Решение № 27 от 24.04.2023, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Дулово, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Росица Ст. Радева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20213410200056 по описа за 2021 година

Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.

Подадена е жалба от “***” ЕООД гр. Дулово, представлявано от управителя ***, чрез адв.

Г. А. от САК, срещу Наказателно постановление № 19-001219/01.02.2021 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Силистра, с което на търговеца било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лева, на осн. чл.53 ЗАНН, вр. чл.416, ал.5 КТ, вр. чл.414, ал.3 КТ. Жалбоподателят счита, че в случая не са били налице трудовоправни отношения и следователно няма нарушение на трудовоправни норми, поради което иска от съда да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Предвид събраните по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Търговецът – Жалбоподател развивал дейност свързана с продажба на плодове и зеленчуци. Във връзка с тази дейност през м. септември 2020 г., поради възникнала необходимост от ангажиране на шофьор на товарен автомобил, сключил граждански договор с лицето ***.

Договорът бил сключен с краен срок 31.12.2020 г. По силата на този договор лицето *** се задължило да извършва транспортен курс с МПС Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ, с peг. № ***, собственост на търговското дружество. Представен е пътен лист от 22.09.2020 г. за извършен такъв по направление: Дулово - Фокушани Румъния и обратно, с час на тръгване 06,00 часа и час на пристигане 16,20 часа на същия ден. От своя страна търговецът се е ангажирал да му заплати възнаграждение в размер на 40 лева, което е видно от РКО № 051/23.12.2020 г.

На 12.01.2021 г. след постъпило по реда на чл. 62, ал. 4 от КТ, искане вх. № 1

20104543/30.12.2020 г., е била извършена документална проверка в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра на „***“ ЕООД гр. Дулово. След извършената проверка Р. М. П., работеща като “главен инспектор” в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Силистра, съставила акт за установяване на административно нарушение на трудовото законодателство № 19-001219 от 12.01.2021 г., за това, че при осъществяване на дейността си, търговецът не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила с лицето ***, като сключи с него трудов договор в писмена форма. Според събраните гласни доказателства, актът бил съставен в присъствието на Д.

И. Т. – свидетел при съставянето, М. Г. М. – свидетел при установяване на нарушението, както и в присъствието на упълномощено лице на търговското дружество. Спазени са нормите на ЗАНН при съставяне на АУАН. Актът е достигнал до знанието на управителя на търговското дружество и не е обжалван в определения в ЗАНН срок. Въз основа на съставения акт, на 01.02.2021 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на “***” ЕООД гр. Дулово било наложено административно наказание “имуществена санкция “ в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение на чл.62, ал.1 и чл.1, ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства – от разпита на свидетелите Д. И. Т. и М. Г. М., както и от приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Още в чл.1, ал.2 от КТ са уредени отношенията при предоставяне на работна сила – те трябва да бъдат уредени само като трудови такива. Изискванията в трудовото законодателство относно трудовия договор са, че трябва да е сключен в писмена форма и да има определени задължителни реквизити, посочени в чл.66 от КТ. От страна на жалбоподателя не се оспорва, че на посочената дата *** е извършил превоз, въз основа на сключен граждански договор. От страна на жалбоподателя се твърди, че посоченото лице не е предоставяло работна сила, а е дължало оказване на възмездна услуга – превоз на товари и стоки. Този довод не може да бъде споделен.

Съдът счита, че лицето действително е полагало труд за търговеца, а сключеният граждански договор е привиден, с който се прикриват трудови правоотношения. Една от основните разлики между гражданския и трудовия договор, е че при договора за изработка изпълнителят е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата, а при трудовият договор работникът е подчинен на работодателя и е зависим от него. В настоящия казус проверяващите са констатирали, че *** полага труд, като извършва превози с товарен автомобил, който е собственост на търговеца. От тук следва изводът, че при изпълнение на работата, предмет на договора, работникът не е действал самостоятелно и без контрол на работодателя, а на обект, стопанисван от търговеца и транспортните услуги са извършвани с автомобил, осигуряван от последния. В НП е посочен само един транспортен курс, но това не оправдава търговеца, тъй като е било необходимо да сключи трудов договор дали по чл.68 КТ или дори и по чл.114, ал.1 КТ, но не и граждански, защото са налице признаците на трудово правоотношение.

Относно възнаграждението, което е заплатено на ***, макар че е еднократно за извършения транспортен курс, това не е достатъчен довод да се счете, че отношенията са граждански, а не трудови.

Договорът, който е сключен, е за период от време 09.2020 г. – 31.12.2020 г. Това е характеристика на трудов договор, сключен за определен период от време по чл.68 КТ, а при гражданския договор или договор за изработка срокът е свързан със самата изработка и при 2 изработката на определена работа или услуга договорът се счита за изпълнен.

Предвид гореизложеното съдът приема, че лицето действително е полагало труд за търговеца, като е установено, че с него не е бил сключен трудов договор в изискуемата от закона писмена форма. Съдът намира, че търговецът е допуснал неизпълнение на административно задължение и е нарушил нормите на чл.1, ал.2 и чл.62, ал.1 от КТ, за което правилно е санкциониран с процесното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка, съдът констатира, че при съставяне на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията по чл.42 и чл.57 ЗАНН, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи тяхната отмяна.

Съдът счита, че санкцията е определена законосъобразно. Отчетена е тежестта на нарушението и особеностите на случая.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-001219/01.02.2021 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Силистра, с което на ***“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр. Дулово, ул. „***“, № 22, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване пред Силистренския административен съд в 14дневен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________

3