Решение № 2830 от 05.07.2019, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2830

05.07.2019г.

Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пловдивски районен съд ХІ граждански състав

На пети юли две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание на двадесет и седми юни 2019 г. в следния състав:

Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

Секретар:Катя Янева

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 3051 по описа за

2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 и чл.215, ал.1, чл.344, ал.1, т.1 и 3 вр. с чл.225, ал.1, чл.245, ал.1 от Кодекса на труда и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът С.Б.С.,

ЕГН **********,*** твърди, че с ответното дружество „Н и Н транспорт и логистика“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Ягодово, бул.“Цариградско шосе“, база „МАН сервиз“ бил в трудово - правни отношения от **** г. по силата на Трудов договор № **** г. до **** г. като ************ - *************** - код по НКПД ******. Трудовият му договор бил прекратен по реда на чл. 325 ал.1 т.1 от КТ по взаимно съгласие. На първо място това прекратяване на правоотношението е незаконосъобразно, понеже той, макар и да подписал заповедта, изготвена от ответника, не бил подавал заявление за прекратяването му, нито по какъвто и да било начин изразявал воля за това. Второ: в периода от 20.09.2018 г. до 14.10.2018 г. , който предхождал прекратяването на правоотношението, той извършил два курса по маршрута както следва: На **** г. тръгнал от гр. П. **** към гр. Л. ****. Пътят му преминавал през Р., У., А., Г. Л., Б. и Ф. до В. - Л. На връщане по разпореждане на работодателя пътят му преминал от Л. В. през Ф., като там по регламент направил 48 - часова пауза, Б., Г.. В.-А.. У., Р. до П. Б., на **** г. Вторият му курс започнал на **** г. отново от гр. П. през Р., У.. С., П. Л. и Л. , където пристигнал на **** г. Обратно към Б. тръгнал на **** г., като зададеният му курс бил по направление: от Л. , Л., П., Ч. до гр.Г.-А. и от Г. през У., Р. до Б., където пристигнал на **** г.

Конкретното време на пребиваване във всяка една от държавите е отразено в представените от него на работодателя отчети, времето на пътуване, задължителните престой за почивка, направените разходи за гориво и пътни такси.

Тази информация се съдържа и в дигиталната карта на автомобила. Поради отказа на ответното предприятие да му предостави исканите от него документа в момента не бил в състояние да възстанови абсолютно точно, по памет, датите и други правно значими факти. До датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, не му е предявяван от работодателят протокол за вреди, които ищецът да му е причинил. След прекратяването на договора ответното дружество отказало да му изплати полагащите му се трудови възнаграждения съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, както и да му заплати полагащите му се суми за командировъчни разходи за времето на описаните по-горе курсове. При поискване от негова страна на справка за дължимите и неизплатени заплати и командировъчни, от дружеството му било обяснено, че те се „задържат", за да компенсират някакви вреди и пропуснати ползи, които той нанесъл на фирмата и му било отказано да му се издаде исканата справка.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови съдебно решение, с което да признае прекратяването на трудовия му договор за незаконосъобразно, поради липса на съгласие от страна на работника, като то бъде отменено, да осъди ответника „Н и Н Транспорт и Логистика"АД адрес на управление: с. Ягодово" общ. „Родопи" бул. „Цариградско шосе", база „МАН сервиз" с ЕИК *********, представлявано от А.Г.К.-Т. - ***** да му заплати сумата от 1040 лв., представляваща размера на неизплатената му брутна месечна заплата за м. септември 2018 г. и м. октомври 2018 г. / по 520лв. месечно/, сумата от 36,26лв.- обезщетение за забавено плащане на възнагражденията, считано от първо число на месеца, следващ полагането на труда до **** г., както и сумата от 1158 лв. представляващ размера на полагащите му се командировъчни средства за периода на двата курса от **** г. до **** г., сумата от 45,15лв. - обезщетение за забавено плащане на претенцията за неизплатени командировъчни пари от датата на приключване на всеки от двата курса до **** г., сумата от 29,78лв.– обезщетение за забава на неизплатеното обезщетение за оставане без работа, дължимо за периода 01.11.2018 г. – 18.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в предоставения му едномесечен срок. Счита, че искът по чл.344 ал.1, т. 1 КТ е недопустим, тъй като същият е погасен по давност. Съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 КТ исковете по спорове за прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в 2-месечен срок. Срокът тече от момента на връчване/узнаване/ на заповедта - **** г. и изтича на **** г.

Исковата молба е заведена на **** г. - месец и двадесет дни след изтичане на предвидения в чл.358, ал.1, т.2 КТ срок, който е преклузивен.

Искът по чл.344 ал. 1 т.3 КТ досежно заплащане на обезщетение и лихви за периода, в който ищецът е останал без работа ноември 2018г. -май 2019г. също се явява недопустим, с оглед преклузията на иска по чл.344 ал.1 т. 1 КТ.

Оспорва предявените искове като неоснователни.

Прави възражение.че предявеният иск по чл.344 ал.1 т. 1 КТ е погасен по давност, като предявен извън преклузивния срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ.

Оспорва всяко от твърденията в исковата молба. Заявява, че не отговаря на истината изложеното от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба твърдение, че само бил подписал изготвената заповед за прекратяване на трудовото провоотношение, но не бил подавал заявление за прекратяването му и по никакъв начин не бил изразявал воля за това. Видно от заявление с вх.№ **** г., отправено от ищеца до ответното дружество е, че на **** г. той е изразил волята си, да бъде прекратено трудовото му правоотношение с „Н и Н Транспорт Логистика" АД. Заявлението му е прието лично от у. и резолирано незабавно в негово присъствие и заведено. Причината да поиска да бъде прекратено трудовото му правоотношение е фактът, че на **** г. е ***** „****" с peг. №****, собственост на ответното дружество, след употреба на алкохол. В резултат на това му е съставен АУАН №**** г., отнето му е свидетелството за правоуправление, а в., собственост на ответното дружество е спрян от движение за срок от 1 месец, който впоследствие се превърнал в месец и деветнадесет дни.

Не отговаря на истината твърдението на ищеца, че не е получил трудовото си възнаграждение и полагащите му се командировъчни за месеците септември и октомври 2018г.

За периода **** година - **** година ищецът С.Б.С., на длъжност „****** *******", е получил след удръжки следното трудово възнаграждение по месеци:

Трудов договор№**** г., длъжност ****** *********** с НКПД ****** и допълнително споразумение№**** от **** г. Основно месечно трудово възнаграждение 510 / петстотин и десет /лв.

• За М.09

.2018 г за отработени 18 работни дни, начислена основна заплата в размер на 510.00 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 3.06 или всичко начисления /брутно трудово възнаграждение/ 513.06 лв.

Начислени удръжки/ДОО, ЗОВ и ДОД/ в размер на 114.94 лв. Сума за получаване /Нетно трудово възнаграждение/ 398.12 лв.

• За м.октомври 2018 г за отработени 11 работни дни, начислена основна заплата в размер на 243,91 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 1.46 лв, неплатен отпуск 12 дни или всичко начисления /брутно трудово възнаграждение/ 245,37 лв. Начислени удръжки/ДОО, ЗОВ и ДОД/ в размер на 64.54 лв. Сума за получаване/Нетно трудово възнаграждение/180.83 лв.

Осигурителният доход за съответната професия /****** ******* -НКПД ******/ в зависимост от кода на икономическа дейност на работодателя за 2018 г.е 510,00 лв. Върху същия осигурителен доход са начислени удръжки за сметка на работника / за ДОО, ЗОВ, ДОД / и са внесени осигурителните вноски.

Рекапитулация за периода м.09.2018г. До м. 10.2018 г. включително:

Начислена основна заплата в размер на 753.91 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 4.52 лв. или всичко начисления/брутно трудово възнаграждение/ 758.43 лв. Начислени удръжки/ДОО, ЗОВ и ДОД/ в размер на 179.48лв.

Сума за получаване /Нетно трудово възнаграждение/ -

578.95 лв.

Видно от представените фишове за заплати на ищеца за месец септември 2018 г. и месец октомври 2018 г. е, че той е получил възнаграждението си за двата месеца, след въведените от закона удръжки.

Не отговарят на истината изложените в исковата молба твърдения, че ответното дружество не е изплатило дължимите за месец септември 2018 г. и месец октомври

2018 г. дневни командировъчни съгласно Приложение № 3 към чл.31 ал. от НКСЧ общо в размер на 1 211.00 лв.

Видно от представеното платежно нареждане от 26.09.2018 г., ответното дружество е превело по банков път на ищеца авансово командировъчни в размер на 1000 лв., защото точният им размер никога не е предварително ясен, поради спецификата на работата. Дължимите за септември командировъчни са в размер на 579.15 лв. т.е. налице е остатък в размер на 420.85 лв. за месец октомври 2018 г.

Освен това по карта ****, предназначена за плащания и командировъчни в евро, която е предоставена на ищеца, през месец септември и месец октомври 2018 г. той е изтеглил сума общо в размер на 241.73 евро/ левовата равностойност е 484.52 лв./, като отчетни разходни документа за платените от него суми за такси и гориво ищецът е представил само за 275.40 лв., останалите 209.12 лв. са именно остатъкът от претендираните от него командировъчни за месец октомври 2018 г., в общ размер на 631.95 лв., т.е. неизплатените му командировъчни са в размер на 1.98 лв./един лев и деветдесет и осем стотинки/.

Следователно претендираните от ищеца трудови възнаграждения за месеците септември и октомври 2018 г. и командировъчните за месеците месеците септември и октомври 2018 г. са изплатени и претенцията се явява неоснователна и цели неоснователно обогатяване от страна на ищеца.

Неоснователна е и претенцията на ищеца да бъде осъдено ответното дружество да му заплати трудово възнаграждение за времето, което е останал без работа периода: ноември 2018г. -май 2019г., още повече че е завел иска си през месец февруари 2018 г.

Моли съда да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представения трудов договор № **** г., се установява, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор на длъжност “************ - ******”. Със заявление с вх.№**** г., отправено от ищеца до ответното дружество на **** г. той е изразил волята си да бъде прекратено трудовото му правоотношение с „Н и Н Транспорт Логистика" АД по взаимно съгласие. Заявлението му е прието от *** на работодателя и резолирано с „Да“. Със заповед № **** г. на ******* на ответното дружество трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.

Ищецът оспорва законосъобразността на уволнението, като заявява, че макар да е подписал заповедта, то не е отправял писмено искане до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, нито пък последният е сторил това. Съдът не възприема наведеното съображение, тъй като от неоспореното от ищеца заявление /л.48 от делото/ се установява, че ищецът е заявил желанието си да бъде освободен от заеманата длъжност. За прекратяване на трудовия договор на това правно основание/ чл.325, ал.1, т.1 от КТ/ е необходимо една от страните по правоотношението да отправи до другата страна писмено предложение за прекратяване по взаимно съгласие, като получилата предложението страна следва да отговори в 7-дневен срок, като приеме или отхвърли предложението. Ако липсва волеизявление в посочения срок, предложението се счита за отхвърлено. Предвид наличието на отправено писмено предложение от ищеца до работодателя в посочения смисъл и приемането му в 7 – дневния срок, то прекратяването на правоотношението се явява именно на основата на постигнато взаимно писмено съгласие между служителя и работодателя за преустановяване на правната връзка между страните занапред. Ето защо, искът за признаване на незаконно на уволнението на ищеца следва да се отхвърли като неоснователен.