Решение № 7115 от 24.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7115 гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря И.на Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100502007 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, срещу решение от 29.11.2024 г., постановено по гр.д. №62606/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 78 състав, с което е признато за установено спрямо жалбоподателя на основание чл.439 ГПК, че К. О. З. не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД сумата в размер на 6684,57 лв., от които 4273,09 лв. - главница по договор за потребителски кредит, 1426,97 лв. - възнаградителна лихва за периода от 10.09.2009 г. до 08.07.2011 г., и 984,51 лв. - мораторна лихва за периода от 09.10.2009 г. до 28.11.2011 г., поради изтекла погасителна давност за периода от 01.08.2017 г. до 09.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 11.01.2012 г. по гр.д. № 57353/2011 г. по описа на СРС, 39 състав, и изпълнителен лист от 23.04.2012 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение от 11.01.2012 г. по гр.д. № 57353/2011 г. на 39-ти състав на СРС, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото, както държавна такса в полза на бюджета на съда.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразнo. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че вземанията по процесния изпълнителен лист са се погасили по давност в периода 01.08.2017 г. - 13.03.2020 г. и периода 21.05.2020 г.

- 09.10.2022 г. Оспорва изводите на съда, че последното валидно изпълнително действие е предприето на 01.08.2017 г. чрез наложен запор на банковите сметки на длъжника, като поддържа, че молбите за опис на движими вещи, депозирани от взискателя съответно на 09.11.2015 г., 09.07.2018 г., 09.09.2019 г., 10.06.2020 г. и 21.10.2021 г., вкл. и уведомление до длъжника от 04.07.2019 г. за насрочване на опис на движими вещи, прекъсват давностния срок. Твърди, че насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника е валидно изпълнително действие, което изгражда съответния способ и прекъсва погасителната давност, и в тази връзка релевантна е волята на взискателя за събиране на вземането, която 1 следва да се отчете като безспорно изразена. Поддържа, че искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ. Сочи още, че във връзка с депозираните от взискателя молби за опис на движими вещи с разпореждане от 04.07.2019 г. ЧСИ Н.М. е изходирал призовка за насрочване на опис на движими вещи, като независимо, че това изпълнително действие не е било реално осъществено от съдебния изпълнител, с насрочения опис на 04.07.2019 г. давностният срок отново е бил прекъснат и е започнала да тече нова давност за процесното вземане. Поддържа, че настъпилата по изп.д.

№20128410406513 по описа на ЧСИ Н.М. перемпцията е без правно значение за давността и че новата давност започва да тече от последното и прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие. Поради изложеното, счита че срокът по чл.117 ал.2 ЗЗД не е изтекъл и моли въззивният съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения иск за недължимост на процесните вземания. Претендира разноски.

Въззиваемата страна К. О. З. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно поради следното:

Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Правно легитимирани страни по иска по чл.439 ГПК се явяват страните в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник в изпълнителното производство твърди погасяване изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът взискател в производството. По своя характер искът е отрицателен установителен, като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.

При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да установи съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо и същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството без да се произнася по основателността на иска /в този смисъл ТР №8/2013 г. по тълк.д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.10, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК нова 2 погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл.116 б. „б“ ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116 б. „в“ ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

По делото не е спорно, че по повод процесните вземания в полза на„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е издаден на 23.04.2012 г. изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 11.01.2012 г. по гр.д. №57353/2011 г. по описа на СРС, 39 състав.

По молба от 19.05.2012 г. е образувано изп.д. №20128410406513 по описа на ЧСИ Н . М . , като с молбата за образуване на изп. дело взискателят е възложил на ЧСИ правомощията чл.18 ал.1 ЗЧСИ - да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението.

На 28.05.2012 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение.

Със запорно съобщение от 28.05.2012 г. ЧСИ Н.М. е наложил запор върху банкови сметки на длъжника в „Юробанк и Еф Джи България“ АД. „Търговска банка Инвестбанк“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „ПИБ“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Сибанк“ ЕАД, „ОББ“ АД, „МКБ Юнионбанк“ АД, „Общинска банка“ АД, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „ЦКБ“ АД и „ПроКредитбанк България“ АД.

С молба от 23.07.2015 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал от ЧСИ Н.М. да го конституира като взискател на мястото на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като е представен договор за цесия от 15.05.2015 г. С молбата си е възложил на ЧСИ правомощията чл.18 ал.1 ЗЧСИ.

С молба от 11.12.2015 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал от ЧСИ Н.М. да насрочи и извърши опис на движимите вещи, собственост на длъжника.

3

С молба от 15.06.2016 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал от ЧСИ Н.М. да извърши справка за сключени трудови договори и имущество и да насрочи и извърши опис на движимите вещи, собственост на длъжника.

С молба от 18.08.2017 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал от ЧСИ Н.М. да наложи запор върху банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД.

С постановление от 18.08.2017 г. ЧСИ Н.М. е конституирал „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД като взискател с изпълнителното производство на мястото на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.

С молба от 20.07.2018 г. взискателят е поискал от ЧСИ Н.М. да насрочи и извърши опис на движимите вещи, собственост на длъжника.

С молба от 18.09.2019 г. взискателят е поискал от ЧСИ Н.М. да насрочи и извърши опис на движимите вещи, собственост на длъжника.

С молба от 15.06.2020 г. взискателят е поискал от ЧСИ Н.М. да насрочи и извърши опис на движимите вещи, собственост на длъжника.

С молба от 29.10.2021 г. взискателят е поискал от ЧСИ Н.М. да насрочи и извърши опис на движимите вещи, собственост на длъжника.

С молба от 22.02.2022 г. взискателят е поискал от ЧСИ Н.М. да прекрати производството по изп.д. №20128410406513 на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК.

С постановление за прекратяване от 27.02.2022 г. ЧСИ Н.М. е прекратил производството по изп.д. №20128410406513.и по молба на взискателя с приемопредавателен протокол от 25.05.2023 г. е върнал оригинала на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано делото.

С молба от 05.10.2023 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал ЧСИ Г.К. да образува изпълнително дело въз основа на гореописания изпълнителен лист, издаден на 23.04.2012 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 11.01.2012 г. по гр.д.