Решение № 89 от 06.03.2026, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 119/2025
- Вид
- Решение № 89
- Подписан
- 06.03.2026
- Състав
- Румяна Бончева Пенева
Цитирани разпоредби
- чл.127 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.12-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.12-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 3-5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 3-5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 3-5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 20, ал. 2 изр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.482, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 503, ал.8 · Кодекс за застраховането
- чл. 506, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.511, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 511, ал. 1 или 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 511, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.512, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.513, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1, пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 58а ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 89 гр. С., 06.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Даниела Ив. Илиева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20255500900119 по описа за 2025 година
Предявени са субективно предявени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал. 1 вр. чл. 511, ал. 1, т.1 във вр. с л.511, ал.3 КЗ и акцесорна претенция по чл. чл. 496, ал. 1 вр. чл.512, ал. 1 КЗ.
В исковата молба ищците Х. П. И. и П. М. И. посочват, че на 13.08.2022г. около 21,25 часа по двулентов, двупосочен път III - 6602, южно от село Б., община С. в посока от север на юг се движел лек автомобил „МЕРЦЕДЕС БЕНЦ", тип 166, peг. № ** /британска регистрация/, управляван от М.В.М., с ЕГН: ********** със скорост 78 км/ч, при мокра асфалтова настилка. На километър 0 + 20 /6,46 метра преди знак В 26 - забранено движението със скорост по - висока от 40 км/ч/, водачът изгубил контрол върху управлението на автомобила, в резултат на което моторното превозно средство напуснало платното за движение и се преобърнало в крайпътната затревена площ, източно от платното за движение. Вследствие на произшествието, са пострадали пътниците в автомобила Б.П. М.а и М.П. М.. В деня на инцидента е загинал синът на ищците М.П. М..
Твърдят, че по този начин, на 13.08.2022г. на км 0+20 по път 6602 южно от село Б., община С., при управление на лек автомобил марка „МЕРЦЕДЕС БЕНЦ", тип 166, peг. № ** /британска регистрация/, М.В.М., с ЕГН:
**********, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 изр. 1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на М.П. М. и средна телесна повреда на Б.П. М.А престъпление по чл. 343а, ал. 1 б. „г", вр. с чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, пр. 4, б.
„б", пр. 1, вр. с ал. 1, б. „б", пр. 2 и б. „в", вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл.
58а ал. 1, вр. с чл. 54 от НК. С Присъда №55/05.2023г., постановена по НОХД № 869/2023г. по описа на Окръжен съд-С., М.В.М., с ЕГН ********** е 1 признат за виновен в извършване на цитираното престъпно деяние, като са му наложени предвидените в закона наказания: две години и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от четири години и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години.
Присъдата на наказателния съд е влязла в законна сила на 24.10.2024г.
Посочват, че съгласно императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Обстоятелствата, установени с присъдата, а именно - настъпилото ПТП, виновността на водача на МПС - „МЕРЦЕДЕС БЕНЦ", тип 166, peг. №** /британска регистрация/ - М.В.М., претърпените вреди и причинно следствената връзка са безспорно установени, т. е. в конкретния случай е безспорно установено, че именно М.В.М., като водач на „МЕРЦЕДЕС БЕНЦ", тип 166, per. № ** /британска регистрация/ е извършител на процесното деяние, а също така, че при неговото извършване е управлявал процесното моторно превозно средство, с което е нарушил правилата за движение ЗДвП, цитирани по - горе.
Посочват, че в резултат на противоправното си деяние, водачът М.В.М. е причинил на ищците П. М. И. и Х. П. И. неимуществени вреди във формата на морални болки, страдания и психически дискомфорт от преждевременната, внезапна и невъзвратима загуба на починалия млад човек М.П. М. - син на ищците, с когото всеки от тях се е намирал в отношения на взаимна обич, доверие и привързаност и от когото е получавал синовна обич, внимание, разбиране и уважение и е осмислял техния живот.
Посочва се, че отношенията между всеки един от ищците и техния починал син са били много искрени, близки и сърдечни и неочакваната и внезапна смърт на детето им е предизвикала у тях изключително силни болезнени изживявания, чувства на безпомощност и отчаяние, силен емоционален срив. Майката и бащата са съкрушени от загубата на единствения си син М. и това, което им е останало след неговата смърт, е да слагат цветя на гроба му и да палят свещички за детето си. До трагедията, родителите и техният син са имали здрава емоционална и духовна връзка помежду си, подкрепяли са се взаимно, споделяли са всички радости и несгоди в живота си. Трагедията, която е сполетяла семейството е огромна, майката Х. и бащата П. буквално са рухнали и загубили смисъл в живота.
Посочват, че М. е бил техният единствен син, тяхна гордост и радост.
Отгледали са го с много любов и внимание и възпитали като достоен, почтен и добър човек. Със сестра си - Б. - негова близначка са родени в България, три години по - късно се преместили в Кипър, а от 2011 г. се установили в Г., където живеят и към настоящия момент. Семейството е било много сплотено и задружно, винаги всички са живеели заедно и никога не са се разделяли.
Двете деца са отглеждани с любов и внимание, в спокойна и уютна атмосфера.
2
Прекарали са незабравими моменти на почивки в България, на екскурзии в Холандия, Австрия и други страни. М. имал много силна емоционална връзка с майка си Х.. Бил много привързан към нея от малък - доверявал й се, съветвал се с нея, споделял всички свои преживявания, радости, успехи и проблеми. Х. познавала всички негови приятели, съученици, учители и преподаватели, помагала му в училище, ходила на родителски срещи. М. бил постоянно до майка си, когато дълго време не можела да вижда, поради операция на очите, давал сили и кураж на баща си след загубата на неговите родители. И към двамата ищци М. проявявал респект и уважение. П. и Х. били особено горди с него, като техен единствен син и като талантлив спортист, притежаващ завидни умения в областта на футбола. Баща му провокирал интереса на момчето към този спорт и го насърчавал да тренира. Купил му спортен екип и топка, записал го в елитен футболен клуб в Г., където високо оценили способностите на М., гласували му доверие и възлагали големи надежди на него. Момчето се развивало като отличен футболист. Родителите му го подкрепяли и насърчавали, били непрекъснато до своя син, присъствали на всичките му спортни изяви и състезания. Той бил тяхната гордост.
Роднини, приятели, преподаватели и треньори били възхитени от М. и сестра му Б. - дисциплинирани, усмихнати, лъчезарни и възпитани млади хора, с добро поведение и уважение към всички. Децата на ищците били сочени като пример за подражание.
Посочва се, че преместването на семейството от България в Кипър и след това в Г., създало на децата известни затруднения в училище - два пъти започвали първи клас - веднъж в Кипър, а после в Г., но независимо от усложненията и неудобствата, успели да се адаптират и успешно завършили средно образование в М.. М. бил много умно, любознателно и будно дете, проявявал интерес към чужди култури и цивилизации, но поради огромната си любов към спорта, избрал да кандидатства спортна журналистика. През септември 2022г. му предстоели обучителен курс и кандидат - студентски изпит, но не успял да реализира мечтите си.
Сочат, че внезапната, неочаквана и трагична смърт на сина им била изключително тежка загуба за тях. Тази трагедия им указала много неблагоприятно влияние - видимо се сринали, сякаш изведнъж остарели с години, макар че били още много млади, отчаяли се, загубили смисъл в живота. Ищците изпаднали в шок, не можели да повярват, че тяхното всеотдайно и любящо момче го няма, че никога няма да чуят гласа му, да го видят, да усетят присъствието му. Не били в състояние да правят нищо, да контактуват с хора, затворили се в себе си, нарушил се сънят им, безутешно плачели за своя син, изпадали в депресивни състояния. Намирали утеха, надежда и смисъл единствено в своята дъщеря Б. - близначката на М., но тя не можела да запълни изцяло празнотата в живота им. Често се връщали в България, за да посетят гроба на сина си. Направили му две паметни плочи на мястото на произшествието и на гробищата.
Посочват, че внезапната, неочаквана и трагична смърт на този толкова 3 млад и талантлив човек - само на 18 години е тежка загуба не само за неговите близки, роднини и приятели, но и загуба за обществото, което е лишено от възможността да бъде част от спортните и житейски успехи на един талантлив млад спортист, достоен човек, умен и интелигентен младеж, на прага на жизнения си път, на когото по нелеп начин е отнето най - ценното човешко благо, а именно – живота.
Посочват, че загубата на дете и неговото преживяване от родители, с оглед естествената поредност, в която се очаква да се оттеглят от живота първо по - възрастните, а после - по-младите, съставлява от психологическа гледна точка едно от най - тежките житейски събития. Дори интензивността на страданието на родителя да намалее във времето, мъката остава до края на живота, в което отношение вредата е непоправима и материално неизмерима, което изисква определяне на обезщетение за неимуществени вреди в тези случаи по - високо, отколкото ако се касае до неимуществени вреди, търпени при телесни увреждания, дори когато последните са дали трайно отражение върху здравето, но без да прекъснат хода на живота. Ищците са преживели смъртта на детето си изключително тежко - съкрушени от загубата на единствения си син, отчаяни са и преживяват и понастоящем тежко смъртта на детето си, като не могат да се примирят с нея и това събитие много ги е променило - водят почти отшелнически начин на живот, нямат желание да контактуват с никого, много мъчително и болезнено изживяват тежката и невъзвратима загуба. Налага се да ползват специализирана помощ от психиатър и психолог.
Излагат, че е покосен един човешки живот, прекършени са всички мечти и надежди на една майка и един баща, свързани с техния син, изчезнал е смисълът на живота им. Загиналият е бил на много млада възраст - само на 18 години, а връзката с родителите му - здрава и силна. Налице са претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от загуба на дете с изключително висок интензитет.
В молбата се посочва, че родителите на починалия М.П. М. - П. М. И. и Х. П. И. попадат в кръга от лицата, определени като лица, имащи право да получат обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина им в описаното ПТП. Претърпените неимуществени вреди от всеки един от ищците в резултат на описаното ПТП, оценяват на сумата от 250 000 лева за всеки един от тях. От тази сума, следва да се приспадне извънсъдебно изплатеното на всеки от ищците обезщетение от по 110 000 лева. С настоящата искова молба, се предявяват частични искове за сумата от по 90 000 лева от общо 140 000 лева допълнително обезщетение за всеки от ищците П. М. И. и Х. П. И..
Посочват, че съгласно разпоредбите на чл. 511, ал.1 т, 1 КЗ, "В случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в 4
Съвета на бюрата, претенцията се обработва от кореспондента за територията на Република България на застрахователя на виновния водач, а съгласно чл.482, ал.1 КЗ, ''Територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство, е територията на държавата, където е издаден регистрационният номер на моторното превозно средство, независимо дали е постоянен, или временен.
Посочват, че към момента на извършване на деянието - 13.08.2022г., управляваният от виновния водач М.В.М., с ЕГН; ********** лек автомобил „МЕРЦЕДЕС БЕНЦ", тип 166, per. №** е регистриран във В.. В. е член на системата "Зелена карта", а нейното Национално бюро "Зелена карта" MOTOR INSURERS' BUREAU, е член на Съвета на бюрата, състоящ се от 48 национални бюра, в това число и НББАЗ. Към датата на произшествието, процесният автомобил е застрахован по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите от английска застрахователна компания "Liverpool Victoria Insurance Company Limited, която има номиниран кореспондент за обработка на щети на територията на Република България, а именно - З., с ЕИК **.