Решение № 950 от 10.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 950 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000502506 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 1249 от 30.05.2022г., постановено по гр. д. № 9182/2021г., Софийски градски съд, І ГО, 30 състав е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на К. В. И., на основание чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000лв., настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от ПТП от 25.11.2020г., ведно със законната лихва от 18.12.2020г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените разноски, съобразно с уважената част от исковете, в размер на 415,38 лв., като е отхвърлил иска до пълния предявен размер до 26 000лв. С решението СГС, I ГО, 30 състав е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв.

К. М. Д., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 906,92 лв. – адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част на иска. С решението СГС, I ГО, 30 състав е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на СГС, на основание чл. 78, ал.

6 ГПК, държавна такса и разноски в размер на 360 лв. С решението СГС, I ГО, 30 състав е осъдил К. В. И. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените разноски, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 483,69 лв. – разноски на ответника за адвокатско възнаграждение за един адвокат и 61,54 лв. – разноски за вещи лица.

Срещу решението в осъдителната част, с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъден да заплати на ищцата сумата над 10 000 лв. до присъдените 18 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, е подадената въззивна жалба от 1 ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност. В жалбата се релевират възражения, че съставът на СГС е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закони, като е постановил неправилно и несправедливо решение, несъобразено със съдебната практика по аналогични дела. Поддържа се довод, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер и не съответства на понесените негативни последици. Релевират се оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е оценил вида, броя и характера на получените вследствие процесното ПТП травми. Прави се искане въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск за разликата над сумата от 10 000 лв. като неоснователен и недоказан, ведно с всички законови последици. Предявява се претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ищцата е подала отговор на въззивната жалба на насрещната страна, с който я оспорва и моли съда да я остави без уважение, като потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникътответник, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба и моли същата да бъде уважена.

Жалбата, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явява допустима.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане. Искът е основан на отговорността на застрахователя спрямо увредения за нанесени от застрахования вреди. При така предявен иск, ищцата следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние й е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние.

С обжалваното решение, СГС, І ГО, 30 състав е уважил частично предявения иск. В мотивите на своето решение е приел, че ищцовата страна е доказала предпоставките на разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД, за да бъде ангажирана отговорността на ответника.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в 2 жалбите.

Обжалваното решение е валидно, същото е допустимо.

Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която предявеният иск за обезщетение на претърпените от ищцата вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди е уважен до размер на сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.12.2020г. до окончателното й изплащане, то основанието на предявения иск е установено със сила на присъдено нещо. С оглед на това въззивният съд не дължи произнасяне по наличието на предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество.

Във връзка с доводите във въззивната жалба настоящият съдебен състав приема, че спорът на страните пред въззивния съд се свежда единствено до правилното приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

От приетата пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ се установява, че вследствие на реализираното на 2 5.11.2020г. ПТП ищцата като водач на лек автомобил /в спряно положение/ е претърпяла следните травматични увреждания: Мозъчно сътресение; навяхване на връзковия апарат на шийните прешлени, получен по механизма на „камшичен удар“. Спешна медицинска помощ и болнично лечение пострадалата е получила в УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София, като при приемането й е била контактна, без ясен спомен за инцидента, с главоболие, силни болки във врата и болки, разпростиращи се по хода на двете ръце. По спешност са били извършени хематологични, рентгенологични, ехографски изследвания и консултации с хирург, неврохирург, травматолог и интернист. По повод на травмите ищцата е била настанена за 2-дневно стационарно лечение при строг постелен режим, поставена й е била „твърда шийна яка на Shants“ за срок от 2-3 седмици. В болничното заведение е проведена и консервативна медикаментозна терапия. Вещото лице излага становище, че претърпяното мозъчно сътресение е с оглед на осъществения „камшичен удар“ и по своя медико-биологичен характер представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Навяхването на шийните прешлени е причинило на ищцата разстройство на здравето, неопасно за живота.

Обяснява, че ищцата е търпяла болки и страдания за период от 2 месеца, като най-интензивни те са били през първите 30 дни, както и интензивни по вид в продължение на около 2-3 седмици по време на проведената рехабилитация.

Допълва, че наред с претърпените болки през първите 30 дни, ищцата е имала и намален обем и сила на движение на шията, което е оказало големи неудобства по време на амбулаторното лечение. Обяснява, че поради продължаващи болки в шийната област и световъртеж в продължение на три месеца след инцидента, ищцата е провела нов медицински преглед при невролог. Вещото лице установява, че от представеното медицинско изследване с ЯМР, при ищцата са констатирани дегенеративни изменения на междупрешлените пространства на шийните прешлени. Допълва, че 3 установените остехондроза, цервикоспондилоза и дискова болест на шийните прешлени не могат да се счита, че се дължат на уврежданията от процесното ПТП, а по-скоро са свързани със старата шийна травма, претърпяна от ищцата през 2019г. Вещото лице излага становище, че обичайният възстановителен период при подобен тип травми варира от 2 до 3 месеца, като този период при ищцата е бил по-продължителен, което се обяснява с претърпяната стара шийна травма. Обяснява, че здравословното състояние на пострадалата е стабилизирано, но и към настоящия момент има оплаквания от периодични болки в областта на шията и че често използва обезболяващи средства. Вещото лице констатира, че от медицинската документация, приложена по делото, при ищцата не са налице съпътстващи заболявания, които да са оказали някакво негативно влияние или усложнение по време на лечението на процесните увреждания.

Настоящият въззивен състав кредитира приетата в първата инстанция експертиза, тъй като същата е изготвена от вещо лице, което е компетентно в своята област, отговорите са обективни и изчерпателни.

За установяване претърпените от пострадалата болки и страдания, пред първоинстанционния съд, са събрани гласни доказателства, чрез показанията на свидетеля В. В. – живеещ на семейни начала с ищцата. Свидетелят дава показанията, че след изписването на ищцата от болница, същата е продължила възстановяването си вкъщи, като първият месец била неподвижна и на легло. Свидетелят излага, че и към настоящия момент ищцата изпитва болки, заради които постоянно се буди, има нарушения в съня. Налице са и болки в главата, врата и прешлените. Произшествието й се е отразило и на психическото състояние, чувствала се уплашена независимо дали трябва да управлява лек автомобил или да пътува в него. Станала е затворена, спряла е комуникация с всички, освен с него и най-близките си. Започнала е отново да шофира шест месеца след инцидента, като се е налагало свидетелят да я придружава.

Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетеля в описаната част, тъй като не противоречат на заключението на вещото лице относно последиците от травматичните увреждания при ищцата, периода, начина на възстановяване и търпените болки и страдания през възстановителния период и след това.

При така установената фактическа обстановка, въззивният състав достига до следните правни изводи:

Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищцата от ответното дружество - застраховател, както повелява нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. Съгласно Постановление №4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Посочено е, че, за да бъде намерен точният паричен 4 еквивалент на неимуществените вреди, следва да бъдат съобразени не само болките и страданията, понесени от увреденото лице, но и всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. Въззивният съд, като взе предвид обсъдените по-горе поотделно и в съвкупност писмени и гласни доказателства и като съобрази критериите, посочени в практиката на Върховния съд, намира за основателни оплакванията в жалбата на ответника, че определеното от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер. За да достигне до този извод, съдът приема следното: На първо място, съобрази характера, тежестта, броя и вида на травмите – става въпрос за две увреди, едната от които не е тежка – мозъчното сътресение, като не са налице данни ищцата да е губила съзнание. И двете увреди не са били опасни за живота и здравето. На следващо място, лечебният и възстановителен период не са били с голяма продължителност – около 2 месеца . Не се е наложило оперативно лечение, болничният престой не е бил продължителен. Съдът съобрази обстоятелството, че липсват данни за трайни и необратими промени в психоемоционалното състояние на ищцата. Не без значение е и обстоятелството, че ищцата е успяла да превъзмогне своето притеснение и шест месеца след претърпяното ПТП е започнала отново да шофира. Това се все обстоятелства, водещи до извода, че определеното от първата инстанция обезщетение е в завишен размер. В този смисъл намира за основателно възражението на жалбоподателя.

От друга страна, обаче, съдът съобрази и установените по делото обстоятелства, които водят до извода, че релевираното от въззивника възражение за намаляване обезщетението до размер на 10 000 лв. не следва да бъде уважено. В подкрепа на този извод, настоящият съдебен състав съобрази, че шийната травма съставлява тежка шийна увреда; Ищцата през първите 30 дни е имала намален обем и сила на движенията на шията, била е с поставена шийна яка, което безспорно я е затруднило и създало неудобства в социален и битов аспект; На следващо място, въззивният съд взе предвид промените, които са настъпили в психо-емоционалното състояние на ищцата – непосредствено след инцидента - пострадалата загубила желание да се среща с хора, затворила се в себе си, както и че в един продължителен период от време е имала нарушение в съня и болки в главата.