Решение № 137 от 03.06.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Враца, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20231420200638 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Настоящето съдебно производство е второ по ред след обезсилване по касационен ред на Решение №157/13.02.23 г. по НАХД№1037/22 г. на РСВраца и връщане на делото за ново разглеждане с Решение №224/30.06.23 г. по КНАХД№226/23 г. на АС-Враца, с конкретни указания по приложението на процесуалния закон. На свой ред първоначалното НАХД№1037/22 г. на РС-Враца е образувано по жалба на С. Н. С. от гр.*** против НП №BG17022022/5800/Р8-154/27.07.2022 г. на Началник отдел „КП” в НТУ към А“ПИ“-София, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 1800.00 лв. за извършено нарушение и на основание чл.179, ал.3а ЗДвП.

В жалбата, поддържана и в с.з., се излагат доводи, че атакуваното НП е постановено в противоречие с материалния закон и при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска същото да бъде отменено като незаконосъобразно.

Ответната страна чрез упълномощен процесуален представител поддържа становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на 1 процесното НП, с искане за потвърждаването му.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима - като подадена от активно легитимирано лице в законово установения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.

Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

На 17.02.22 г. около 10.15 ч. в посока излизане от територията на РБългария, на ГКПП-Кулата, контролни органи извършили проверка на ППСвлекач „Волво ФХ“ с рег.*****, с обща техническа допустима максимална маса над 12 т., управлявано от настоящия жалбоподател и собственост на трето лице. При проверката чрез справка в електронната система на НТУ по чл.167а, ал.3 ЗДвП, е установено, че въпросното ППС е било засечено да се движи на 31.01.22 г. в 14.03 ч., на обходен път Враца №I-1, км 8+849 от контролно устройство с идентификатор №20562, без заплатена дължима пътна такса, съгласно чл.10, ал.1,т.2 ЗП. За извършеното нарушение е генериран доказателствен запис от електронната система със съответен номер, с приложен към него снимков материал. На място е съставен АУАН№BG17022022/5800/Р8-154/17.02.22 г. за извършено нарушение по чл.179, ал.3а ЗДвП. Актът е подписан от жалбоподателя с възражение, че не е съгласен с нарушението. Последващи възражения не са подадени в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Последвало е издаването на обжалваното НП, с което при почти идентично словесно и идентично цифрово описание на нарушението спрямо АУАН, като краен резултат жалбоподателят е санкциониран с глоба от 1800.00 лв.

Гореизложените фактически констатации принципно не се оспорват от жалбоподателя и се доказват еднопосочно от всички приложени към преписката доказателствени материали-извлечение от генерирания доклад от електронната система за нарушението, с приложен снимков материал, други видове справки, заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО и др.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че обжалваното НП е незаконосъобразно и подлежи на цялостна отмяна при следните съображения:

2

1.Вида и естеството на конкретно вмененото нарушение предопределя мястото на извършването му не само като обикновен елемент от обективната страна на нарушението, но и факт със съществено значение за обективната му съставомерност. Затова и в съдебната практика еднопосочно се приема, че неправилното посочване на този факт и/или посочването на различни места на нарушението, винаги е съществено процесуално нарушение, представляващо самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на санкционния акт в цялост. В конкретния случай съдът констатира, че според посоченото в АУАН, подкрепено и от доказателствата по делото, мястото на извършване на вмененото нарушение е „Обход Враца, път I-1, км 8+849“.

Същевременно в обжалваното НП местоизвършването на нарушението е определено като „по път I-1, км 8+849“. На пръв поглед така посоченото място изглежда идентично, но в действителност не е така. Републикански път I-1 е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с общо направление север-юг и свързващ гр.Видин с ГКПП Кулата-Промахон.

Общата му дължина е 453,8 км и неговото ки***етрично измерване започва от гр.Видин към ГКПП Кулата-Промахон.Същият предвид дължината си, се свързва и отклонява в редица други първокласни, второкласни и третокласни пътища, като при около км.144+300 преминава в „Обходен път гр.Враца“, представляващ отсечка от първокласен път I-1/Е-79/. При тази конкретизация става ясно, че процесното ППС е засечено да се движи в отсечка 8+849 на Обходен път гр.Враца, част от път I-1, което чисто ки***етрично се явява в участъка след км.144 от същия път. В обжалваното НП обаче е посочено, че нарушението е извършено на км.8+849 от път I-1, което предвид ки***етричното измерване е в района на гр.Видин. В този смисъл е налице разминаване относно местоизвършването на вмененото нарушение между действителното такова и коректно посочено в АУАН, с това посочено в НП.

Отделно от това, следва задължително да се подчертае и че в случая за процесното ППС и за инкриминираната дата 31.01.22 г., е имало подадени тол декларации, които обаче според твърденията на АНО не включват преминаване именно на инкриминираното място, попадащо в съответен сегмент на списъка на републиканските пътища, съгласно Приложение към т.1 на Решение №101/20.02.20 г. на МС и контролирано от точно определено контролно устройство със съответен идентификационен номер-част от системата. В този смисъл констатираните разминавания и неясноти относно 3 точното място на извършване и констатиране на нарушението, сочени от АНО в процесното НП, допълнително дискредитират обвинителната му теза за налично административно нарушение откъм съставомерност и обоснованост.

2.В конкретния казус се касае до нарушение констатирано на база генериран запис от елекронната система на НТУ-АПИ, т.е. до нарушение установено „в отсъствие на нарушителя“, при което извън фактите на движение на съответно ППС по път, за който се изисква, но не е заплатена пътна такса, непосредственият извършител –водач на ППС-то остава неизвестен. Затова и за тези случаи, в разпоредбите на чл.187а, ал.1 и сл.ЗДвП е предвиден специален, самостоятелен и нарочен ред за ангажиране и реализиране на наказателна отговорност, в отклонение на общите правила на ЗАНН, а именно:

Съгласно чл.187а, ал.1 ЗДвП в случаите на установяване на нарушения от вида на процесното /чл.179, ал.3-3б ЗДвП, в отсъствие на нарушителя/, се счита, че ППС е управлявано от собственика или ползвателя по СРМПС, освен ако бъде установено, че ППС е управлявано от трето лице.За това неправомерно поведение са предвидени съответни глоби, съответно по ал.2имуществени санкции-ако собственика/ползвателя са ЮЛ или ЕТ. По натататък-чл.187а, ал.4 ЗДвП предвижда освобождаване от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 за същия вид нарушения, ако в 7-дневен срок от връчване на съответно издадените АУАН или ел.фиш против собственика и ползвателя, същите представят декларация с данните за лицето-действителен извършител на нарушението,т.е. негов водач.В тези случаи ако е съставен АУАН, НП не се издава и АНП се прекратява, а ако е съставен ел.фиш същият се анулира.Образува се ново АНП срещу действителния нарушител. В случая няма спор, че жалбоподателят не е собственик или ползвател съгласно СРМПС на процесното ППС, с което е извършено вмененото нарушение-движение по път, за който се дължи заплащане на пътна такса, но без заплатена такава. Няма спор и че не е била спазена специалната процедура на цитираните законови разпоредби по чл.187а, ал.1 и сл.ЗДвП, като процесния АУАН е бил съставен лично срещу жалбоподателя, в качеството му на водач на ППС-то, веднага към момента на констатиране на вмененото нарушение, извършено с въпросното ППС, но на 4 друго време и място. Според материалите по приложената административнонаказателна преписка, в случая АУАН и НП се явяват издадени срещу настоящият жалбоподател, в качеството му на водач на процесното ППС, само на база липсата на надлежно направени възражения при съставяне на АУАН с допълнителната отметка, вписана в АУАН, че не е съгласен с нарушението и липсата на последващо подадени възражения по реда на чл.44, ал.1 ЗАНН.Други доказателства за това, че освен бидейки водач на процесното ППС към момента на извършване на проверката и констатиране на нарушението, настоящият жалбоподател е бил фактически и негов водач, т.е. автор и субект на установеното като извършено на друго време и място процесно нарушение, липсват.

Като краен резултат от всичко гореизложено, обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло.

От страна на жалбоподателя, в чиято полза е изхода от делото, се претендира заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени пред трите инстанции –по 600.00 лв. за всяка инстанция без ДДС или 720.00 лв. с ДДС или общо 2160.00 лв. Сумата се оспорва от ответната страна като прекомерна. Отчитайки конкретното развитие на производството и липсата на особена фактическа и правна сложност, съдът намери, че искането следва да бъде уважено само до минималния размер, изчислен по реда на чл.8, вр.чл.7, ал.2 НРМАВ за всяка инстанция, а именно по 480. 00 лв. или общо -1440.00 лв.

Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП №BG17022022/5800/Р8154/27.07.2022 г. на Началник отдел „КП” в НТУ към А“ПИ“-София, с което на С. Н. С. от гр.***, с ЕГН:********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1800.00 лв. за извършено нарушение и на основание чл.179, ал.3а ЗДвП.

ОСЪЖДА А”ПИ”-София ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. С. от гр.***, с ЕГН:********** направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение 5 за трите инстанции в общ размер на 1440.00 лв., като отхвърля искането в останалата му част до пълния предявен размер от 2160.00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 6