Решение № 1905 от 02.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1905 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110142024 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба срещу Б. Д. Д.а и Д. Д. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество, разделно сумите както следва:

Б. Д. Д.а – ½ или сумата от 179.09евро – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 05.02.2025 г. до изплащане на вземането; 31.64евро– мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 31.01.2025 г., 11.13евро – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 05.02.2025 г. до изплащане на вземането; 2.74евро – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 16.10.2022 г. до 31.01.2025 г.;

Д. Д. Д. – ½ или сумата от 179.09евро – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 05.02.2025 г. до изплащане на вземането; 31.64евро– мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 31.01.2025 г., 11.13евро – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 05.02.2025 г. до изплащане на вземането; 2.74евро – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 16.10.2022 г. до 31.01.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6828/2025г., по описа на СРС, 180-ти състав.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било 1 извършвано от „Т. С.“ Е., съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците с идентично съдържание. Оспорва се наличието на облигационни отношения между страните. Ответниците оспорват да е налице валидно присъединяване към топлопреносната мрежа на сградата. Оспорват подписа на управителя на „Т. с.“ Е. – Р.М. в договор № 3221/30.08.2022 г. Аргументират подробно, че представеният протокол от ОС, не отговаря на нормативните изисквания за съдържание. РазвИ.т подробни съображения в насока, че липсват доказателства за реално доставена и потребена топлинна енергия. Оспорват изправността на уредите за отчитане на доставяната топлинна енергия. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Твърдят, че претендираните от ищеца суми са платени през „И.“ АД, което не било отчетено от счетоводството на ищеца. Оспорват акцесорните претенции. Оспорват редовността на воденото от ищеца счетоводство. Молят съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба 2 по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна енергия за недвижим имот с абонат № 35****, представляващ ап. 9, находящ се в /адрес/.

Не е спорно по делото, че всеки един от ответниците е носител на правото на собственост на по ½ идеална част от процесното жилище, обстоятелство, което се потвърждава от приложеното на л.14 по делото копие на Нотариален акт за учредяване на право на строеж върху чужда земя, доколкото в т. 3 от същия е уговорено, че ответниците, заедно с майка им А.Й.Д. получават в обезщетение процесния ап. 9, находящ се на /адрес/.

Видно от приложеното на л. 21 по делото удостоверение за наследници А.Д. е починала на 04.12.2019г., като от удостоверението на л. 18 се установява, че и бащата на ответниците Д.Е. починал на 23.01.1993г., респективно по аргумент от чл. 5, ал. 1 ЗН, Б. Д.а и Д. Д. притежават по ½ идеална част от жилището и като потребители на топлинна енергия отговарят за по ½ от задълженията.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, като пълно, мотивирано и изготвено от лице притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че абонатната станция топлозахранва вход А, в процесната сграда, Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители.

Видно от заключението в имота е имало 6 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО, с дистанционен отчет, като за целия период няма начислена ТЕ за отопление на имот.

Топлинната енергия за сградна инсталация е начислена по формулата приложена в Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. В имота е имало два водомера за топла вода с дистанционен отчет. В заключение експертът сочи, че изчисленията са извършени от ФДР в съответствие с действащата Наредба Е-РД-04-1/12.03.2020г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото 3 дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

От приложеното на л. 22 по делото копие на Договор № 3221/30.08.2002г., се установява, че между процесната ЕС и фирма „Т. С.“ Е., е сключен договор за дялово разпределение, въз основа на взето решение на ЕС.

Съдът намира за неоснователно възражението, че договорът не е подписан от управителя на „Т. С.“ Е., доколкото дори подписът в договора за изпълнител да не е положен от него, приложение намира чл. 301 ТЗ, доколкото договорът е подписан 2002г., като липсват данни търговецът да се е противопоставил.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена ССчЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че сумите от 358.19евро за доставена топлинна енергия и 22.27евро за дялово разпределение не са платени, респективно исковите претенции се явяват изцяло основатели срещу всеки ответник за 179.09евро – за доставена топлинна енергия и 11.13евро – дялово разпределение.

С оглед извода за основателност на исковите претенции, съдът следва да разглежда релевираното от ответниците възражение, че част от вземанията на ищеца са погасени по давност.

Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.