Решение № 260163 от 13.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260163

13.05.2022 г., град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI граждански състав

На 19.04.2022 г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕЛИЧКА

БЕЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

Секретар: Валентина Василева като разгледа докладваното от съдия Виделина Куршумова в.гр.дело № 2654 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София, против Решение № 260377 от 15.09.2020г. постановено по гр.д.№ 1331 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, XV гр.с., което жалбоподателят е осъден да заплати на Д.С.Г., ЕГН: **********, сумата от общо 1561,58 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 244 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.01.2020 г., до окончателното заплащане на задължението, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 162,46 лв. – разноски в първоинстанционното производство, от които 62,46 лева държавна такса, и 100 лева – разноски за назначената по делото съдебносчетоводна експертиза, и да заплати на Д.С.Г., ЕГН: **********, сумата от 480 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на действащата нормативна уредба за процесния период от 23.01.2017 г. до 23.01.2020 г.

Поддържа приложението на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, както и за неприложимост на общата уредба, уреждаща трудовите правоотношения. Позовава се на обилна съдебна практика. Моли се да се отмени първоинстанционното решение. Претендира се присъждането на направените по делото разноски, както и се прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д.С.Г., ЕГН: **********. С молба по делото въззиваемата страна, чрез пълномощника си адвокат Б., оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на районния съд. Претендира присъждането на разноските по делото по договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че през периода

10.10.2016 г. - 30.09.2019г. е полагал труд в системата на МВР в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Пловдив. По отношение на посочения период твърди, че заплащането на възнаграждението за извънреден труд се определя съобразно Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Твърди, че е полагал 24-часови дежурства съобразно утвърдени графици, както следва: 1582 часа нощен труд, който според същия следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143, и възлиза на 1808,23 часа. Посочва, че преизчисляването на нощния към дневния труд води до извод за извършен извънреден труд от 226,23 часа, който към настоящия момент не му е заплатен. Навежда съображения, че съгласно чл. 187 ал.5 и 6 ЗМВР и на база основното му месечно възнаграждение, ответникът е следвало да му заплати сумата в размер на 1561,58 лева.

Ответникът с отговора си по реда на чл.131 ГПК е оспорил предявените искове с довода, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е приложима по отношение работещите по трудово правоотношение по КТ, но не и към заетите лица по ЗМВР, който регламентира специална уредба. Поддържал е, че на осн. член 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Позовал се е на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурства, времето за отдих и почивки на държавните служители, която намира за приложима. Приема за неоснователно преобразуването на нощните дни в дневни и преизчисляването на извънреден труд по ставка 1, 143, доколкото последното не е уредено в ЗМВР, Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. и Заповед на министъра на вътрешните работи. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

За да уважи предявените искове районният съд е приел, че в при отчитане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Според РС, в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, не е посочен коефициентът за отчитане на нощния труд, тъй като отчитането на нощния труд по ЗМВР е уредено чрез препраща към Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. По приложението на последните, според РС при сумирано изчисляване на работното време нощните часове следва да се превърнат в дневни с коефициент 1. 143 и за тези нощни часове да заплати допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. По изложените съображения е уважена претенцията за главницата от 1561,58 лева, доколкото и дължимостта на тази сума е установена от заключението на ССчЕ, според което размерът на възнаграждението е 1723, 50 лева.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи.

От фактическа страна по делото се установява и между страните няма спор, ищецът е бил служител в МВР като през процесния период 10.10.2016 г. - 30.09.2019г.е полагал труд на 24 часови дежурства, както и че отчитането на работното време е установено при сумирано изчисляване на работното време

- тримесечно. В тази връзка се представя служебна бележка, Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра на МВР, протоколи за отчитане на работното време и платежни бележки.

По делото е допусната и приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която за процесния период ищецът е положил 1709 часа нощен труд, който не е бил преизчислен с коефициент в дневен труд, при което за процесния период ищецът следва да получи още 1723, 50 лева.

С оглед на така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според действащата разпоредба на чл.187 от ЗМВР през процесния период, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и според чл. 3, ал. 3 от Наредбата за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбата на чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22, 00 и 06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т. е. липсва специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.

Основното възражение на жалбоподателя - ответник е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Действително в действащия ЗМВР няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на § 1а - нов – ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), но доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.