Решение № 287 от 14.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Бургас, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20262120200422 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Ж. Д., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 26-7779-000006/16.01.2026 г., издадено от началник на РУ - Камено, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания - глоба в размер на 500,01 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С. К. от БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.

Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.12.2025 г., около 15:02 ч., в *****, при извършена проверка от служители на МВР било установено, че жалбоподателят управлява собствения си л.а. Опел Астра с рег. № *****, който не е регистриран по надлежния ред. МПС било със служебно прекратена 1 регистрация, поради липсата на сключена застраховка гражданска отговорност.

За установеното нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН. Преписката била изпратена в РП - Бургас, като с постановление от 17.12.2025 г. прокурор при БРП постановил отказ да се образува досъдебно производство. На 16.01.2026 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в 6-месечния срок, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Действително, от обективна страна, се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, като регистрацията е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай не се доказа субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя неправилно е било квалифицирано като административно нарушение.

За да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за процесното нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е знаел, че управлява лек автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения като нарушител. Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което се изключва 2 възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за процесното деяние.

Съгласно чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като това може да стане съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от същата наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд, като съгласно чл. 18б, ал. 2 от горепосочената наредба, при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 8, вр. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, следва да бъде уведомен собственикът на превозното средство от съответните органи на МВР за тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи противното, че автомобилът е бил с прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, но за това действие не е бил уведомен жалбоподателят. Липсват каквито и да е данни за уведомяване на жалбоподателя от страна на Гаранционния фонд или МВР за служебното прекратяване на регистрацията на процесното МПС. Видно и от показанията на актосъставителя, също не се установява жалбоподателят да е бил уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията. Нещо повече, в хода на съдебното следствие актосъставителят установи, че автомобилът е бил с табелите си и водачът бил „крайно учуден“. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на жалбоподателя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от закона не е скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са могли да предполагат (т. е. не може да се приеме и форма на вина непредпазливост), че регистрацията е действително прекратена, както е в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а извършеното от него не съставлява административно нарушение. В горепосочения смисъл е и константната съдебна практика - Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по т.д. № 3/2022 г. на ВКС и ВАС, Решение № 1497/15.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1765/2021 г. на XVI състав на Административен съд - Бургас, Решение № 1461/30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838/2020 г. на XIII състав на Административен съд - Бургас, Решение № 1192/24.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 1773/2020 г. на XV състав на Административен съд - Бургас и др.

Предвид горепосоченото, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана 3 административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.

В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От представения договор за правна защита (л. 26) се установява, че адвокатското възнаграждение е в размер на 300 евро, което следва да се заплати на жалбоподателя от АНО.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-7779-000006/16.01.2026 г., издадено от началник на РУ - Камено, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.

175, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания - глоба в размер на 500,01 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас да заплати в полза на Д. Ж. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 300 евро, представляваща адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4