Решение № 30 от 07.05.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Раднево, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Административно наказателно дело № 20265520200050 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на М. А. Б., ЕГН**********, с постоянен адрес с. С., община Х. против наказателно постановление /НП/ № 26-0327-000006 от 04.02.2026 г. на ВПД началник на РУ-Раднево при ОД на МВР-Стара Загора, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал.1, т.5 пр. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание глоба в размер на 153,39 евро за извършено нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДвП.

По изложени в жалбата съображения за незаконосъобразност на НП от гл. т. на неговата необоснованост и издаването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, е отправено искане за неговата отмяна.

Твърди се, че АУАН е съставен извън предвидените срокове за това. Оспорва акта и констатациите в него, които не отговар яли на действителното фактическо положение.

Въззиваемата страна – началник на РУ-Раднево при ОД на МВР- Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител. До съда е депозирано писмено становище от процесуалния му представител - юрисконсулт А., за потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. Отправя 1 се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по отношение размера на претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, като се иска при претенция за присъждането на такова, то да бъде определено в минимален размер.

Районна прокуратура - Стара Загора, ТО-Раднево редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. До съда е депозирано писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. А., в което излага подробни съображения за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

С оглед събраните по делото доказателства и представените такива с административнонаказателната преписка, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на М. А. Б., е наложено административно наказание глоба в размер на 153,39 евро за извършено нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДвП за това, че на 02.01.2026 г. в 12:45 часа, в гр. Раднево на кръстовището, на ул.“Загоре“ и ул. „Байкал“ като Водач на лек автомобил, „*****“ ***, с рег. № *****, в посока юг-север управлява собствения си лек автомобил марка ***** модел 1900 с рег. номер *****, като извършва следното нарушение: На кръстовище не пропуска движещото се направо по път с предимство ППС, вследствие на което с предна дясна част на автомобила си удря задна лява част л. а. марка ***** модел *** с рег. номер *****, собственост на Г.Н.С., управляван от Н.Р.А., с което допуска ПТП с материални щети.

След като е приел, че извършеното съставлява нарушение на чл.50, ал.

1 от ЗДвП, актосъставителят издал АУАН Серия GA №4778754 от 02.01.2026 г., връчен лично на жалбоподателя на същата дата. При съставянето на АУАН нарушителят не е направил възражения срещу акта. Допълнителни писмени възражения не са подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. При идентично приета фактическа обстановка, въз основа на горепосочения АУАН е издадено и обжалваното НП № 26-0327-000006/04.02.2026 г. на ВПД Началник РУ Раднево при ОД на МВР – Стара Загора.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, съдът прие за 2 безспорно установена и доказана, въз основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства - АУАН Серия GA №4778754 о т 02.01.2026 г. ; НП № 26-0327-000006/04.02.2026 г ; справка за нарушител водач /л.9/; протокол за ПТП №2026-1043-50026-1 от 02.01.2026 г. /л.8/; справка Централна база КАТ относно лек автомобил марка „*****“ ***, с рег.

№ *****, заповеди за компетентност, както и посредством показанията на разпитаните свидетели, лицата – Г. Х. П. – актосъставител и свидетел К. Н.

М..

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, доколкото изхождат от лица, които пряко и непосредствено са възприели фактите, за които свидетелстват. Показанията им са последователни и непротиворечащи, както помежду си, така и с останалите доказателства по делото. Двамата свидетели на посочената дата след получен сигнал за настъпило ПТП на кръстовището за ул. „Байкал“ с ул. „Загоре“, пристигнали на място и установили двата автомобила – участници в ПТП. Автомобилът на жалбоподателя бил ударен в предна дясна част, а на потърпевшата - в задната лява част. Жалбоподатялт им обяснил, че не е спрял на знак „Стоп“ при излизането си от ул. „Байкал“ на ул. „Загоре“, защото правил ляв завой, а „Стоп“- ът важал само за тези, които завиват надясно.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното понастоящем НП, в установения от закона срок и пред местно компетентния съд - този по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което същата се явява допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган - началник на РУРаднево, при ОД на МВР-Стара Загора, съгласно приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

В хода на административнонаказателното производство са допуснати процесуални нарушения, които са съществени и са довели до цялостното му 3 опорочаване, в т. ч. до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Според настоящия състав съществено при производството от административнонаказателен характер е да се установи съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, наказателното постановление издадено ли е при спазване на разпоредбите за съдържание и реквизити и съществува ли единство между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Това са процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, и когато установи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

Съгласно сочената, като нарушена нормативна разпоредба на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

В конкретния случай нито в съставения АУАН, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочено, че на процесната дата и място е имало някаква сигнализация, сочеща, че пътя, по който се е движел лек автомобил марка „*****“ модел Ц3 с рег. номер ***** е бил с предимство и по какъв начин е било осъществено това. При описанието на нарушението въобще не се сочи дали е имало сигнализация на кръстовището на ул.

„Байкал“ на ул. „Загоре“, и въобще каква е била тя, респ. липсва каквото и да е твърдение, сочещо защо именно въззивника е следвало да осигури предимство на движещия се по другия път лек автомобил. Едва със свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта, се установява, че жалбоподателят не е спрял на знак „Стоп“ / Б2/. Това е обективен признак на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗдвП и непосочването на наличие на сигнализация за път с предимство и конкретния й вид, води до съществено нарушаване правото на защита на лицето привлечено към административнонаказателна отговорност.

Недопустимо е в настоящото производство чрез свидетелските показания на актосъставителя да се преодолява липсата съществени реквизити, а именно тези предвидени в разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН – описание на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Допуснатото нарушение на процесуалните правила в хода на 4 административнонаказателното производство е съществено, тъй като от една страна е накърнило правото на защита на санкционираното лице, като е препятствало възможността му да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, и съответно описание на нарушението, за да организира адекватно защитата си, а от друга страна, препятства възможността за осъществяване на адекватен съдебен контрол срещу наказателното постановление.

На следващо място от свидетелските показания на актосъставителя се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта свидетелят К. Н. М. също не е очевидец, а е само такъв по съставяне на акта. В АУАН няма вписан втори свидетел. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт.

Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите, като поне един от свидетелите да подпише акта. В случая при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като и актосъставителят, и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, а актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта, но това не е сторено.

Изложените съображения обуславят законосъобразност на НП и като такова същото следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски в производството пред районния съд за платено възнаграждение за един защитник адвокат. От представените доказателства (договор за правна защита и съдействие) се установява, че жалбоподателят е платил в брой на 5 защитника си адв. А. - АК – Хасково, възнаграждение в размер на 255,56 евро.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в размер близък до минималния, съобразно чл. 18 ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. на минималните размери на адвокатски възнаграждения.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т.1 ЗАНН вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26-0327-000006 от 04.02.2026 г. на ВПД началник на РУ-Раднево при ОД на МВР-Стара Загора, с което на М.

А. Б., ЕГН**********, с постоянен адрес с. С., община Х. на основание чл.

179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал.1, т.5 пр. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание глоба в размер на 153,39 евро за извършено нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Стара Загора да заплати в полза на М. А. Б., ЕГН**********, с постоянен адрес с. С., община Х. сторените в производството разноски в размер на 255,56евро /двеста петдесет и пет евро и 56 евроцента/ за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________ 6