Протокол № 437 от 17.07.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 437 гр. Варна, 17.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Д.а

Сложи за разглеждане докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20243100900009 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 16:35 часа се явиха: и след спазване разпоредбите на чл.142 от ГПК, на второ четене, се явиха:

Ищецът С. Й. К., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание, представлява се от адвокат Н. Б., редовно преупълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.

Вещите лица: Й. Л. М. и Р. Б. М. , редовно уведомени, явяват се лично в съдебно заседание, депозирали заключение по делото.

Вещото лице Х. Д. Б., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание, депозирал заключение по делото.

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 17898 от 11.07.2024г. от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД чрез адвокат М. Г., с която не възразяват по хода на делото. Нямат възражения по доклада, като поставят въпроси към свидетеля и към съдебно-психиатричната експертиза. Изразяват становище по същество и инкорпорират списък за разноски.

Адв. Б.: Запознат съм. Няма пречки. Да се даде ход.

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна Адв. Б.: Нямаме възражения по доклада. Поддържаме исковата молба.

СЪДЪТ с оглед изявлението на процесуалния представител на ищеца и становището на ответника в депозираната молба, пристъпва към доклад на делото, така както е докладвано с Определение № 774 от разпоредително заседание на 07.06.2024 г. и го обявява за окончателен, както следва:

Производството е образувано по предявени от С. Й. К. с ЕГН ********** от ******, срещу ЗД „БУЛ ИНС“, ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление: град София, улица „Джеймс Баучер“ № 87, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 30.10.2020 г., между 7 и 8 км. на главен път II - 29 Варна - Добрич, в близост до пътен възел „Аксаковска панорама“, обл. Варна, причинено виновно от водача на л.а. марка „Мерцедес“, *****, с рег. ****** - М.С. Д., ЕГН: **********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG/02/120000214776, с период на действие от 14.01.2020г. до 13.01.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция – 12.05.2022 г., до окончателното й изплащане

(съгласно уточнителна молба

№1877/23.01.2024г.).

В исковата молба се поддържа, че за описаното по-горе ПТП наказателната отговорност на виновния водач е ангажирана с влязла в сила на 20.09.2023 г. Присъда № 50 от 13.09.2022 год. по НОХД № 746 от 2022 год. на Окръжен съд Варна, с която е признат за виновен за това, че поради шофиране с превишена скорост и загубване управление върху автомобила причинил на ищцата средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на лявата раменна кост, обусловило трайно затрудняване на движенията на лявата ръка за период около 4 – 5 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес и счупване на напречните израстъци на първи и втори поясни прешлени и счупване на гръдната кост съвместно и поотделно обусловили трайно затрудняване движенията на снагата за период по - голям от един месец, както и смъртта на К.Т.С. и С.С.С. и средни телесни повреди на Н. Й.ов С.. След приема на ищцата в МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД са установени следните травми: контузия на гръден кош, контузия на корема, контузия на лявото рамо, счупване на лява раменна кост в горна трета, счупване на 12-то дясно ребро, счупване на страничните израстъци на 1 и 2-ри поясни прешлени, охлузна 2 рана в областта на корема, контузия на десен глезен, множество травматични отоци и кръвонасядания в гореописаните области. На 03.11.2020 г. е извършена операция за вътрешна фиксация, хумерус и е поставен 1 брой заключваща плака. От престоя в болницата ищцата е заразена с корона вирус и се налага на 19.11.2020 г. отново да я приемат в тежко състояние на кислород. Дълго след инцидента ищцата не може да се придвижва и обслужва самостоятелно, включително за елементарни ежедневни нужди. Понастоящем продължава да има силни болки в областта на уврежданията, поради което приема обезболяващи. Не може да извършва тежка физическа работа и бързо се изморява. Преживява изключително голям стрес при пътуване в автомобил.

По предписания на психиатър приема Лексотан, Дианксид и мента, глог и валериана, поради влошеното й психическо състояние. Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка

„Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG/02/120000214776, с период на действие до 13.01.2021 г. По предявената на 10.05.2022 г. извънсъдебна застрахователна претенция застрахователят не се е произнесъл в установения тримесечен срок.

Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение за процесния автомобил и фактите по чл.300 от ГПК – извършването на деянието, противоправния му характер и виновността на дееца. Оспорва причинно - следствената връзка между деянието и твърдените телесни увреждания. Поддържа, че голяма част от тях от заявените болки и страдания се дължат единствено на предходни заболявания. Излага, че няма представени доказателства за протичане на възстановителния период и наличие на усложнения и продължителен болничен престой, нито данни за отстраняване на металните средства за стабилизиране на счупването. Оспорва бланкетните твърдения за невъзможност за самостоятелно обслужване и постоянни неудобства. Твърди, че няма данни за продължителен оздравителен процес, а евентуалното му забавяне се дължи на неспазване на лекарските предписания и предходни заболявания. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия с поне 50%, поради пътуване без поставен предпазен колан. Размерът на претенцията се оспорва като прекомерно завишен и несъответстващ на съдебната практика и икономическата конюнктура. Оспорва претенцията за забава и твърди, че не дължи лихва върху обезщетението.

В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията на ответника. Позовава се на задължителната сила на влязлата в сила присъда. Възражението за съпричиняване се оспорва с твърдения, че в хода на наказателното производство е установено, че С. К. е била с поставен предпазен колан и е установена скоростта на движение на автомобила, в който се движела ищцата. Основната причина за пътно транспортно произшествие е управлението на автомобила на деликвента, 3 навлизането му в кривата на ляв завой със скорост по – висока от критичната за преодоляването му, довело до загуба на контрол, напускане на собствената пътна лента и навлизане в насрещната. Поддържа се, че ищцата продължава да търпи негативни последици, които наред с влошеното здравословно състояние се състоят и в отражение върху психиката й. Диагностицирана е със смесено тревожно депресивно разстройство, лечението не е било успешно с първоначалното лечение и е довело до смяна на терапията, като състоянието й продължава да е недобро. Намира, че претендираният размер на паричното обезщетение е абсолютно справедлив.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който липсват нововъведени твърдения и факти, различни от вече изложените в отговора. Сочи се, че присъдата няма сила на пресъдено нещо по отношение на съпричиняването.

Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно:

- че към датата на настъпване на ПТП между ответника и причинителя на вредата е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”;

- факта, че водачът на застрахования автомобил е извършил противоправно деяние, при описаните в исковата молба обстоятелства, време и начин на извършване;

- настъпилият за ищеца вредоносен резултат от същото - вид, характер, интензитет и продължителност на неимуществените вреди;

- причинно-следствената връзка между противоправното деяние и вредите;

- момента на предявяване на застрахователната претенция и изтичане на сроковете за произнасяне на застрахователя;

- настъпването на изискуемостта на задължението;

- положителните факти, оборващи релевираното от ответника възражение за съпричиняване – че е пътувал с правилно поставен обезопасителен колан, респективно, че неизпълнението на това задължение се дължи на обективна причина.

В тежест на ответника, от своя страна, е да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици и по-конкретно:

- възражението, че ищецът е нарушил правилото на чл.137а, ал.1 от ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан, с какъвто лекият автомобил е бил 4 оборудван;

- факта, че описаните в исковата молба телесни увреждания (с изключение на съставомерния резултат от престъплението) и неимуществени вреди са настъпили по друг механизъм и при обстоятелства различни от процесното ПТП.

ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност” за процесния автомобил към датата на ПТП.

УКАЗВА на страните на основание чл. 300 от ГПК, че е изключена преценката относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, съставомерните последици от деянието и вината на дееца, които са задължителни за гражданския съд, съобразно влязлата в сила Присъда № 50 от 13.09.2022 год., постановена по НОХД № 746 от 2022 год. на Окръжен съд Варна.

Адв. Б.: Да се приемат представените доказателства по делото.

СЪДЪТ намира, че допуснатите до приемане писмени доказателства, представени от страните следва да бъдат приобщени като доказателства по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата молба заверени копия на писмени документи, както следва:

Епикриза от 30.10.2020 г. на С. Й. К., издадена от Клиника по ортопедия и травматология, МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД; Медицинско удостоверение № 1139/2020 г., издадено от МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД; Амбулаторен лист № 001393/13.07.2021г. на С. Й. К.; Амбулаторен лист № 001477/22.07.2021г. на С. Й. К.; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1020-1390/30.10.2020г.; Присъда № 50/12.09.2022 г. по НОХД № 746/2022г. по описа на ВОС, НО; Уведомление от С. Й. К. до ЗД „Бул инс“ АД от 10.05.2022 г., ведно с касова бележка и обратна разписка; Отговор от ЗД „Бул инс“ АД до С. Й. К. с изх.№ НЩ-3152/13.05.2022г.; Отговор от ЗД „Бул инс“ АД до С. Й. К. с изх.№ НЩ-3153/13.05.2022г.; Уведомление от С. Й. К. до ЗД „Бул инс“ АД от 16.08.2022 г.; Отговор от ЗД „Бул инс“ АД до С. Й. К. с изх.№ НЩ-5463/23.08.2022г.; Отговор от ЗД „Бул инс“ АД до С. Й. К. с изх.№ НЩ-5464/23.08.2022г. и адвокатско пълномощно.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с молба с вх.№ 1877/23.01.2024г. на ищцовата страна заверени копия на писмени документи, както следва: Присъда № 50/12.09.2022 г. по НОХД № 5

746/2022г. по описа на ВОС, НО, с отбелязване на датата на влизане в сила на 20.09.2023г.; Решение № 4 от 11.01.2023г. по ВНОХД № 318/2022г. по опис на ВАпС, НО и Решение № 316 от 20.09.2023г. по КНОХД № 203/2023г. по опис на ВКС на РБ, Първо НО.