Решение № 2058 от 11.10.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2058 гр. Бургас, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20232120101566 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба, уточнена с допълнителна такава, на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, представлявано от М.С.Г. и/или И.Н.В. против Д. А. Г., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *, с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3495/15.11.2022 г. по ч.гр.д. № 7043/2022 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 103. 59 лева – главница, дължима по вноски от единадесета до деветнадесета включително, за периода от 20.02.2022 г. до 20.10.2022 г. по сключен между страните договор за потребителски кредит № М0000004066/04.03.2021 г., сумата от 3 204. 74 лева - дължима възнаградителна лихва по вноски от единадесета до деветнадесета включително, за периода от 20.02.2022 г. до 20.10.2022 г., сумата от 7. 16 лева - лихва за забава върху просрочената главница за периода от 21.02.2022 г. до 27.10.2022 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда на 31.10.2022 г. до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Така заявените установителни искове са съединени с осъдителни искове за заплащане на сумата от 56. 81 лева - главница дължима за още 4 броя погасителни вноски с падеж в периода от 20.11.2022 г. до 20.02.2023 г. включително, договорната лихва по същите вноски в размер на 1 425. 51 лв., както и за оставащата дължима предсрочно изискуема главница в размер на 10 658. 09 лева, ведно със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба - 16.03.2023 г., до окончателното изплащане.

1

Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за съществувало между страните облигационно правоотношение по горния договор, съгласно който ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 10 900 лева, от който съобразно договорена цел 10 808. 35 лв. за преведени по сметка на трети лица - кредитори на кредитополучателя, а другите суми за други текущи нужди. Съобразно уговорките по договора се дължало връщане на сумата 44 672. 63 лв., при ГЛП от 40 % и ГПР от 48. 18 % за срок от 120 месеца, съобразно погасителен план към договора. В настоящото производство се претендира установяване дължимостта на главницата и договорната лихва за неплатените вноски от 11 до 19 включително, както и осъждането за заплащане на главницата за падежиралите вноски към датата на подаване на исковата молба с падеж в периода от 20.11.2022 г. до 20.02.2023 г. включително. Наред с това се излага, че поради неплащането на дължимите суми кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което кредиторът изпратил уведомление до длъжника, като отправя и такова изявление с исковата си молба.

Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК и чл. 79 от ЗЗД.

По делото в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител адвокат С. Г-Т., с който исковете се оспорват като неоснователни, като се навеждат доводи за нищожност на договора за потребителски кредит, тъй като при сключването му не били спазени изискванията на чл.

10, ал. 1 от ЗПК, а и поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.20 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от същия закон. Наред с това следвало да се установи и дали са спазени изискванията на чл. 11.

Излага подробно доводите си относно размера на договорната лихва, която противоречала на добрите нрави. Излага се заключение за недействителност на договора, поради което и се моли за отхвърлянето на исковете.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и уточнението към нея и изложените в същите факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3495/15.11.2022 г. по ч.гр.д. № 7043/2022 г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено ответницата да заплати на ищеца паричните суми - предмет на установяване в настоящото производство. Заповедта е приета за връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК и предвид дадените от съда указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяването на иск по чл. 422 от ГПК, съдът намира, че за ищеца е налице интерес от воденето на установителните исковете – предмет на делото. Такъв е налице и по отношение на осъдителни претенции за вноските с настъпил падеж след датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и за предсрочно изискуемата главница, предвид твърденията за обявена предсрочна изискуемост.

Съществуващото между страните облигационно правоотношение се установява от 2 представения договор за потребителски кредит № М0000004066 от 04.03.2021 г., съгласно който ищцовото дружество е предоставило на ответницата потребителски кредит в размер на 10 900 лева, от които 10 808,35 лв., съгласно договорената цел на кредита - кредиторът превел на трети лица – кредитори на ответника парични суми за погасяване на съществуващи негови задължения, а останалите 91,65 лева ищецът превел по банкова сметка на ответницата, за което по делото е представено платежно нареждане. Кредитополучателят се задължила да върне кредита заедно с уговорената възнаградителна лихва, на 120 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 370,58 лева, като последната погасителна вноска е с падеж 20.03.2031 г. Съгласно чл. 11.4 от процесния договор, общият размер на паричната сума, която кредитополучателят следва да върне, е в размер на 44 672,63 лв., при възнаградителна лихва от 40 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 48.18 %.

В чл. 19. 2 от договора, страните уговорили, че при просрочие на дължима погасителна вноска, потребителят ще дължи на кредитора законната лихва върху цялата просрочена сума, за целия период на просрочието, а съгласно чл. 19. 3, т. 1 от договора - при забава с повече от тридесет дни в заплащането на която и да е вноска (главница или лихва) по кредита кредиторът имал право да обяви вземането си за изцяло предсрочно изискуемо.

Приложено е по делото уведомление от "МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" АД, с което уведомява кредитополучателя, че към 27.02.2023 г. е изпаднала в забава по отношение погасяването на задълженията по сключения договор за кредит като на основание чл. 19. 3, т. 1 от договора, финансовата институция обявява предсрочна изискуемост на оставащата главница по кредита в размер на 10 645,01 лв., включваща погасителните вноски по погасителния план от № 24 до № 120 вкл. с падежи от 20.03.2023г. до 20.03.2031г. вкл.

В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че по договора за кредит са постъпили плащания в общ размер на 4 050,96 лв., с които ответницата е погасила главница в размер на 81,51 лева, възнаградителна лихва в размер на 3 854,21 лева и обезщетение за забава в размер на 115,24 лева. Последното плащане, което кредитополучателят е извършил е на 15.08.2022 г., след което е преустановил плащанията по кредита. Към дата на завеждане на заповедното дело – 31.10.2022 г., неизплатени са падежиралите вноски за главница от № 11 до № 19 вкл. с настъпили падежи от 20.02.2022 г. до 20.10.2022 г. вкл. в общ размер на 103,59 лева и падежиралите вноски за възнаградителна лихва за вноски от № 11 до № 19 вкл. с настъпили падежи от 20.02.2022 г. до 20.10.2022 г. вкл. в общ размер на 3 204,74 лева и 77,26 лева – обезщетение за забава за периода от 20.02.2022 г. до 27.10.2022 г. Към датата на подаване на исковата молба – 16.03.2023 г., неизплатени са падежиралите вноски за главница от № 11 до № 23 вкл. с настъпили падежи от 20.02.2022 г. до 20.02.2023 г. в общ размер на 160,40 лева, както и падежиралите вноски за възнаградителна лихва за вноски от № 11 до № 23 вкл. с настъпили падежи от 20.02.2022 г. до 20.02.2023 г. вкл. в общ размер на 4 630,25 лева.

Според вещото лице, при обявена предсрочна изискуемост неизплатената главница възлиза на 10 658,09 лева по вноски от № 24 до № 120 с падежи от 20.03.2023 г. до 20.03.2031 г.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът 3 намира от правна страна следното:

Установява се съществуването на соченото облигационно правоотношение между страните, изпълнение на задължението на кредитора да предостави уговорена паричната сума, по указания в договора начин, което се потвърждава и от представените платежни нареждания и заключението на изпълнената експертиза. Ето защо, в правната сфера на ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената му парична сума, като липсват твърдения и доказателства да изпълнявано в срок поетото задължение, освен постъпили плащания в общ размер на 4 050,96 лв., които са съответно приспаднати от търсените суми.

Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът приема за установено, че ответницата дължи заплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3495/15.11.2022 г. по ч.гр.д. № 7043/2022 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: 103. 59 лева - главница дължима по вноски от единадесета до деветнадесета включително за периода от 20.02.2022 г. до 20.10.2022 г. по сключен между страните договор за потребителски кредит № М0000004066/04.03.2021 г., сумата от 3 204. 74 лева - дължима възнаградителна лихва по вноски от единадесета до деветнадесета включително за периода от 20.02.2022 г. до 20.10.2022 г., сумата от 7. 16 лева - лихва за забава върху просрочената главница за периода от 21.02.2022 г. до 27.10.2022 г., до заявения размер на тази претнеция, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда на 31.10.2022 г. до окончателното й изплащане.

Досежно предявените осъдителни искове за сумата от 56.81 лева - главница дължима за 4 броя погасителни вноски от № 20 до № 23 вкл. за вноските с падеж в периода от 20.11.2022 г. до 20.02.2023 г. вкл., както и за възнаградителна лихва по същите вноски в размер на 1 425. 51 лв., съдът намира същите за основателни, тъй като вноските са падежирали, а не се установява да са платени от ответника. Претенцията следва да бъде уважена до пълния предявен размер, който е по-нисък от установения в заключението размер от 160,40 лв. главница и 4 630,25 лв. възнаградителна лихва.

Основателен се явява и искът за сумата от 10 658,09 лева, представляваща предсрочно изискуема главница. Според чл.19.3 от договора, кредиторът има право да обяви вземането си за изцяло предсрочно изискуемо, в случай, че потребителят забави с повече от 30 дни заплащането на която и да е вноска /главница или лихва/ по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго негово задължение по договора. От изготвената експертиза се установи, че ответницата е изпаднала в забава по отношение плащането на вноските от 15.08.2022г. Ето защо кредиторът има правото да обяви целият кредит за предсрочно изискуем. За да се обяви предсрочната изискуемост, трябва заявлението на кредитора в този смисъл да е връчено на длъжника. В случая, към исковата молба е приложено уведомление от ищеца до ответницата, че поради забава в плащанията на вноските, на основание чл.19.3, т.1 от договора за потребителски кредит цялата оставаща главница е обявена за предсрочно изискуема. Това уведомление е връчено на особения 4 представител на ответницата в хода на делото, заедно с исковата молба и съответно е настъпила предсрочната изискуемост на дълга. Особеният представител действа вместо ответницата по делото и може да получава всички материално-правни изявления на насрещната страна, по повод на процесното правоотношение. Всъщност дори и да не бъде споделена тази тези се налага извода, че ответницата е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост с получаваното на исковата молба и приложенията към нея, едно от които е уведомлението за нейното обявяване, съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК, който установява законна фикция, че лицето е уведомено, като книжата му са редовно връчени. Настъпилата предсрочна изискуемост в хода на делото следва да бъде отчетена, предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Съгласно изготвеното заключение, предсрочно изискуемата главница е в размер на 10 658,09 лева, колкото се и претендира с исковата молба. При това ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца както падежиралите вноски за главница и възнаградителна лихва, така и предсрочно изискуемата главница, ведно със законната лихва от подаване на иска до изплащането.

Разпечатката съдържа 26 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3a4595a-74b7-44e7-a46f-f8d73fb153ea