Решение № 1412 от 17.10.2014, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

17.10.2014 год., гр.Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА ВЪЛЧЕВА при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3202 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на А.С.В.,*** против В.Н.К.,***, с искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сума в общ размер на 36 738.51 лева, от които - 23 421.51 лева, представляваща сума, с която ответницата се е разпоредила чрез превод към нейна банкова сметка, ***, изтеглена от ответницата на 16.07.2012 г. чрез пълномощно и сумата от 3000 лв., заявен като частичен иск от 9 400 лева, претендирана като извършени тегления с дебитна карта от банкомат, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага, че с ответницата са бивши съпрузи по силата на влязло в законна сила решение № 544/15.02.2013 г., постановено по гр.д. № 9725/2012г. по описа на XXXI състав на ВРС, с което е прекратен брака помежду им. Твърди, че поради служебната му ангажираност като „капитан далечно плаване" в „Параходство български морски флот" АД трудовото възнаграждение, което получавал е доста над средния размер за страната и с оглед естеството на работа му, а именно, че отсъства по няколко месеца ответницата, като негова съпруга е разполагала с всичките му лични пари.

Твърди се, че е разполагала с пълномощно да тегли неограничено суми от банковите му сметки. Сочи, че преди да подаде молба за прекратяване на брака им, между тях е взето решение да закупят апартамент по-голям от този, в който са живеели, за което са осъществявали огледи. Твърди, че бившата му съпруга по никакъв начин не е показвала, че не е доволна от семейния им живот и че е смятала да напусне семейното жилище с детето. Сочи, че е изтеглила всички пари, които е събрал с полагания от него труд за новото жилище. Излага, че по време на брака им, но в период когато ответницата вече е била напуснала семейното им жилище и е било образувано делото за развод, за което разбрал едва в края на месец октомври 2012 г., същата се е разпоредила със събраните лично от него пари, като е използвала пълномощното, което той й е дал да го представлява неограничено пред „Първа инвестиционна банка" АД. Сочи, че след завръщането си от рейс в края на месец октомври 2012 г. разбрал, че паричните му спестявания са били изтеглени от ответницата, поради което и на 25.10.2012 г. оттеглил дадените й пълномощия. След като разбрал, че решението й за развод е непоколебимо я помолил да върне изтеглените от нея пари, които ищеца е спечелил с труда си, но тя отказала. Сочи, че разпорежданията, които е извършила, когато не е бил в страната са следните: на 16.07.2012 г. от негова сметка с IBAN *** „Първа инвестиционна банка" АД, ответницата е изтеглила на каса сумата от 3917 лева; на 10.09.2012 г. от сметка свободен депозит с IBAN *** „Първа инвестиционна банка" АД е извършила превод на сумата от 23 421.51 лв. към нейна сметка в друга банка; след напускане на семейното жилище и подаването от нейна страна на молбата за прекратяване на брака, е продължила да се разпорежда и с дебитната карта, издадена по сметка с IBAN

*** „Първа инвестиционна банка" АД, по която ищецът получавал трудовото си възнаграждение в период, в който твърди, че е бил извън страната, като уточнява, че изтеглената сума е в размер на 9 400 лв. Твърди, че средствата са лично негови, придобити чрез полаган от него труд, а сумите, с които се е разпоредила ответницата са извън средствата, които са й били нужни, за да се грижи за семейството и детето им, тъй като винаги е оставял в брой немалки суми, повече от средния размер за страната - за отглеждане и възпитание на детето, и за покриване на нуждите на ответницата.

В срока по чл.131 от ГПК, ответницата депозира писмен отговор, в който твърди, че иска е неоснователен, тъй като не е налице обогатяване от нейна страна с твърдяните от ищеца средства. Сочи, че за да е налице разпоредбата на чл.59 ЗЗД за ищеца следва да е налице обедняване, а така също ответницата да се е обогатила с неговите средства. Излага, че трябва да е налице и причинно - следствена връзка между обедняването и обогатяването, и същото да е доказано по съответния ред. Не оспорва факта, че на 10.09.2012 г. е изтеглила от банковата сметка на ищеца сумата от 23 421.51 лв., които били преведени по нейна банкова сметка. ***, че другите суми са получени от нея и твърди, че не се е възползвала от тях. Посочва, че сумата от 3 917 лв. е изтеглена от нея на 16.07.2012 г. по искане на ищеца и предадена на негов колега. В тази посока излага, че малко след качване на ищеца на кораба „Сакар", се е обадил и я помолил, тъй като имал проблеми на кораба, да му изпрати сумата от 2 000 евро в дребни банкноти по негов колега – В. В. – боцман, на когото предстояло качване на същия кораб.

Твърди, че на следващия ден след като изтеглила сумата се е срещнала с В. и жена му пред „Параходство БМФ" и е предала сумата. Оспорва тегленето на останалите суми чрез банкомат. Излага, че достъп до банковите сметки на ищеца винаги е имала и сестра му. Твърди се, че е налице вероятност същата да е имала карта, с която да тегли суми, още повече, че е имала и ключ за апартамента, който са обитавали и напуснали с детето, а картата по информация на ищеца е била там.

Оспорва иска и по размер. Счита, че ищецът може да претендира единствено за сумата от 23 421.51 лв., с която сума обаче ответницата не се е обогатила тъй като не я е използвала за себе си поради факта, че преди разтрогване на брака тя и бившият й съпруг са имали намерение да закупят жилище, тъй като са живели в една стая на ул."Г.Ц." **, ет.*

/партер/. Поради това свое намерение същите са посещавали агенции за недвижими имоти с цел да закупят друг имот. Твърди, че първоначалната уговорка между тях е била жилището да бъде на името на детето. Сочи, че след като напуснала семейното жилище, наела апартамент за осигуряване на по-добри битови условия за детето, подала молба за развод и изтеглила сумата с единствената цел - закупуване на жилище. Твърди, че след завръщането на ищеца от плаване са водили разговори за осигуряване на тяхното дете, за което той се е съгласил. Сочи, че средства за негова издръжка са давани единствено през месец януари 2013 г., както и сумата от 1 500 лв. за градина на детето. Сочи и, че средствата за неговата издръжка са платени след влизане на решението в сила по банков път на 15.05.2013 г. от сестра му Б. В..

Твърди се, че над 3 000 лева са заплатени за детска градина на детето и за неговата издръжка, която е била ежемесечно 500 лв. без другите разходи свързани с него. Излага, че по силата на съдебно решение по гр.д. № 9725/2012 г. на 31 състав й е било предоставено правото на ползване на недвижим имот, собственост на съпруга й, а именно: ателие на ул."Г. Ц." **, ет.*. Сочи, че след претенция от страна на ищеца за заплащане на наем, тя е подала документи за отпускането на потребителски кредит, като на 20.03.2013 г. Банка „ДСК" В. й е отпуснала такъв на стойност 6 700 евро. Излага, че е взела заем, както от нейн колега – С. Р. З. на стойност 5 000 лева, преведени й по банков път в Банка ДСК, така и от сестра й Б. Н. на стойност 5 000 лева, преведени също по банков път в Банка ДСК. Твърди, че на 17.04.2013 г. е придобила недвижим имот на стойност 20 000 евро, закупен чрез посредничеството на Агенция недвижими имоти „Адрес". Сочи, че след изпращане на нотариална покана на 07.08.2013 г. тя и бившия съпруг са сключили споразумение, по което е предала обратно жилището и е заплатила сумата от 666 лева. Излага, че на 05.07.2013 г. е дарила закупения от нея имот на дъщеря си - П. А. В., като си е запазила правото на ползване.

Твърди, че от изтеглените 23 421.51 лева в закупуването на жилище за детето са вложени 20 000 лева и сумата от 3 000 лева за заплащане на държавни такси, свързани с прехвърляне на недвижимия имот, включително и заплащане на комисионни на фирмата посредник. Счита, че на практика - двамата родители са обеднели със сумата от 23 000 лева за осигуряване благополучието на собственото им дете, което представлява един морален и нравствен дълг на родителите, каквато е презумпцията на чл.55, ал.2 от ЗЗД.

Оспорва иска за заплащане на лихви като неоснователен и незаконосъобразен поради факта, че не е налице писмено уведомление /покана/ по отношение на размера и начина на плащане, както и началния период, за което ищеца е бил длъжен да я покани.

В открито съдебно заседание, чрез процесуалните си представители ищецът поддържа предявения иск. В ход по същество моли за неговото уважаване. Претендира присъждане на разноски съобразно приложен списък по реда на чл.80 от ГПК. Депозира подробни писмени бележки.

В открито съдебно заседание, ответницата чрез процесуалния си представител оспорва иска, като по същество моли за неговото отхвърляне. Претендира присъждане на разноски. Депозира писмени бележки.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и релевантните по предмета му факти, установи от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото решение №

544/15.02.2013 г. по г.д. № 9725/2012 г. по описа на ВРС, че сключеният между страните по настоящото дело брак е прекратен.

Видно от представения по делото отчет по сметка в Първа инвестиционна банка АД, че от банковата сметка на ищеца за периода от 01.07.2012 г. до 30.10.2012 г. са теглени различни суми: по 400 лв. от

АТМ, както и изтеглена от каса сума в размер на 3 917 лв.; превод на сума от 23 421.51 лв. от банковата сметка на ищеца преведени по сметка на ответницата, със записано основание – „захранване на сметка”.

Видно от представеното по делото нотариално заверено пълномощно рег. № 4370/03.09.2010 г. на нотариус Е. Д., че ищецът е упълномощил ответницата да се разпорежда неограничено като тегли, внася, закрива, нарежда преводи, извършва банкови операции, получава информация за движението на банковите му сметки, открити в „Първа инвестиционна банка” АД. Видно от молба вх. № 263-2637/25.10.2012 год., че пълномощното е оттеглено.

Видно от представения по делото приемно - предавателен протокол от 14.03.2014 г., че ищецът е предал на ответницата ключовете и ползването на собствения му недвижим имот, находящ се в гр.В., ул.«Ц.» № ** , ет.* във връзка с предоставеното й право на ползване, съобразно постановеното от ВРС решение № 544/15.02.2013 г. по гр.д. № 9725/2012 г.

Видно от представената по делото нотариална покана с рег. № 8901/09.07.2013 г., т.ІІ, акт № 35 по описа на нотариус К.И. с рег. № 572 на НК, с район на действие ВРС, че В.Н.К., действаща чрез адвокат И.Д. е отправила до А.С.В. покана за предаване на ползването на недвижим имот, находящ се в гр.В., ул.«Ц.» № **, ет.*, поради отпадналата нужда от ползване на същото.

Видно от представеното по делото Споразумение от

07.08.2013 г. страните по делото са уредили отношенията си във връзка с ползването на семейното жилище, както и обезщетението, което ответницата следвало да заплати на ищеца за ползване на същото.

По делото е представен и предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 20.03.2013 г., сключен между Н. М. – като продавач и ответницата, в качеството й на купувач за покупко – продажба на недвижим имот, подробно описан в предварителния договор.

По делото е представен и договор за кредит за текущо потребление от 20.03.2014 г., от който е видно, че между ответницата В. В., в качеството й на кредитополучател и «БАНКА ДСК» ЕАД в качеството й на кредитор е сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на 6700 евро.

Видно от приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 132, том ІІ, рег. № 3470, дело № 239/2013 г. по описа на нотариус Ж. Т. с рег. № 214 на НК, с район на действие ВРС, че на 17.04.2013 год. ответницата по делото е закупила недвижимия имот, предмет на сключения предварителен договор за сумата от 39 116.60 лева.