Решение № 203 от 11.06.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Перник , 11.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Въззивно гражданско дело № 20211700500185 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260404/29.10.2020 г. , постановено по гр.д. № 8172/2019 г. на Районен съд – Перник, е осъдено ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати на Т. Ц. А. сумата 7964,79 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, с полица № ***, сключен ***г., с период на действие 02.01.2019 г.-02.01.2020г., за МПС рег. № *** за причинените й имуществени вреди от настъпило на ***г. застрахователно събитие - ПТП с нанесени вреди на посоченото МПС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като за разликата до пълния предявен размер 10 000 лева е отхвърлен искът като неоснователен. С решението ответното дружество е осъдено да заплати на Т. Ц.

А. сторените в производството разноски за държавна такса в размер на 318,59 лв., за вещо лице в размер на 180 лв. и адв.възнаграждение в размер на 700 лв., а ищцата да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД разноски както следва: 180 лв. за вещо лице и 300 лв. адв.възнаграждение.

Решението е постановено при участието на „Дженерали застраховане“ АД като трето лице помагач на страната на ответника.

Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД срещу решението в частта, с която частично е уважена исковата претенция. Излагат се 1 доводи за неправилност на решението в тази му част. Разяснява се правната същност на договора за застраховка „Каско на МПС“. Твърди се, че районният съд не е обсъдил релевираните от ответника своевременно възражения за настъпило застрахователно събитие по риск, попадащ в обхвата на застрахователния договор, а именно да е настъпило ПТП на посочената дата и място, механизма на ПТП, причинноследствената връзка на соченото събитие с претендираните вреди. Налице е хипотеза на изключен от покритие риск, който е пречка за възникване на вземане за застрахователно обезщетение. С подписване на договора лицето, застраховало свое имущество, е изразило съгласието си с Общите условия към него и съответно със съдържанието на Глава трета, т. 7 и раздел „Общи изключения“, където са предвидени хипотезите, в които се изключва отговорността на застрахователя. От приетата по делото СТЕ се установявало несъответствието между декларирания механизъм на събитие и настъпилите вреди за автомобила, което съгласно Общите условия освобождава застрахователя от задължение за заплащане на застрахователно обезщетение, при установено несъответствие между декларирания механизъм на настъпване на вредите и установените факти и обстоятелства по ликвидационната преписка. Останалите събрани доказателства - писмени - двустранен констативен протокол, и гласни – свидетелски показания, не били годни да установят твърденията в исковата молба и се опровергали от останалите доказателства. По изложените съображения се иска отмяна на решението в съответната част и се претендират разноски.

Решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата от 7964.79лв. до предявения размер от 10 000 лв., не е обжалвано и не е предмет на въззивна проверка.

Въззиваемата страна Т. Ц. А. в срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата по изложени съображения. Претендира разноски.

Третото лице помагач „Дженерали застраховане“ АД не изразява становище по жалбата.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 ГПК, Окръжен съд Перник приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, в обжалваната част, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна.

Не се спори между страните относно факта, че ищцата е собственик на лек 2 автомобил, марка „Фолксфаген Голф“, с рег. № ***, с рама № ***. Собствеността й върху автомобила се установява от представените по делото договор за покупкопродажба от *** г. и свидетелство за регистрация № *** г.

Безспорно е по делото, че на *** г. между ищцата Т.А. и ответното ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е сключен договор за имуществена застраховка със застрахователна полица № *** по застраховка "Булстрад Каско Стандарт", осигуряваща пълно покритие за процесния лек автомобил, със срок от *** г. до *** г.

Уговорената застрахователна сума за застрахования лек автомобил възлиза на 20621 лв., а дължимата премия е 1007,85лв.

Видно от удостовереното в представения двустранен протокол за ПТП, на *** г. л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № *** се движел по ул. "***", като е предприел десен завой за навлизане по ул. „***“. В същото време лек автомобил "Ауди", модел „А 4“ с peг. № *** се е движел в права посока по ул. „ ***“. В графата „Обстоятелства и причини за ПТП", в протокола е отразено, че л. а. „Фолксваген Голф“ при предприемане на завой надясно е навлязъл в лентата за насрещно движение и е реализирал ПТП с лекия автомобил "Ауди", модел „А 4“ с материални щети. Описани са и видимите на пръв поглед увреди по двата автомобила.

От приложеното по делото писмо от МВР, Сектор „Пътна полиция“ и справка от автоматизираната информационна система, се установява, че на *** г. към 21.50 ч. е подаден сигнал за настъпило в ***, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, ПТП между МПС с рег. № ***, управлявано от С. Д., и МПС с рег. № ***, управлявано от Г.

А.. Мястото е посетено от мл. инспектор В. В., мл. инспектор Д. С. и мл. инспектор Т.

Ф., като е съставен фиш GT *** за нарушение на правилата за движение на пътя на С.

Д..

Не се спори, че на *** г. лицето, управлявало автомобила на посочения ден – внучка на ищцата – С. Д., е депозирала писмено искане в ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение по имуществената застраховка за нанесени вреди по лекия автомобил, настъпили при ПТП на *** г., като са описани щети на увреденото МПС- преден капак, предна броня, предно стъкло, решетка, ляв и десен фар, аербек на волан и табло, радиатори и е заведена щета № ***.

От показанията на св. С. В. се установява, че на процесната дата след обаждане по телефона е посетил мястото на инцидента и е занесъл бланка на двустранен констативен протокол, тъй като водачите не са разполагали с такъв.

Мястото посетил около 19. 30 -20.00 часа, като споделя възприятията си относно разположението на автомобилите и възприетите увреди.

В представения опис - заключение за вреди на МПС по щета № ***., след направен оглед от представители на ответното дружество са описани констатирани от застрахователя увреждания на автомобила.

С писмо изх. № *** г. ответното дружество е отказало на ищцата да й заплати застрахователно обезщетение, позовавайки се на обстоятелството, че след преглед на представените документи и извършен оглед на автомобила се установили повреди, несъответстващи на декларирания механизъм на настъпване на събитието. Позовало се е на т.т. 7 и 7.1 от Общите условия на застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, според които застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение, в случай че при 3 извършена проверка се установят различия между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства. С последващо писмо от *** г., във връзка с направено искане за преразглеждане на становището, отново е постановен отказ.

В приетото по делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, от лице с необходимите специални знания, е описан механизмът, съдържащ се в двустранния протокол, като е посочено, че ПТП е настъпило в резултат на отнемане на предимството от страна на водача на л.а. „ Фолксваген“. Описани са стойностите за подмяна и възстановяване на всяка от увредените части на автомобила, съобразно описа на застрахователя, като е посочено, че новите части, необходими за възстановяване на автомобила възлизат на 7 783,39 лв., стойността на труда на 146,40 лв. и камера в размер на 35 лв. или общата стойност на нанесените вреди е 7 964, 79 лв. След запознаване с приложения снимков материал по делото и двустранен протокол вещото лице е установило посочените деформации. При сравнение с констатираните деформации на двата автомобила е заключило, че ПТП е настъпило между лява предна и средна част на л.а. „Ауди“ и лява предна и средна част на л.а. „Фолксваген“. При запознаване с фотоалбума експертът не видял деформации по средната част на автомобилите, които биха довели до деформация на радиатор воден и кондензатор климатик. Липсвали такива деформации, които да доведат до така констатираните вреди по тях. При така констатираните вреди не било възможно увреждане на десни фарове, а само на левите на двата автомобила.

Не се установявали от снимките и увреждания на преден ляв и десен калник на автомобила. Установените деформации по двата автомобила не отговаряли на описаните увреждания по охладителната и климатична система, които били констатирани от представителите на застрахователите. След запознаване със снимковия материал, приложен по делото и направена справка в „Дженерали Застраховане“ АД за прочетена информация с помощта на софтуер „Crash Cube“ в паметта на л.а. „Ауди“ и установените грешки, експертът констатирал, че въздушните възглавници на пасажера и водача не са задействани в момента на ПТП. При разпита си в съдебно заседание от 18.08.2020г. посочил, че от снимковия материал се установявало, че въздушните възглавници се били задействали към този момент.

Експертът заключил, че нанесените вреди на двата автомобила не съответстват на декларирания механизъм в исковата молба и двустранния протокол, който извод следва да се тълкува във връзка с отговорите на предходните зададени на експерта въпроси, в противен случай би се стигнало до логическо противоречие.

Изложените в исковата молба фактически твърдения и искането за защита сочат на предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането. В случая е приложима хипотезата на реализиране на договорна отговорност на застраховател по валидна имуществена застраховка по реда на Кодекса на застраховането, в сила от *** г.

Възникването на спорното право по този иск се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти):

1. Накърняване на имуществено право, което е застраховано при застрахователя, т.е. настъпване на покрито застрахователно събитие (риск);

2. Съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на увреждането между пострадалия и застрахователя, възникнало от договор 4 за имуществено застраховане на увредената вещ и

3. За ищеца да е възникнало право да получи претендираното застрахователно обезщетение съобразно уговореното в договора за имуществено застраховане, като не са налице отрицателните материални предпоставки, при възникването на които застрахователят обосновано може 1) да откаже заплащане на уговореното застрахователно обезщетение, респ. 2) да заплати по-нисък размер.

Носител на процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяване на първите две материални предпоставки е застрахованото лице, а застрахователят трябва да докаже, че е възникнало потестативното право за отказ за изплащане на уговореното застрахователно обезщетение, респ. за намаляване на неговия размер –чл. 408, ал. 1 КЗ.