Решение № 133 от 19.10.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Варна, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20223000500297 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 205/2022 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез прокурор при ОП –Варна, против решение № 206/19.02.2022 г., постановено по гр.д. № 1651/2021г. по описа на Варненския окръжен съд, в осъдителната му част, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати: - на П. Х. К. сумата от 33000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни страх от осъждане; траен стрес, персистирал в дистрес; душевни страдания; негативни отношения и отчуждение от близките и колегите; уронване на престиж и добро име; социално дистанциране, нарушени сън и апетит, главоболие, напрежение, тревожност, потиснатост, влошено качество на живот; отключени заболявания (хипертония III-та степен, кардиологични заболявания и захарен диабет тип 2), които налагат постоянно лечение с медикаменти, всички от които – в резултат на неоснователното привличане като обвиняем по ДП №196/2010г. на ВОП на 09.03.2011г. и повдигането на обвинение срещу ищеца по: НОХД №613/2011г. на ВОС и ВНОХД 1

№431/2011г. на ВАпС , върнато и образувано в НОХД №1532 за 2013г. на ВОС, след това отново образувано в НОХД №421/2014г. на ВОС, ВНОХД №370/2015г. на ВАпС и КНД №1322/2016г. на ВКС , върнато на въззив и образувано във ВНОХД №137/2017г., за престъпление по чл.123, ал.1 от НК (че на 20.04.2010г. причинил смърт на дете, прието за лечение в МБАЛ „Света Марина“ Варна, поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при лечението на детето в болницата), за което обвинение окончателно е признат за невиновен с влязло в законна сила на 25.07.2018г. решение по последното ВНОХД, ведно със законната лихва върху главницата от 25.07.2018г. до пълното изплащане на сумата; - на П. Х. К. сумата от 1257.50лв. – разноски по делото, съразмерно с уважената част от интереса по делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; - в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС – Варна сумата от 250.00лв. – припадащата се част от сторените от БСВ разноски (за експертизи), според уважената част от интереса по делото, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.

Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, като постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и поради необоснованост. Молила е за отмяната му в тази част и за отхвърляне на иска изцяло. Изложила е, че решението не било мотивирано, не били обсъдени и наведените от прокуратурата възражения и при липсата на доказателства за твърдяните негативни преживявания (включително и срив в личния и в професионалния живот) и психични такива и за връзката им с обвинението, както и за влошаване на здравословното състояние на ищеца и за връзката на установените му заболявания (хипертонична болест, предсърдно мъждене и захарен диабет) с незаконното обвинение, окръжният съд неправилно осъдил прокуратурата за заплащане на обезщетение. Евентуално, обезщетението било определено в завишен размер, в разрез с принципа за справедливост съгл. чл. 52 от ЗЗД и при неотчитане от съда на разумния срок на разследването и продължителност на делото в досъдебната фаза (прокуратурата не можела да влияе пряко за срока в съдебната фаза), както и леката мярка за неотклонение „подписка“ и липсата на ограничения в този смисъл.

Въззиваемият П. К., чрез адв. Ю.Г., е подал писмен отговор на 2 въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за правилността на решението в обжалваната осъдителна част е молил за потвърждаването му и за присъждане на разноските.

Решението на окръжния съд не е обжалвано в останалата му част (отхвърлителната).

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част, като по правилността с оглед наведените оплаквания и като съобрази доказателствата по делото, намира следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на П. Х. К., с която срещу Прокуратурата на Република България е предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 66 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни страх от осъждане; душевни страдания, негативни отношения и отчуждение от близки и колеги; уронване на престиж и добро име; социално дистанциране; нарушени сън и апетит, главоболие, напрежение, тревожност, потиснатост; както и отключени заболявания (хипертония III степен, сърдечни пристъпи, захарен диабет тип 2), налагащи постоянно лечение с медикаменти, всички от които – в резултат на неоснователното привличане като обвиняем по ДП №196/2010г. на ВОП на 09.03.2011г. и повдигането на обвинение срещу ищеца по: НОХД №613/2011г. на ВОС и ВНОХД №431/2011г. на ВАпС , върнато и образувано в НОХД №1532 за 2013г. на ВОС, след това отново образувано в НОХД №421/2014г. на ВОС, ВНОХД №370/2015г. на ВАпС и КНД №1322/2016г. на ВКС , върнато на въззив и образувано във ВНОХД №137/2017г., за престъпление по 123, ал.1 от НК (че на 20.04.2010г. причинил смърт на дете, прието за лечение в МБАЛ „Света Марина“ Варна, поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при лечението на детето в болницата), за което обвинение окончателно е признат за невиновен с влязло в законна сила на 25.07.2018г. решение по последното ВНОХД, ведно със законната лихва върху главницата от датата 25.07.2018г. до пълното изплащане на сумата.

Ищецът е поддържал, че вследствие незаконното обвинение и воденото наказателно дело срещу него е претърпял неимуществени вреди: шок от 3 обвинението и тежестта на престъплението и наказанието, страх от осъждане, душевни страдания, негативно отношение и отчуждение от близките и колегите, социално дистанциране, нарушен сън и апетит, главоболие, напрежение, тревожност, потиснатост, както и отключени заболявания (хипертония III степен, сърдечни пристъпи, захарен диабет тип 2), налагащи постоянни прегледи и лечение с медикаменти, допълнително влошаване на състоянието му и негативни преживявания, уронване на професионалния му престиж и авторитет на лекар от медийното разгласяване, включително и от публични изявления на официалния говорител на прокуратурата за случая и делата в електронни медии и в печата на следните дати: 25.04.2010г., 26.04.2010г., 29.07.2011г., 03.12.2014г. и 09.12.2016г.

С писмения отговор на исковата молба, прокуратурата е оспорила иска и е молила за отхвърлянето му. Възразила е, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е недоказан, евентуално размерът на претендираното обезщетение – завишен.

Установено е по делото, че на 09.03.2011г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП №196/2010г. по описа ВОП за престъпление по чл.123, ал.1 от НК (че на дата 20.04.2010г. причинил смърт на дете прието за лечение в МБАЛ „Света Марина“ Варна, поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при лечението на детето в болницата). В същия ден му е била определена мярка неотклонение „подписка“, а след няколко дни са му били предявени материалите по досъдебното производство. На 21.04.2011г. прокуратурата е внесла срещу ищеца (и още няколко лица) обвинителен акт, по който е било образувано НОХД №613/2011г. на ВОС, приключило с оправдателна за ищеца присъда от 04.10.2011г. По протест на прокуратурата делото е пренесено пред въззивната инстанция, образувано е във ВНОХД №431/2011г. по описа на ВАпС, по което присъдата на ВОС е била отменена и делото - върнато на ОП-Варна за отстраняване на съществени процесуални нарушения. На 17.12.2013г. е бил внесен нов обвинителен акт срещу ищеца за същото деяние и е образувано НОХД №1532/2013г. по описа на ВОС, по което делото отново е било върнато на прокуратурата за отстраняване на нови съществени процесуални нарушения. На 14.04.2014г. по изготвения трети обвинителен е било образувано НОХД №421/2014г. по описа на ВОС, по което с присъда от 29.05.2015г. П. К. е бил признат за невиновен и оправдан.

4

По протест на прокуратурата, делото е пренесено пред въззивната инстанция и образувано във ВНОХД №370/2015г. по описа на ВАпС, по което оправдателната присъда на ВОС е била потвърдена. Последвало е касационно обжалване и пред ВКС е било образувано кнд №1322/2016г., по което делото отново не е приключило, а е било върнато на въззивната инстанция с указания. Образувано е било ново ВНОХД №137/2017г., по което с решение от 28.06.2018г. присъдата на ВОС в частта на оправдаването на ищеца е била потвърдена. Това решение, по отношение на П. К. не е било обжалвано или протестирано и на 25.07.2018г. е влязло в законна сила за него. След това, поради обжалване на присъдата в останата част, делото е продължило в касационна инстанция, където ищецът е бил призован да се яви.

Случаят и наказателното производство срещу ищеца и останалите обвинени медици за причинена смърт на дете, поради немарливо изпълнение служебните задължения, е бил широко медийно разгласен в онлайн издания на информационни сайтовe с данни, че информацията е „от пресцентъра на болничното заведение“, от „фейсбук група, създадена от семейството и близки на родителите на починалото дете“ и от журналистически проверки и инициативи. Няма данни информацията да е била официално изнесена от прокуратурата, но интересът в медиите и публичното обсъждане на наказателното дело е следствие от незаконото обвинение и негативните преживявания на ищеца в тази връзка съставляват вреди от същото.

Към датата на повдигане на обвинението ищецът е бил на 58 години, работел е като „лекар детска хирургия“ при МБАЛ „Св. Марина“ Варна и бил главен асистент в съответната катедра в МУ Варна. Работил е по специалността си от 2006г. до 2017г, когато е пенсиониран, като от 2010г. до 2017г. е бил и Началник отделение „Детска хирургия“. Кандидат е на медицинските науки от 1989г. и се е ползвал с авторитет в професионалните си среди. Неговите негативни емоционални преживявания са доказани с показанията на свидетелите св. И.М. (специализант, а след това и асистент по детска хирургия и колега на д-р П. К.) и св. Г.И. (бивш студент, а след това колега на д-р К. в детска хирургия, а след 2010г. – работил с него в един кабинет). Първият свидетел е посочил, че познава д-р К. като отличен преподавател и детски хирург, ползващ се с голям авторитет в професионалните лекарски среди в града. След обвинението за причиняване 5 смъртта на детето, отношението към него се променило – появила се несигурност у колеги и студенти в професионалните му качества. Имало широко медийно отразяване на случая, а там квалифицирали доктора като „убиец на дете“. Иищецът съжалявал за загубата на малкия си пациент, но направил всичко зависещо от него да го спази и не изпитвал вина (свидетелят бил асистент при операцията). Обвинението в престъплението за смъртта на детето, обаче както и медийната атака срещу ищеца много и рязко го променили – от лъчезарен и жизнерадостен човек преди обвинението той станал много затворен и необщителен, не говорел, не излизал често от дома си, притеснявал се за развоя на наказателното дело, споделял за зачестили проблеми с високо кръвно, както и за нови здравословни проблеми със сърцето и за захарен диабет (такива нямал преди 2010г.). С голямо облекчение и радост в професионалните среди приели новината за окончателното оправдаване на д-р К. през 2018г. Той се пенсионирал през 2017-2018 г. Според свидетеля Г.И., след незаконното обвинение в причиняване на смъртта на детето, д-р К. се променил много - ходел посърнал и пребледнял на работа, пропускал рапорти или ги напускал преждевременно, не се чувствал добре, като усмивките и настроението му, които били характерни за него преди това, напълно изчезнали. Здравословното му състояние също се влошило - имал проблеми със сърцето, пневмонии и диабет (преди 2010-2011г. свидетелят не знае ищецът да е страдал от захарен диабет) и често лежал в болници. Медийното разгласяване на случая с квалификациите към доктор К. като „убиец“ било обидно за него като уважаван лекар опитал се да направи най-доброто за пациента си. То предизвикало и любопитството на познати, колеги и пациенти, които разпитвали дали е вярно докторът да е причинил смъртта на детето.