Решение № 23 от 24.02.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Варна, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20213000500589 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ИВ. С. Г., чрез адв. М. против решение № 1498/11.10.2021г., постановено по гр.д. № 1291/2021г. на ОС – Варна в частта, в която е отхвърлен предявения от него против Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически страдания вследствие на обвинение в извършване на престъпление, по което е оправдан с постановена по НОХД № 1428/2015г. на Специализиран наказателен съд присъда, за горницата над присъдените с решението 5 000 лева до предявения размер от 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2020г. до окончателното изплащане на главницата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд относно определения като справедлив размер на следващото му се обезщетение. Счита, че същият е занижен, несъобразен с установеното от доказателствата относно релевантните фактически обстоятелства и разпоредбата на чл.52 ЗЗД вр. чл.4 от ЗОДОВ. Твърди се, че съдът не е отчел в съвкупност продължителността на воденото наказателно производство, характера и тежестта на повдигнатите обвинения, отражението върху 1 психичното и здравословно му състояние, търпените негативни емоции, невъзможността да бъде реабилитиран, поведението на ответната страна.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на така обжалвания съдебен акт и уважаване на предявения иск в претендирания размер от 100 000 лева.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна, но е подадена насрещна въззивна жалба, с която Прокуратурата на РБ обжалва първоинстанционното решение в неговата осъдителна част – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2020г. Наведените оплаквания са за неправилност и необоснованост на решението в тази му част. Сочи се, че съдът не е изложил мотиви кои обстоятелства обуславят присъждането на обезщетение именно в този размер, същият е определен в нарушение на задължителните разяснения, дадени в т.ІІ от ППВС № 4/1968г. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне изцяло на предявения иск, евентуално намаляване на присъденото обезщетение.

Отговор на тази жалба не е постъпил.

В с.з. всяка една от страните поддържа своята въззивна жалба, съответно оспорва жалбата на насрещната страна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от ИВ. С. Г. против Прокуратурата на РБ искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато му обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 1428/2015г. на СНС - София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното й изплащане.

Наведените в исковата молба твърдения са, че на 18.11.2015г. И.Г. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 1/2015г. по описа на сектор "БОП" Варна, прокурорска преписка № 324/2014г. на Специализирана прокуратура за извършено престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК. По внесения вр. това обвинение обвинителен акт е било образувано НОХД № 1428/2015г. на Специализиран наказателен съд, приключило с влязла в сила на 14.05.2020г. оправдателна присъда, потвърдена по реда на инстанционния контрол от Апелативен специализиран наказателен съд и Върховния касационен съд. Твърди се, че в резултат на така повдигнатите му обвинения и воденото наказателно производство, продължило извън разумните срокове /повече от 5 години/ и разгласено в средствата за масова информация, е претърпял неимуществени вреди - затворил се в себе си, странял от близки и приятели, последните също се отдръпнали от него; преживял стрес, страх и притеснения, които рефлектирали и на емоционалните му лични връзки /през 2 този период имал такива с две жени, но и двете го напуснали/; след като работодателят му разбрал за повдигнатите обвинения прекратил трудовото му правоотношение и впоследствие не можел да си намери работа, тъй като разбирайки за воденото наказателно производство не искали да го наемат, което довело до финансови затруднения и невъзможност да заплаща кредитните си задължения към ОББ; повдигнатите обвинения му попречили и да бъде реабилитиран; негативните емоции и притеснения се отразили и на здравословното му състояние /изпаднал в депресия, настъпили усложнения на съществуващо хронично заболяване - болест на Крон/.

С отговора по чл.131 ГПК Прокуратурата на РБ е оспорила предявените искове като неоснователни. Наведени са възражения, че твърдените като претърпени негативни изживявания не надвишават по обем и интензитет обичайните такива в подобни случаи, поради което обезщетение да тях не се дължи. Счита, че не е отговорна за публикации в пресата, тъй като не е огласявала факти по провежданото срещу ищеца наказателно производство.

Наред с това оспорва да е накърнено доброто му име, предвид предходни осъждания за изключително тежки престъпления. Оспорва твърденията, че подвигнатите обвинения са довели до обостряне соченото хронично заболяване, както и до невъзможност за намиране на работа. Счита, че наказателното производство е продължило в разумен срок, при отчитане фактическата и правна сложност на същото. Оспорва се и претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерен и несъобразен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

По съществото на спора, съобразно наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно, а това е установено и от материалите по приобщеното НОХД № 1428/2015г. по описа на СНС, че ДП № 1/2015г. е образувано след обединяване на материали по ДП 314/14г. на ОД на МВР Варна и по преписка 1891/2014 на ВОП вр. извършване на престъпление по чл.354а, ал.1 НК срещу неизвестен извършител. В хода на разследването са били повдигнати обвинения на трети за настоящия процес лица, а на 22.06.2015г. с Постановление от 10.06.2015г. въззивникът И.Г. също е привлечен като обвиняем за това, че в периода от края на м.март 2014г. до 29.07.2014г. на територията на гр.Варна е участвал в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 НК - без надлежно разрешително да придобива, държи и разпространява високорискови наркотични вещества - марихуана, кокаин и хероин престъпление по чл.321, ал.2, пр.3, т.2 вр. ал.2 НК. Наложена му е била мярка за неотклонение "парична гаранция" от 1 000 лева. Едновременно с предявяване на обвинението Г. е бил разпитан в процесуалното му качество на обвиняем. На 18.09.2015г. материалите от разследването са му предявени, а на 18.11.2015г. Прокуратурата е внесла обвинителен акт срещу него и срещу 3 останалите обвинени лица. По образуваното по този обвинителен акт НОХД № 1428/2015г. по описа на СНС е постановена присъда от 21.06.2018г., с която въззивникът И.Г. е оправдан по повдигнатото му обвинение. Същата е била протестирана от ПРБ и потвърдена с решение на АпСНС от 03.06.2019г. по ВНОХД № 31/2019г. По жалба на Прокуратурата е било образувано НОХД № 999/2019г. по описа на Върховен касационен съд, който със свое решение от 14.05.2020г. е потвърдил акта на въззивната инстанция и оправдателната присъда е влязла в сила, считано от тази дата.

От материалите по цитираното ДП и образуваните съдебни дела се установява, че извършените в досъдебното производство процесуални действия с участието на въззивника се свеждат до предявяване на обвинението и на материалите по разследването, ведно с извършения при привличането му като обвиняем разпит. В съдебната фаза са били насрочени общо 31 открити съдебни заседания, на които, с изключение на три, въззивникът се е явявал лично. Неявяването му на три от заседанията е било по независещи от него причини.

Воденото наказателно производство, включително с посочването на името на въззивника е отразено в електронни средства за масова информация през 2016г., установено от посочените в исковата молба електронни препратки.

За установяване на твърденията за претърпени неимуществени вреди по делото са приети гласни и писмени доказателства.

Видно от справка на ТД на НАП - Варна, сключеният на 27.01.2015г. трудов договор на И.Г. е бил прекратен на дата 21.10.2015г., т.е. след привличането му като обвиняем. Но доказателства за основанието за извършеното прекратяване не са ангажирани. Не са ангажирани и доказателства в подкрепа на твърденията, че непосредствената причина /мотив/ за освобождаването му е именно образуваното срещу него наказателно производство.

Съгласно показанията на св.Д.Т. в началото на 2019г. въззивникът е кандидатствал за работа в ръководената от свидетеля фирма, кандидатурата му принципно е била одобрена, но е трябвало да представи чисто свидетелство за съдимост. След няколко дни Г. му се е обадил, че няма да може да изпълни това условие, тъй като срещу него се водило наказателно производство, обещано било позицията да бъде запазена за около 4-6 месеца, в който срок въззивникът да реши проблема, но този срок не бил спазен.

Свидетелят сочи също така, че при разговора за воденото срещу него дело това въззивникът видимо се е притеснявал.

Св.Р.Р. също сочи в показанията си, че след излизането от затвора Г. имал затруднения с намирането на работа, след това "гръмнал скандала" с новото обвинение; знае, че през 2017г. И. е работил, но не може да каже къде и какво; свидетелства също така, често му е помагал с пари, тъй като нямал работа и изпитвал финансови затруднения, както и че след излизането от 4 затвора /според свидетеля това е станало през 2011г./ въззивникът искал да започне "живота си на чисто"; че имал връзка с момиче, но след разгласяването на обвиненията по телевизията се скарали и се разделили, през 2017г. започнал нова връзка, но поради здравословни причини се разделил и с новата си приятелка. Свидетелят сочи също така, че до влизането му в затвора И. бил много усмихнат и лъчезарен човек, а в последните години станал позатворен.

Установено е по делото от фактическа страна и това, че И.Г. има осъждания за четири престъпления - по НОХД № 3431/2000г. на РС - Варна за престъпление по чл.197, т.4 вр. чл.195 НК с наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година с 3-годишен изпитателен срок, по НОХД № 322/2001г. на ОС - Варна за извършено в изпитателния срок престъпление по чл.199, ал.1, т.1 вр. чл.198, ал.1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода от 9 години, изтърпяно на 07.05.2007г., с прилагането на предсрочно условно освобождаване, по НОХД № 278/2009г. на РС - Варна за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3,5 НК и по НОХД № 3946/2008г. на РС - Варна за престъпление по чл.131а, пр.1 вр.чл.131, ал.1, т.5 вр. чл.128,ал.1 НК, за което също е бил осъден на лишаване от свобода.

Наложените наказания по последните две осъждания, комулирани с остатъка по НОХД № 322/2001г. са изтърпени на 23.09.2013г., от която дата въззивникът е освободен от затвора.

Наличието на повдигнато обвинение и постановената оправдателна присъда ангажират отговорността на Прокуратурата на РБ, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ на обезщетение подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото обвинение. В тази връзка от обсъдените по-горе доказателства съдът приема, че въззивникът И.Г. безспорно е претърпял негативни изживявания, които са в причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство и за обезщетяването на които справедлив еквивалент по см. на чл.52 ЗЗД се явява сумата от 5 000 лева.