Решение № 1393 от 28.10.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1393 гр. Велико Търново, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20244110102918 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 26 и сл. от Закона за закрила на детето (ЗЗДт).

Образувано е по искане на Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Велико Търново, с което се моли да бъде прекратено настаняването на непълнолетната Л.

П. М. в ***, гр. Р. и детето да бъде настанено в ***, град В.Т., ул. „***“ № * за срок до навършване на пълнолетие, а ако учи - до завършване на средно образование, но не повече от двадесетгодишна възраст.

В искането се сочи, че по случая на непълнолетната Л. се работи от 2021 г. по повод получен сигнал за ескалирало напрежение между детето и родителите.

Твърди се, че по отношение на Л. първоначално е предприета мярка за закрила в семейната й среда, а впоследствие детето е изведено от семейната му среда, като първоначално е настанено в Кризисен център в гр. Г.Д., а впоследствие в ***, гр. Р..

Заявява се, че със съдебно решение от 9.4.2024 г. Л. отново е настанена в ***, гр. Р., а през м. февруари 2024 г. родителите са подали заявление, в което са изразили нежелание за връщане на дъщеря им в семейната им среда. Сочи се, че в проведени разговори с момичето същото е заявило желание за преместването му в друга социална услуга - ***, като тази възможност е проучена и е установено, че изцяло в интерес на детето е да бъде преместено в *** в град В.Т., ул. „***“ № *. Твърди се, 1 че е обследвана възможността за връщане на детето в биологичното му семейство, но е установено, че реинтеграцията е невъзможна.

В проведеното открито заседание представителят на Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Велико Търново прави изменение на искането, като моли детето да бъде настанено в *** ***, *** - В.Т., ул. „***“ № * , предвид закриването на ***, град Велико Търново, ул. „***“ № *.

Родителите на детето, чието настаняване се иска, считат искането за основателно. Заявяват, че нямат желание да отглеждат Л. в семейната си среда, доколкото не са могли да се справят с поведението й.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено следното:

Л. П. М. е родена на 20.12.2007 г. гр. Б. и е с родители: майка – М. М. М. и баща – П. В. М..

От представения социален доклад се установява, че през 2013 г. непълнолетната Л. П. М. е осиновена от семейството на М. М. и П. М., като първоначално отношенията им са били нормални и не е имало данни за проблеми.

Сочи, че впоследствие отношенията между майката и детето са се влошили, появили са се негативни емоции помежду им, като родителят е допуснал да бъде нарушена емоционалната връзка между него и детето. Твърди се, че осиновителите не желаят да полагат грижи за детето в семейната си среда поради възникналата проблемна комуникация помежду им, бягствата на непълнолетната от дома им и поради взаимно проявената агресия. В резултат на горното, детето е настанено в ***, гр. Р., като от настаняването му осиновителите не са проявили желание да се видят с него и не са търсили информация за състоянието му. Направен е извод, че осиновителите не са успели да създадат сигурна и спокойна семейна среда за развитието и възпитанието на детето, както и че същите не проявяват загриженост и не показват емоционална привързаност към дъщеря си.

Социалният работник, работещ по случая на детето, заявява, че няма промяна в обстоятелствата, довели до настаняването на Л. в преходното жилище. Заявява, че след закриване на преходното жилище настаняването в *** ***, *** - В.Т. е единствената алтернатива пред непълнолетната.

Непълнолетната Л. М. заявява, че се чувства добре в ***, гр. В.Т., но не иска да остана там, да се върне в гр. Р..

С оглед изложеното, съдът намира молбата на Дирекция „Социално 2 подпомагане”, гр. Велико Търново за основателна.

От събраните по делото доказателства се установява, че детето, чието настаняване се иска, е останало без грижите на своите родители, които отказват да полагат грижи за дъщеря си в семейната си среда. Не са налице други близки и роднини, които да имат желание и възможност да се грижат за детето, като няма и установено приемно семейство, отговарящо на неговия профил. При това положение, съдът намира, че в интерес на детето е на същото да бъде предоставена услуга от резидентен тип, каквато се явява настаняването в ***, гр. В.Т.

Настаняването се налага с оглед защита и съхраняване на интересите на детето, като така предложената мярка е максимално благоприятната по смисъла на закона.

Съдът намира, че срокът за настаняването на детето следва да бъде до завършване на средно образование, но не повече от навършване на 20-годишна възраст, тъй като от данните по делото следва извод, че въпросното настаняване е единствената алтернатива пред детето и че перспективите в тази насока не са положителни.

Мотивиран от горното и на основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от Закона за закрила на детето, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА настаняването на непълнолетната Л. П. М., ЕГН ********** в ***, гр. Р..

НАСТАНЯВА непълнолетната Л. П. М., ЕГН ********** в *** ***, *** В.Т., ул. „***“ № * за срок до навършване на пълнолетие, а ако учи - до завършване на средно образование, но не повече от двадесетгодишна възраст.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3