Решение № 46 от 09.02.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. гр.Велинград, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Гражданско дело № 20245210100512 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 266 от ЗЗД.

Дружеството ищец претендира да бъде установено съществуването на вземането за сумата от 2986, 78 лв., произтичащо от Договор №133/18.12.2020 г., за който е била издадена фактура №0100000630/15.02.2024г., а въз основа на нея и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 136/01.03.2024г. по описа на РС-Велинград. В обстоятелствената част на исковата молба се поддържа твърдение, че ищецът, имащ качеството на заявител в заповедното производство, е легитимиран да получи от ответника ТП “ДГС-Селище“ посочените в процесната заповед за изпълнение суми, включващи възнаграждение за изпълнение на договора, законна лихва за периода от 29.02.2024г., когато е подадено заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и за направените съдебни разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът е оспорил иска както по основание, така и по размер. В становището си, ответникът не оспорва твърдението за сключването на процесния договор между него и ищеца, нито съдържанието на договора. Ответникът, обаче твърди, че договорът е изпълнен, а дължимото възнаграждение – изплатено, като за 886 куб. м. дървесина е била заплатена сумата от 17550, 70 лв. в съответствие с 1 определените цени в раздел II, т.2.1 от договора. Ответникът твърди, че не дължи плащане, тъй като договорът, въз основа на който е издадена фактура №0100000630/15.02.2024г. е прекратен, поради изтичане на срока му. За това обстоятелство ищецът бил изрично уведомен от ответника. По изложените съображения ответникът счита, че посоченото количество дървесина в процесната фактура не е обработено от ищеца на основание вече прекратеният договор, а доколкото не е изготвен и приемо-предавателен протокол, няма писмен документ, въз основа на който да бъде извършено плащане (т.2.2, 2.3 от договора). По изложените съображения ответникът моли да бъде отхвърлен иска, като при това да бъде отречено съществуването на вземането на ищеца, обективирано в процесната фактура.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните доказателства, при условията на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От съдържанието на приет като доказателство Договор № 133/18.12.2020г. за възлагане на сеч и извоз до временен склад и рампиране на маркираната дървесина се установява постигнатото между страните по него – ТП „Държавно горско стопанство Селище“ в качеството на възложител и „Арса Трейд” ООД в качеството на изпълнител – съгласие за възмездно осъществяване на посочената в договора дейност от страна на изпълнителя, срещу възнаграждение, определено съобразно количеството и вида на извършената работа.

В Раздел II, т. 2.1 и т. 2.2 от Договора е уредено задължението за плащане на възнаграждението, а договорното съдържание предвижда като условие за това – извършване и приемане на възложената работа. Приемането на извършената работа, според съгласието на страните, се осъществява по реда на раздел II и от договора – с изрични писмени актове, надлежно оформени и подписани от представители на двете страни, които са предназначени да установят качественото извършване на работата и нейното количество и единична цена. Ето защо, в чл.2.2 от договора изрично е посочена необходимостта от подписването на надлежно изготвен и подписан от представители на двете страни Приемо-предавателен протокол за приета на временен склад добита дървесина.

Като писмени доказателства по делото са приети Констативен протокол, серия 2

НОО №162510/23.02.2022г. на РДГ-Пазарджик /стр.59 от делото/, съдържащ констатации за състоянието на обекта за добив на дървесина, както и Заявление вх. № 23-1541 от 07.11.2022 г. ведно с извадка от електронна поща за доказателство, че същото е изпратено на ДГС – Селище.

Като доказателства по делото са представени от ищеца и ответника и други документи, които съдът не обсъжда подробно, като приема че те не установяват относими към спора и подлежащи на доказване юридически факти, но установяват надлежната материална и процесуална легитимация на ответника, както и отделни факти с косвено значение.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Претенциите на ищеца се основават на твърдение, че между страните в процеса е бил сключен договор, който по своята правна същност има характер на договор за изработка. Съдържанието на приетия като доказателство Договор № 133/18.12.2020г. за възлагане на сеч и извоз до временен склад и рампиране на маркираната дървесина, характеризира задължението на изпълнителя, който е ищец в настоящия процес, като извършване на сеч в горски насаждения по спецификация за размери и качество на асортименти дървесина. Надлежното изпълнение на споменатото задължение, според постигнатото съгласие, изисква да бъдат спазени критерии за количество и качество (чл. 2.1 от Договора) и срок на изпълнение (чл. 1.4 от Договора).

При това езиковото, логическото и систематическо тълкуване на обективираното в договора съгласие на страните, мотивира един ясен и недвусмислен извод, че всеки един от елементите, характеризиращ изпълнението – количество, качество и срок, е съществен, за да може да бъде определено предоставеното от длъжника – ищец по делото, изпълнение като НАДЛЕЖНО. Внимателният анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателствени средства, мотивира извода на настоящия състав на съда, че не може да бъде установен посредством необходимото пълно и главно доказване основният подлежащ на доказване факт - че ищецът е представил завършената работа за приемане на възложителя, както и че възложителят е приел тази работа (съгл. чл. 264 от ЗЗД).

Именно по тази причина клаузата на чл. 2.2 от Договора изрично посочва, че задължението за заплащане на дейността, осъществена от изпълнителя, който 3 е ищец в настоящия процес, възниква едва тогава, и само в случай, че бъде изготвен двустранен Приемо-предавателен протокол за приета на склад дървесина. В този контекст и за целите на разрешаване на настоящия спор, следва да се отбележи, че „плащането се извършва в 10-дневен срок от приемането по чл. 2.2“, т.е. след изготвяне на Приемо-предавателен протокол.

Разпоредбата на чл. 2.3 от Договора ясно и недвусмислено посочва, че изготвянето на фактура от изпълнителя не е единственият юридически факт, водещ до възникване на задължние за плащане, а тъкмо напротив, възможността за издаване на фактура от изпълнителя е обусловено „от приемането по т.2.2 от Договора“. Този начин на уреждане на отношенията между възложителя и изпълнителя, е типичен и съвсем характерен за естеството на договора за поръчка, както се вижда от разпоредбата на чл. 266, ал.1, изр. първо от ЗЗД: „Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.“ В този контекст напълно основателни са възраженията на ответника, че работата, за която ищецът претендира изплащане на възнаграждение, в действителност не е била приета от възложителя, следователно, за него не е възникнало задължението за заплащане на претендираното в исковата молба вземане.

На следващо място, съдът намира, че е основателен отказът на ответника да приеме изпълнението на извършената работа, за която ищецът претендира плащане. Това е така, като се има предвид, че длъжникът – ищец по делото, е предоставил изпълнинето след изтичане на изрично фиксирания в договора срок – до 31.10.2021г. (чл.1.4 от Договора). Фактът, че изпълнението е предоставено не просто в забава, а след изтичане на предварително регламентирания, по съгласие на страните, срок , очертаващ интересите на кредитора, не е предмет на спор в процеса, но дава повод на ищеца да твърди, че ответникът бил прекратил договора, без да даде достатъчен срок за изпълнение. Този довод е напълно неоснователен, тъй като договорът, в който е фиксиран срок на правно действие, прекратява действието си, след изтичане на срока, и без да е необходимо да бъде развалян, или прекратяван.

Ето защо, адресираното до ищеца едностранно писмено изявление на ответника, не следва да се счита като изявление за разваляне на договора, а като уведомление, напомнящо, че договорът вече не е действащ, с всички произтичащи от това последици. Уместно е да се отбележи, че при договорите за изработка, законът не предвижда възможност за мълчаливо продължаване 4

(tacita reconductio), подобно на договора за наем.

След като ищецът е предложил изпълнение по договор с изтекъл срок на действие, правно ирелевантно е позоваването на непреодолима сила – форсмажор. Съвсем отделен е въпросът, че дори да би имал право да се позовава на непреодолима сила (каквото право няма при изтекъл срок на действие на договора за изработка) – ищецът не е упражнил надлежно това свое право, защото не е изпратил уведомление до кредитора (ответника) за наличието на непреодолимата сила и нейното естество.

Независимо от изложеното, описаните от ищеца актове и действия на трето лице, за които се твърди, че са затруднили и забавили изпълнението, не би следвало да бъдат приети за непреодолима сила по смисъла на ТЗ. В конкретния случай, очевидно става въпрос за комплекс от актове и действия на държавен орган, срещу които длъжникът е могъл да се противопостави по предвидения в закона ред, ако би положил необходимата грижа и внимание.

Дори да се приеме, че действията на това трето лице, в действителност са затруднили/забавили изпълнението, този факт не може да ангажира договорната отговорност на ответника, а е основание да бъде ангажирана деликтната отговорност на третото лице – чл. 21, ал.2 от ЗЗД.

В обобщение, настоящият състав на съда намира, че ответникът не дължи плащането, по повод на което е предявен искът, тъй като предложеното изпълнение е било осъществено на основание на договор, който вече не е бил действащ, доколкото предвидения в него срок на правно действие е изтекъл.

По тази причина, кредиторът (ответник), принципно не е задължен да приеме изпълнение, както и да извърши плащане, въз основа на договор, който вече не го обвързва.

По изложените съображения - поради липсата на необходимите категорични доказателства, обосноваващи тезата на ищеца, който носи главната доказателствена тежест в процеса - искът за заплащане на претендираното възнаграждение по процесния договор, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Доколкото съдът прие за неоснователна претенцията за присъждане на уговореното възнаграждение - като неоснователна следва да бъде отхвърлена и претенцията за присъждане на мораторна лихва, която се явява акцесорно вземане, спрямо претенцията за възнаграждение по процесния договор.

5

По отношение на разноските:

При този изход на спора, претендираните от ищеца разноски не следва да се присъждат.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт - на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК – в размер на сумата от 100 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Арса трейд“ ООД с ЕИК 206616288, със седалище и адрес на управление –гр. Сърница, ул. “Хан Аспарух” № 7, срещу ТП „Държавно горско стопанство-Селище“ с ЕИК: 2016195800210, иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2986, 78 лв. по процесния договор, както и законната лихва върху претендираната сума на главница, считано от предявяването на иска на 29.02.2024г. до деня на окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Арса трейд“ ООД с ЕИК 206616288, със седалище и адрес на управление –гр. Сърница, ул. “Хан Аспарух” № 7 да заплати на ТП „Държавно горско стопанство-Селище“ с ЕИК: 2016195800210 на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК- сумата от 100 евро /сто евро/за процесуално представителство пред Районен съд - Велинград.