Решение № 5797 от 11.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5797 гр. София, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.ОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20221110107871 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда Глава Двадесет и пета от ГПК

В искова молба, с която ищецът Д. Д. Д. е сезирал съда, се излагат твърдения, че със Заповед № 225/08.12.2021 г. на Директора на ..., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.1 КТ, поради съкращаване на щата, е било прекратено трудовото му правоотношение, в рамките на което изпълнявал длъжността „Охранител“ с код по НКПЗ: ... в звено „Охрана на обекти и съоръжения“ – ..., към ... Твърди уволнението да е незаконосъобразно, тъй като работодателят не извършил задължителния подбор по чл.329 от КТ, както и че не взел предварително писмено становище от синдикалното ръководство на предприятието, нито пък предварително разрешение от Инспекцията по труда, съгл. чл.333, ал.1 от КТ, тъй като страдал от заболяване с трайно намалена трудоспособност.

С оглед изложените фактически твърдения, ищеца е предявил три обективно съединени иска: за признаване уволнението за незаконосъобразно и отмяната му, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за максимум 6 месеца, от 13.12.2021 г. до 13.06.2022 г., определено при БТВ, формирано от БТВ в размер на 1119,17 лв. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът „....“ към ... в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, като твърди уволнението да е законосъобразно извършено, от компетентен орган в качеството му на работодател на ищеца и след реално съкращение в щата. Твърди, че са съкратени всички 49 щ.бр. за длъжност „Охранител“ във ... към ..., заемана и от ищеца до уволнението му, поради което за ответника нямало задължение да извършва подбор. Отделно, възразява срещу твърдението на ищеца, че е подлежал на предварителна закрила при уволнение, по см. на чл.333, ал.1, т.3 от КТ, възразява да има данни и за трудоустрояване на ищеца. По отношение на твърдението на ищеца, че подлежи на предварителна закрила при уволнение, като член на синдикална организация, не възразява, като представя доказателства, че е било изискано и съответно получено предварително съгласие от синдикалното ръководство на секцията на КТ 1

„Подкрепа“ в ....Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а се установява и от представените писмени доказателства, че са били валидно обвързани от трудов договор № 162 от 16.06.2016 г., въз основа на който е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността "Охранител" във ... при ..., с място на работа ..., при пълно работно време, по график, като договорът бил сключен за неопределено време, при условията на изпитване за срок от 6 месеца. В първото съдебно заседание по делото, съдът е обявил за безпорно между страните още, че размерът на БТВ, получено от ищеца за последния пълен отработен месец /м.11.2021 г./ е в размер на 1119,17 лв., като същото следва да служи за база при определяне на дължимото се обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, в случай, че съдът намери исковете за основателни.

Между страните не е спорно също, а се установява и от приетите доказателства, че със Заповед № 225/08.12.2021 г. на работодателя, подписана от директора на ... инж. Л., е било прекратено трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване на щата, която заповед е връчена на работника на 13.12.2021 г.

Във връзка с релевираните от ищеца възражения срещу законността на уволнението му, съдът е разпределил и доказателствената тежест между страните във връзка с приетите за релевантни факти и обстоятелства.

Така с доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ответника, че той носи тежестта при условията на пълно и главно доказване да установи, надлежно упражнено право на работодателя на уволнение - отправяне на писмено изявление/предизвестие до служителя, със законово изискуемия минимум съдържание – ясна воля относно основанието, на което е извършено уволнението; реално съкращение в щата, извършено надлежно от работодателя преди уволнението, като в хипотезата на задължителен подбор – съкращаване на една щатна бройка от множество щатни бройки на една длъжност - извършване на задължителния подбор, при спазване на установените в чл.

329 КТ критерии.

По делото няма спор, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено без да е спазено дължимото предизвестие от 30 дни /при безсрочно трудово правоотношение/, поради което в заповедта за прекратяване на трудовия договор, на ищеца е признато правото да получи обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазения срок на предизвестието, както и на осн. чл.222, ал.1 от КТ във вр. с чл.35, ал.4 от КТД му е признато правото да получи обезщетение в размер на БТВ умножено по 0,3 коефициент за всяка година трудов стаж, но не повече от 6 БТВ.

Установява се от приложените от ответника към ОИМ, доказателства, че работодателят е изискал, респ. получил съгласие от колективния синдикален орган, съгл. чл.11 от КТД, действащ от 2020 г. в предприятието, относно прекратяване на трудовото правоотношение със служителите, членове на синдиката, сред които е посочен и ищеца Д. Д. Д. /на л.23/.

Видно от приетите по делото Разписание на длъжностите и основните заплати за тях на ..., в сила от 10.04.2021 г., Препис-извлечение от Протокол № 65 на заседание на Съвета на директорите на „...от 18.10.2021 г. и Заповед № 1236/28.10.2021 г. на управителя на ... в предприятието на ответника е извършено съкращение на щата, като е съкратено изцяло „...“, чрез премахване занапред на всички щ.бройки за длъжността „Охранител“, с код по НКПД ... относно това вагонно депо , като от 49 щ.бр. считано от 29.10.2021г. същите стават“0“.

Със същата заповед са съкратени още и ... и ....“ като са съкратени всички 57 щ.бр. от длъжността „Охранител“, които занапред стават „0“.

2

По делото не се спори между страните, че преди уволнението, работодателят не е изискал от ищеца да удостовери изрично дали страда от заболяване по чл.1, ал.1, т.1-6 от Наредба № 5/1987 г., което му дава и право на закрила при уволнение, по см. на чл.333, ал.1, т.3 от КТ.

Безспорно се установява по делото обаче, че ищецът страда от заболяване „Епилепсия“ като е уведомил за същото работодателя си, последно с представеното ЕР на ТЕЛК от 10.10.2019 г. със срок на намалена работоспособност от 3 години, т.е. до октомври 2022 г.

Следователно няма спор, че към датата на уволнението на ищеца, същия е страдал от заболяване, макар и не изрично посочено в разп. на чл.1, ал.1, т.1-6 от Наредба №5/1987 г., но установено от органите на медицинската експертиза, за което работодателят е бил своевременно известен.

Други релевантни за спора доказателства не са представени.

Съвкупният анализ на посочените за установени в производството обстоятелства, налага следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал.1, т. 1, т.2 и т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 225/08.12.2021 г.; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "Охранител" в охрана на обекти и съоръжения – ... при .... и за присъждане на дължимото се на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставането му без работа в периода от 13.12.2021 г. до 13.06.2022 г., в размер на 6 715,02 лв., съгласно последното уточнение и изменение на иска по отношение на неговия размер, предприето по реда на чл.214 от ГПК.

Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2, изр. второ от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя, при съкращаване на щата. По делото безспорно се установява, че уволнението е извършено на основание чл.

328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ – поради съкращаване на щата, както в тежест на ответника е да установи, че към момента на уволнението предпоставките за уволнението са били налице.

Щатът е списъкът на общия брой наети работници и служители и тяхното вътрешно разпределение, съобразно организацията на труда по трудови функции и длъжности.

Съкращаване в щата има, както при намаляване бройките работници /служители/, така и само при реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание. По делото се установява, че ответното дружество е съкратило всички 49 щатни бройки за длъжността "Охранител" във ... и „...“, една от които е заемана от ищеца, поради което фактическит е обстоятелства, на които се основава отправеното от работодателя волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение, се установяват по делото.

Длъжността, заемана от ищеца, е реално съкратена, което се установява безспорно от приетите като неоспорени от ищеца, решение на Съвета на директорите, обективирано в Протокол № 65 от проведено редовно заседание на СД на „..., въз основа на което е издадена и Заповед № 1236/28.10.2021 г. на управителя на „Б.... Видно от приетия Препис от Протокол № 65/18.10.2021 г., СД е възложил на управителя на ... да предприеме необходимите правни и фактически действия, чрез съответните директори на поделения за извършването на съкращението на щата, съгл. решения по т.14.1.; 14.2. и 14.3. След като безспорно се установява, че съкращението в щата е реално извършено, решението за същото е взето от компетентния орган за промяна на щата, в лицето на Съвета на директорите на „..., в структурата на който се намира и предприятието – ответник и са съкратени всички щ.бр. по щатното разписание за длъжността заемана от ищеца, то за работодателя не е възникнало задължение да извършва подбор, при установените по чл.329 от КТ критерии.

Трудовият договор на ищеца е прекратен след реално съкращаване на щатните бройки за заеманата длъжност, като от щатното разписание са премахнати всички щ.бр. за длъжността „Охранител“ във ..., част от ППП – София, където е полагал труд ищеца, както и всички 3 щ.бр. за длъжността „Охранител“ в ППП – Пловдив, ППП – Горна Оряховица, и поради което за работодателя не е възникнало задължение за извършване на подбор. (така в решение № 238 по гр. д. № 1458/2010 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 174 от 13.10.2016 г. по гр. д. № 659/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др.). Подборът не е задължителен, когато се премахват всички щатни бройки за съответната длъжност и служителите, които я заемат, се уволняват, както е в настоящия случай.

Основателно се явява обаче, възражението на ищеца за нарушение на установената в полза на работника предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал.1 КТ, което прави извършеното уволнение незаконно.

Предварителната закрила е задължение на работодателя да иска съгласие за уволнение на работник или служител, при някои основания за прекратяване на трудовия договор и при наличие на някой от хипотезите на чл. 333, ал. 1 КТ. Неизпълнението на задължението да се изискат сведения от служителите дали не попадат в приложното поле на някой от хипотезите на чл. 333 КТ не представлява само по себе си нарушение на предварителната закрила, щом липсват основания налагащи необходимостта от предварително разрешение за уволнението от съответните органи.

В случая обаче, безспорно се установи, че работодателят е знаел, че ищеца страда от заболяването „епилепсия“, поради което и е бил длъжен преди уволнението му да изиска мнение от ТЕЛК по см. на чл.333, ал.2 от КТ, доколкото за да се дада отговор на въпроса дали заболяването „епилепсия“ съставлява „Психично заболяване“ по см. на чл.1, ал.1, т.5 от Наредба № 5/1987 г. и съответно дали страдащия от такова заболяване работник следва да се ползва от установената в чл.333 от КТ предварителна закрила, е необходима медицинска експертиза, с каквато работодателят не разполага. Именно поради това, в такива случаи, съгл. константната практика на ВКС, в т.ч. с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения /като напр.Решение № 44/10.02.2014 г., по гр. № 4497/2013 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 156/06.06.2012 г. по гр.д. № 1845/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 521/09.01.2012 г. по гр.д.