими, предвид състоянието на покрива. Необходимостта на ремонта му произтича от това, че трябва да се извърши за запазване на целостта и структурата му, както и за да може покривът да изпълнява предназначението си. В тази насока е конструктивното становище на инженера-специалист, както и заключението на вещото лице инж.М.. Ето защо възражението на ответницата, сега въззивница, че по делото не е установена необходимостта от извършване на ремонта, е неоснователно.