Решение № 55 от 08.06.2023, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Котел, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Й. Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20232210100043 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Д. М. М., ЕГН **********, адрес: с. Тича, ул. „Хаджи Димитър“ № 23, общ. Котел, подадена чрез адв. Г. от АК Сливен, с адрес за призовки и книжа: гр. Сливен, пл.

„Хаджи Димитър“ № 11-Б-1, срещу Д. В. К. и Х. М. А., за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди /болки, странаания, неудобство, страна, срам, напрежение, затруднено дъвчене и неувереност/ в размер на 24500 лв., следствие непозволено увреждане – нанесена от техния син Д. М. средна телесна повреда на 08.11.2020 г., изразяващо се в травматично избиване на четири зъба, ведно със законната лихва за забава, считано от 09.11.2020 г. до предявяване на иска, както законната лихва до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски по делото.

Ищецът основава претенцията си на твърденията, че на 08.11.2020 г. в с.

Тича, общ. Котел, синът на ответниците - Д. М., роден на 24.05.2004 г., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на четири зъба – два горни (леви резци) и два долни (десни резци), както и травматично разклащане на един зъб – горен десен централен резец. Нанесената телесна повреда осъществявала медико-биологичния признак избиване на зъби, без които се затруднявало дъвченето и говоренето. За случая било образувано НОХД №100/2021 г. на КРС, което приключило със споразумение, в което ищецът не взел участие, като подс. Д. Х. М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.

Ищецът посочва, че предявява осъдителния иск срещу ответниците, тъй като те са родители на Д. Х. М., който към момента на деянието е бил непълнолетен.

Възникналите болки продължили няколко дни, като през това време 1 ищецът не е ставал от леглото, приемал обезболяващи и усещал силни болки в главата.

Твърди още, че е претърпял и други значителни неимуществени вредимъки, странаания и физически болки, които били устойчиви и с висока интензивност. Синът на ответниците като непълнолетен го нападнал без да е бил предизвикан и ищецът не е имал възможност да се защити, поради внезапното нападение. Нанесеният побой му причинил изключително голям стрес и той претърпял промяна в начина на общуване с околните. Промяната била продиктувА. от страна, душевен тормоз, породени от поведението на Д.

М., както и поради това, че поради дефектен говор е стА.л обект на подигравки от страна на съученици и приятели. Причинената травма препятствала възможността му да се храни пълноценно, продължавал да фъфли и да изпитва срам при общуване. За да избегне подигравките на своите съученици, ищецът твърди, че се е преместил в друго училище и сложил временна протеза на мястото на избитите зъби. В резултат от инцидента започнал да странаа и от безсъние, появило се напрежение и неувереност при връщане на обичайния ритъм на ежедневието. Все още носил протезата, поради младата си възраст, като по преценка на стоматолог, временната протеза щяла да бъде заменена с постоянна.

Ищецът счита, че споразумението следва да бъде приравнено и взето предвид от гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК.

Иска от съда да уважи предявения иск като доказан по основание и размер. На основание чл. 39. Ал. 2 от ЗА процесуалният представил прави искане да му бъде определено възнаграждение в размер по-нисък от предвидения в чл. 36, ал. 2 от ЗА, като бъде осъден ответника да го плати.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, които считат, че предявеният иск е частично основателен за сумата до 5000 лв., а за горницата следвало да бъде отхвърлен. Макар синът им да се е признал за виновен по НОХД № 100/2021 г. на РС Котел, за настъпването на инцидента и вредата имал вина и ищеца, който твърдят, че първи е нанесъл на сина им юмручен удар и с агресията си е провокирал техния син. Техният син бил добре възпитан и с добро поведение в обществото, но провокацията на ищеца го е накарала да отвърне на удара. С ищеца отраснали в едно село и нямали лични проблеми, а конфликтът им бил породен от бащата на ищеца, който имал връзка с момиче. Последната прекратила връзката си с бащата на ищеца и започнала да излиза с техния син. Бащата на ищеца обаче не се примирил и през септември 2020 г. нападнал сина им в дискотека в гр. Търговище, а след това въздействал на своя син и ищец по делото, да заплашва сина им Д. за да не излиза с момичето. Твърдят още, че бащата на ищеца имал криминални прояви, тормозил своя син и ищец по делото, а в селото се говорило, че двамата се занимават с наркотици. Имали съмнения, че ищецът бил приел наркотици на датата на инцидента.

Ответниците твърдят още, че синът им получил заплахи през септември, октомври и дните преди инцидента през ноември 2020 г., чрез телефон, лични 2 разговори и разговори с техни познати. Тези заплаха държали сина им под постоянен емоционален стрес и психическо напрежение. Така на 08.11.2020 г. при разговор в центъра на селото ищецът пръв нанесъл юмручен удар върху сина на ответниците, а той му отвърнал за да преустанови нападението. Синът им се разкайвал, но бил въвлечен в конфликта от ищеца и не е целял неправомерния резултат. Ответниците считат, че ищецът е допринесъл за вредните последици.

В заключение твърдят, че разговаряли с дядото на ищеца, като предложили парично обезщетение в размер на 5000 лв., но той отказал.

Изрично се оспорва твърдението, че ищецът дълго време не посещавал училище поради срам, както и че това е довело до преместването му в друго училище. В тази насока ответниците твърдят, че ищецът бил ученик в СУ „ Димитър Рохов“ в гр. Сивен, но и преди случката не посещавал учебните занятия, а си стоял в с. Тича. След инцидента баща му бил задържан и ищецът остА.л без финансова възможност да продължи да учи в гр. Сливен, тъй като нямал средства да пътува. През учебната 2021/2022 г. се записал в гр.

Омуртаг, поради причината, че могъл да ползва безплатен транспорт до училището и обратно, каквато възможност нямало в Сливен. Ищецът си направил зъбите през 2022 г. и до тогава си запазил всички социални контакти, и излизал често с приятели, и се забавлявал. Към момента ищецът избягал в чужбина, тъй като нанесъл побой над жена. Ответниците твърдят, че техният син се затворил и наказанието "Пробация“ се изпълнявало трудно в с. Тича, тъй като кметът е чичо на ищеца, и препятствал посещенията.

Техният син също постранаал физически от побоя.

Претендира се уважаване на иска до сумата от 5000 лв. Претендират и разноски съразмерно отхвърлената част от иска.

В с. з. ищецът счита предявените искове за доказани по основание и размер, като претендира разноски. В писмената защита формулира фактически и правни доводи за доказаност на претенцията му в пълен размер.

В с. з. ответниците считат предявеният осъдителен иск по чл. 48 от ЗЗД за доказан до сумата от 5000 лв., а за горницата за неоснователен.

Претендират разноски и представят списък по чл. 80 от ГПК. В писмената защита формулира подробни фактически и правни доводи за недоказаност на претенцията за сумата над 5000 лв., тъй като твърдените вреди не са пряка и непоследствена последица от извършеното деяние. Ищецът бил възстановил само горните два леви резеца чрез мостова конструкция, възстановяваща естетичния вид. Освен това той се преместил по собствено желание, като имал възможност да завърши обучението си в гр. Сливен при друга форма на обучение. Считат, че възражението за съпричиняване е основателно, тъй като ищецът със собствено поведение е провокирал техния син. Нанесените на ищеца вреди били напълно възстановими, а ищецът не бил потърсил своевременно дентална помощ.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделна и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа грешка:

3

Със споразумение № 9/15.06.2021 г., по НОХД № 100/2021 г. по описа на РС Котел, Д. Х. М. се е признал за виновен в това, че на 08.11.2020 г. в с.

Тича, общ. Котел, причинил на Д. М. М. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично избиване на четири зъба- два горни (леви резци) и два долни (десни резци) и травматично разклащане на един зъб- горен десен централен резец, съвкупно осъществили медико-биологичния признак избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, като макар и непълнолетен към момента на извършване на деянието, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 129, ал. 1 вр. чл.

63, ал. 1, т. 3 от НК.

През учебната 2020-2021 г. Д. М. М. бил ученик в десети клас в дневна форма в СУ „Димитър Рохов“ Сливен.

През учебната 2021-2022 г. Д. М. М. отново е бил в десети клас в дневна форма на обучение по професия „Техник на транспортна техника“ и специалност „Автотранспортна техника“ в Професионална гимнация по транспорт и лека промишленост – гр. Омуртаг, област Търговище. При записване в посоченото училище в гр. Омуртаг не се изисквало причини за записване.

М.М.Ю. и Х.М. Я. като родители на Д. М. М., ученик в десети клас за учебната 2021/2022 г., специалност „Борба“, на 16.09.2021 г. подали заявление, с което поискали Д. М. М. да бъде приет за ученик на X „б“ клас за учебната 2021-2022 г., специалност „Автотранспортна техника“ в Професионална гимнация по транспорт и лека промишленост гр. Омуртаг.

За периода от 01.09.2020 г. до 08.11.2020 г. Д. М. е направил 12 отсъствия по уважителни причини и 3 по неуважителни. Формата на обучение за периода от 01.09.-28.10.2020 г. е присъствена, а от 29.10.-11.11.2020 г. в електронна среда. Учебните занятия са били присъствени и в периода от 12.11-20.11.2020 г., а от 23.11.-04.12.2020 г. не присъствени. Занятията са били присъствени и в периода от 07.12.-18.12.2020 г., а след това от 21.12.23.12.2020 г. в електронна среда. След приключване на учебната година в училище „Димитър Рохов“ Д. М. се е преместил в друго училище по собствено желание.

От показанията на свид. И.Ю., баба на ищеца, се установява, че на 08.11.2020 г. се е прибрал в 11.00ч в много лошо състояние, целият в кръв и с паднали зъби. Д. споделил, че Д. дошъл при тях, като ударил първо М. и след това него. Свидетелката полагала грижи за Д., тъй като той се хранел само със супи и избягвал да се събира с приятелите си, които идвали да го видят. Д. се хранел със сламка близо между месец и половина –два. Теглото му се променило заради консумираната храна, като отслабнал значително. През този период вземал обезболяващи и търсел лекарска помощ. Провел лечение след инцидента, но не му сложили зъби, защото бил малък. Децата в училище му се подигравали, и смеели, защото Д. съскал заради зъбите. Д. споделил на свидетелката, че не иска да посещава училище, тъй като не говорил добре и съучениците му се подигравали и заради това желаел да се премести в 4

Омуртаг. Той не завършил учебната година в гр. Сливен, защото се преместил в гр. Омуртаг. След това му сложили отгоре зъби и мост за да не му се подиграват децата. Състоянието му към момента останало болезнено, тъй като го боляло долната част. Когато яде месо се налагало да го нареже добре за да не изпитва дискомфорт. Зъбите на горната челюст били поставени миналата година. Д. нямал конфликт с Д. и приятелите. Д. започнал да излиза с приятелите си след втория месец след инцидента, а след това се преместил в Омуртаг да учи.

От показанията на свид. С.Х. се установява, че на 08.11.2020 г. е бил в парка на с. Тича, където седял на пейка с още момчета, когато се появила кола, която спряла отпред до парка, а след това се преместила от дясната страна, където те стояли. Тогава свидетеля и другите момчета отишли до колата, от която слезнали Е. и Д. и започнали да говорят. Внезапно изскочил Д., който първо ударил М., а след това Д., който паднал на земята, устата му била разкървавена, а устата му счупена, като се виждал счупеният му зъб.