Решение № 20785 от 18.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 13853/2024
- Вид
- Решение № 20785
- Подписан
- 18.11.2024
- В сила
- 10.12.2024
- Състав
- АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 20785 гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА при участието на секретаря ** като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20241110113853 по описа за 2024 година
Д. Д. Р. е предявил срещу „**“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 1600 лева, частично от сума в общ размер на 4500 лева, представляваща дължимо, но незаплатено з*хователно обезщетение по задължителна з*ховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди на л. а. марка „*“, модел „*“, с рег. № **, по щета № 43082131901188 в резултат на з*хователно събитие – ПТП, настъпило на 24.04.2019 г. в гр. София, бул. *“ в посока „*“ преди бул. *“, ведно със законната лихва от 11.03.2024 г. до окончателно изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на з*хователното покритие по задължителна з*ховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена между водача на л. а. с рег. № * и ответника, е настъпило з*хователно събитие по покрит з*хователен риск по вина на водача на л. а. с рег. № *, който на 24.04.2019 г. около 13:10 ч. в гр. София, бул. *“ в посока „*“ преди бул. *“, реализира ПТП и удря спрелия на червен светлинен сигнал на светофарна уредба л. а. марка „*“, модел „*“, с рег. № **, вследствие на което на последния са нанесени щети. Ищецът сочи, че за настъпилото ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от 24.04.2019 г., съгласно който виновен за процесното ПТП е водачът на л. а. с рег.
№ *. Излага, че на 24.04.2019 г. при ответника е постъпило уведомление за щетите по л. а. марка „*“, модел „*“, с рег. № ** и е образувана щета № 43082131901188, извършен бил оглед на автомобила и е съставено опис-заключение по щетата. Ответното дружество било ликвидирало щетата и определило з*хователно обезщетение в размер на 617,56 лв., като с извършеното плащане на посочената сума ответникът е признал настъпилите щети по основание. Ищецът счита, че така заплатеното обезщетение е недостатъчно по размер и не е определено според действителната стойност на нанесените щети по средни пазарни цени 1 към датата на ПТП. Ищецът твърди, че е отправил покана до ответника да преразгледа размера на определеното обезщетение, като с писмо от 28.11.2023 г. ответното дружество изрично отказало.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск единствено по размер. Признава настъпването на процесното з*хователно събитие, вината на водача на з*хования при ответното дружество лек автомобил, както и причинноследствената връзка между ПТП и вредите. Не оспорва наличието на валиден действащ з*хователен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на процесното ПТП, както и че по уведомлението за щета е заведена щета № 43082131901188.
Оспорва неправилно да е определил дължимото се на ищеца з*хователно обезщетение.
Счита, че при определянето му са отчетени средните пазарни цени за частите и труда.
Твърди, че лекият автомобил не е бил в гаранция, поради което з*хователят дължи обезщетение, определено на база средни пазарни цени за същия вид автомобилни части и труд. Излага, че е изготвил калкулация по претенция и експертна оценка за необходимите труд, части и ремонт на детайли, с която са калкулирани разходите за процесния лек автомобил на база средни пазарни цени. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните наличието на валидна задължителна з*ховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л. а. с рег. № * към датата на процесното ПТП; настъпването на процесното з*хователно събитие; вината на водача на з*хования при ответното дружество л. а. с рег. № *; причинно-следствената връзка между процесното ПТП и вредите; че ответникът е заплатил на ищеца з*хователно обезщетение в размер на 617,56 лева.
Като прецени обстоятелствата по делото съдът намира, че правилната квалификация на предявения иск е чл. 432, ал. 1 КЗ, доколкото е предявен иск м увреденото лице пряко срещу з*хователя по з*ховка "Гражданска отговорност". Съдът счита, че няма пречка да преквалифицира предявения иск с решението по делото, доколкото е разпределил правилно доказателствената тежест и обстоятелствата, които подлежат на доказване, не се променят, а единствено е различна правната квалификация, която е по-точна. По предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже, че в срока на з*хователното покритие по процесната задължителна з*ховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е настъпило з*хователно събитие, за което з*хователят носи риска, причинна връзка между з*хователното събитие и настъпилите вреди, както и размера на вредите. При това положение и съгласно чл. 429 КЗ з*хователят носи отговорност за всички вреди, за които отговаря водачът на з*хования автомобил, като на основание чл. 432, ал. 1 КЗ искът може да бъде насочен направо към него.
По делото е представен Двустранен протокол от ПТП от 24.04.2019 г. и Уведомление 2 за щета, според което водачът на МПС „* *“, с рег. № **, бил спрял на светофар на бул. *“ преди кръстовището с бул. „*“, когато МПС „** с рег. № * внезапно реализирал ПТП с него.
Представена е калкулация по щета № 43082131901188, с която нанесените вреди са определени в размер на 617,56 лева.
От справка от страницата на Гаранционен фонд е видно, че Гражданската отговорност на МПС с рег. № * за периода 04.10.2018 г. – 03.10.2019 г. е з*хована при ответника.
Прието е неоспорено заключение на съдебно-автотехническа експертиза, според което на 24.04.2019 г., около 13:10 часа, л.а. „** с рег. № *, се движи по бул. *“ и на крстовището с бул. „Акад. Ив. Евстатиев *“ водачът реализира ПТП в изчакващия на червен сигнал на светофарната т.а. „* *“, с рег. № **. Всички увреждания по т.а. „* *“, отразени в описа на з*хователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на т.а. „* *“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 3488,96 лева.
Анализирайки всички събраните по делото доказателства и с оглед извършеното плащане и експертното заключение съдът приема, че процесните увреждания по МПС „* *“, с рег. № **, са причинени от процесното ПТП. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на „** с рег. № *.
Ответникът оспорва неправилно да е определил дължимото се на ищеца з*хователно обезщетение. Преценявайки заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което е определило пазарната стойност на материалите, необходими за възстановяване на уврежданията по процесния автомобил в по-висок размер от претендираната сума съдът намира, че следва да уважи предявения иск в пълен размер.
При този изход на спора ищецът има право на разноски, като е сторил следните разноски: 64 лева - държавна такса, 300 лева – депозит за експертиза и 400 лева –адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „**“ ЕАД, ЕИК ** да заплати на Д. Д. Р., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 1600 лева, частично от сума в общ размер на 4500 лева, представляваща дължимо, но незаплатено з*хователно обезщетение по задължителна з*ховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди на л. а. марка „*“, модел „*“, с рег. № **, по щета № 43082131901188 в резултат на з*хователно събитие – ПТП, настъпило на 24.04.2019 г. в гр. София, бул. *“ в посока „*“ преди бул. *“, ведно със законната лихва от 11.03.2024 г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА „**“ ЕАД, ЕИК ** да заплати на Д. Д. Р., ЕГН **********, на основание 3 чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 764 лева - съдебни разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4