Решение № 119 от 10.06.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Л., 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л., VIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Й.КА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Й.КА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20254310200164 по описа за 2025 година

С наказателно постановление №24-0906-000386/10.07.2024 година издадено от Д.П.Д. – Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр. Л., упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021 год., са наложени на З. Т. А., с ЕГН/ЛНЧ **********, точен адрес гр./с. ГР.С., бул./ул.(ж.к) УЛ.Т.В., № 52, на основание ЧЛ.182 АЛ.5 ВР.АЛ.2 Т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 600лв., лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като е посочено, че НАРУШЕНИЕТО Е В УСЛОВИЯТА НА СИСТЕМНОСТ, ВИДНО ОТ ЕЛ.ФИШОВЕ С

№6668097 И №7848546, ВРЪЧЕНИ НА 16.08.23Г. И ВЛЯЗЛИ В СИЛА НА 31.08.2023Г, за това, че на 09.10.2023 г. в 20:30 часа, в община Л., на път ПЪРВИ КЛАС № 4, като Неправоспособен Водач при обстоятелства: Затова, че на 09.10.2023 г. в 20:30:32 часа на ПП I-4, км 65+700, с посока на движение към гр. С., е управлявал собствения си лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ, с peг. № ...., със скорост 97 км/ч при максимално разрешена скорост 60 км/ч, въведено с ПЗ В-26. Превишението от 37 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч, е констатирано със стационарна камера SITRAFFIC Lynx ERS400 №00305904964В, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, и е показано на водача със снимков материал № 20231009203032, радар №107С499А01080023.

Нарушението е извършено системно в едногодишен срок с влезли в сила електронни фишове серия К, № 6668097 за неправомерно превишаване на скоростта по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, влязъл в сила на 31.08.2023 г., серия К, № 7848546 за неправомерно превишаване на скоростта по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, влязъл е сила на 31.08.2023 г. АУАН е съставен по преписка № 906р-1627/21г, с нарушение № 25567 в отсъствието на нарушителя, след като е поканен и попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от водача на МПС , с което е извършил:

1. ВР.ЧЛ.21 АЛ.1 ВОДАЧ СИСТЕМНО ПРЕВИШАВАЩ РАЗРЕШЕНАТА МАКСИМАЛНА

СКОРОСТ, ИЗВЪН НАСЕЛЕНО МЯСТО ОТ 31 ДО 40 КМ/Ч., с което виновно е нарушил/а чл.21 ал. 2 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят З. Т. А., който го обжалва в срок, чрез адв. Й. П. и моли същото да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на процесуалните превила и материалния закон. Сочи, наказателно постановление не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а процесният АУАН № 1

АД174121/02.01.2024 г. не е издаден в съответствие с чл. 42 от ЗАНН. Сочи, че незнайно защо преди началото на обстоятелствената част е посочено, че доверителят му към момента на нарушението има качеството на „неправоспособен водач", което твърдение било невярно, но не само към момента на твърдяното нарушение, а така също и преди него и понастоящем.

Сочи, че доверителят му никога не е бил лишаван от правоуправление, но независимо от това и в разрез с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е посочено невярно и неточно описание на нарушението като наред с това му е вменено отегчаващо обстоятелство по см. на чл. 57, ал.

1, т. 8 от ЗАНН. Сочи, че друго обстоятелство, което не отговаря на обективната истина и което е в противоречие на чл. 57, ал. 1 т. 5, пр. 5 от ЗАНН е декларативното посочване, че нарушението е показано на водача със снимков материал. Сочи, че последното твърдение от една страна не е част от обективната действителност, а от друга страна не е част от фактическия състав на нарушението, а по същество го намира и за ирелевантно досежно ангажиране на административно-наказателната отговорност на доверителя ми. На второ място отбелязва, че възприетата от АНО фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, доколкото доверителят му не е извършил административно нарушение, за което са му съставени процесиите АУАН и НП. Акцентира, че в тях не е обяснено съдържанието на понятието "системно" нито текстово, нито чрез цифрово изписване на нормата на § 6, т. 62 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, което е нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН и обуславя съществено нарушение на правото на защита на доверителя ми. Счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 ЗДвП, доколкото доверителят му не е извършил нарушението, цитирано в АУАН и НП, респективно не е налице и "системност". Сочи и че наред с това и в АУАН, и в НП е вписано нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, което не предвижда наложеното наказание, както по отношение размера на глобата, така и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Счита, че нарушението на процесуалния и материалния закон обуславят незаконосъобразност на наложените на доверителя ми наказания за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, каквото не е извършил. На трето място сочи, че съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП "Системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Излага, че видно от нормата за да е налице системност, законодателят изисква след като лицето е наказано за същото по вид нарушение, то да е извършило поне три нарушения в едногодишен срок от влизането в сила на НП или ЕФ, с което лицето е наказано за първи път за нарушение от съответния вид. Сочи, че в процесния случай не са налице три деяния, както и че както в АУАН така и в НП са описани две ЕФ за същото по вид нарушение влезли в сила и двете на 31.08.2023 г./съгласно обстоятелствената част на НП/. Излага, че от наказването на жалбоподателя за тези две нарушения започва да тече срокът от една година, в който ако той осъществи поне три пъти същото по вид нарушение, той може да бъде наказан за системно такова. Излага, че в случая нарушението предмет на настоящото производство е единственото такова извършено в едногодишния срок от влизане в сила на двете посочени по-горе ЕФ, поради което, процесното нарушение не се явява 2 системно по смисъла на ЗДП, а само повторно по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДП. Сочи, че съгласно цитираната разпоредба „повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. /Решение № 44 от 25.02.2024 г. по адм. н. д. № 277 / 2023 г. на Районен съд -Л.! и /Решение JV° 206 от 09.11.2023 г. по адм. н. д. № 625 1 2023 г. на Районен съд -Л./. В заключение сочи, че не е спазена и процедурата по чл. 186, ал. 4 от ЗДвП, тъй като доверителят му към настоящия момент не е получавал покана, за да посочи лице, което може да е управлявало автомобила. Излага, че всичко това комуникира с обстоятелството, че процесното НП и предхождащия го АУАН са издадени генерално без да се изследва фактическата обстановка. С оглед изложеното намира наказателното постановление за незаконосъобразно и счита, че следва да бъде отменено, като на жалбоподателя се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него, редовно призован, не се е явил и процесуалният му представител адв. Й. П..

Издателят на обжалваното НП – Началник Група в Сектор ПП при ОД на МВР гр. Л., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което представя жалбата и административно наказателната преписка, моли съда да потвърди обжалваното НП и да остави жалбата без уважение. На основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, моли съда да присъди минимално адвокатско възнаграждение на жалбоподателят, в случай, че бъде уважена жалбата и отменено обжалваното НП.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Т. А.

И., В. Р. Д. и П. Д. П., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 02.01.2024 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с бл. №174121 от св. В. Р. Д., в присъствието на св. Т. А. И. и св. П. Д. П. против З. Т. А., с ЕГН/ЛНЧ **********, точен адрес гр./с. ГР.С., бул./ул.(ж.к) УЛ.Т.В., № 52, за това, че на 09.10.2023 г. в 20:30:32 часа на ПП I-4, км 65+700, с посока на движение към гр. С., е управлявал собствения си лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ, с peг. № ...., със скорост 97 км/ч при максимално разрешена скорост 60 км/ч, въведено с ПЗ В-26. Превишението от 37 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч, е констатирано със стационарна камера SITRAFFIC Lynx ERS400 №00305904964В, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, и е показано на водача със снимков материал № 20231009203032, радар №107С499А01080023. Нарушението е извършено системно в едногодишен срок с влезли в сила електронни фишове серия К, № 6668097 за неправомерно превишаване на скоростта по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, влязъл в сила на 31.08.2023 г., серия К, № 7848546 за неправомерно превишаване на скоростта по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, влязъл е сила на 31.08.2023 г. АУАН е съставен по преписка № 906р-1627/21г, с нарушение № 25567 в отсъствието на нарушителя, след като е поканен и попълнена декларация по чл.

188 от ЗДвП от водача на МПС , с което виновно е нарушил чл.21 ал. 2 от ЗДвП. В акта в графа иззети доказателства е посочено – преписка №906р-1627/2021 г. – нарушение №25567.

По съставения акт жалбоподателят, в графа възражения е вписал „Нямам“. Актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя и е подписан от него на 18.06.2024 г., когато му е бил връчен и препис от последния.

3

Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

Настоящото производство е от административно - наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване

Съдът намира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон. НП е редовно връчено лично на нарушителя на 27.01.2025 г. съгласно отбелязването направено в текста на НП.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното:

От показанията на актосъставителя и свидетелите при съставянето на акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на разпитаните по делото свидетели Т. А. И., В. Р. Д. и П. Д. П., които пресъздават свои непосредствени възприятия, при обработването на снимков материал снимков материал № 20231009203032, заснет със стационарна камера SITRAFFIC Lynx ERS400 №00305904964В, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС - радар №107С499А01080023. Именно от този снимков материал, приложен и приет като доказателство по делото, се установява, че процесното МПС на посочените в акта и НП дата, място и час се е движило с превишена скорост от 97 км.ч., при максимално разрешена 4 скорост с процесния участък от 60 км.ч., въведено в п.з. В-26.. В подкрепа на показанията на тримата свидетели са и приетите и вложени като доказателства по делото – снимков материал, справка от централната база на КАТ за процесния лек автомобил, 1 бр. декларация по чл.188 от ЗДвП попълнена от жалбоподателя З. Т. А., 1 брой покана относно съставяне на АУАН, съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, връчена на жалбоподателя на 13.12.2023 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване, издадено от БИМ, Протокол от проверка №106-СГ-ИСИС/21.07.2023 г., схема на пътния участък, справка за нарушител, извадки от АИС АНД за ел. фиш К/7848546 и серия К/6668097, от които извадки е видно, че и двата ЕФ са платени и са влезли в законна сила.

Разпечатката съдържа 29 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3a8f850-dc22-4b6f-bd17-b3ae47719c3f