Определение № 415 от 29.05.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 415 гр. Перник, 29.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20241700100250 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 129, ал. 1, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 128, т. 2 от ГПК.

Делото е образувано първоначално пред Районен съд – Перник под № 795/2024 г. по описа на ПРС. С определение № 1038/26.03.2024 г. производството пред Районен съд – Перник е прекратено и делото е изпратено на родово-компетентния съд – Окръжен съд – Перник.

Съдът е сезиран с искова молба от П. Й. С., ЕГН **** от *** срещу „София Моторс“ ООД, ЕИК 175104206, със седалище и адрес на управление: ****, уточнена с молба вх.

5848/28.03.2024 г.

В изпълнение на разпореждане от 11.03.2024 г., с уведомление вх. № 5848/18.03.2024 г. ищецът е внесъл уточнения в исковата молба. С разпореждане от 18.04.2024 г. отново са дадени указания на ищеца за отстраняване на нередовности в исковата молба. За тях той е уведомен на 17.05.2024 г. и в указания му срок е подал уведомление вх. № 3350/27.05.2024 г.

В исковата молба и уточняващите я молби, ищецът твърди, че между ответника – „София мотърс“ ЕООД и „Въглища Перник“ ЕООД е сключен договор за наем **** на лек автомобил марка „Мезерати“ срещу месечна наемна цена от 1719.37 евро и обща наемна цена за целия период на договора – 103162.20 евро. Сочи, че е солидарен длъжник по този договор. Излага, че през периода 2020 г. – 2021 г. автомобилът, предмет на договора е откраднат от неизвестно лице, поради което неговото ползване е преустановено. Твърди, че не е уведомен от страните по договора дали застрахователното обезщетение по договор за застраховка „Авто каско“ е било изплатено, както и че има задължение за заплащане на суми по договора.

Сочи, че със заповед за изпълнение на парично задължение № 3282/01.11.2022 г. по ЧГД № 5657/2022 г. по описа на ПРС е осъден да заплати на „София моторс“ ЕООД сумите, както следва: 71366.26 лв. – неустойка, 24762.78 лв. – главница, 530.00 лв. – лихви и 495.26 лв. – такси. Твърди, че на 25.11.2022 г. е заплатил сумата от 24762.78 лв. – главница, 495.26 лв. – такси и лихви

Твърди, че за принудително събиране на вземането по ЗИПЗ е образувано изпълнително дело № 123/2023 г. по описа на ЧСИ А. В..

Счита, че вземането по издадената заповед за изпълнение за неустойка и за лихви е погасено по давност, която е изтекла през периода съответно от 2017 г. до 2021 г. и от 2017 г. до 2023 г.

Сочи, че е разбрал, че дължи процесните суми едва през 2023 г., които счита за ново 1 обстоятелство, представляващо основание за оспорване на вземането по издадената ЗИПЗ.

Намира договорът за наем за нищожен, поради противоречие на добрите нрави, а платените от него суми в изпълнение на същия за дадени без основание.

С уточнението от 27.05.2024 г. ищецът формулира следните искания към съда: да признае за установено, че не дължи сумите от 71366.26 лв. – неустойка, 24762.78 лв. – главница, 530.00 лв. – лихви и 495.26 лв. – такси, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3282/01.11.2022 г. по ЧГД № 5657/2022 г. по описа на ПРС, поради погасяване на правото на принудително изпълнение по давност, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 123/2023 г. по опис на ЧСИ А. В.; да отмени влязло в сила решение по гр. д. № 5657/2022 г. по описа на ПРС; да приеме, че не е надлежно уведомен от ответника за обстоятелствата по договора; да осъди София мотърс ЕООД да му върне неоснователно платените суми.

Моли да му бъде разрешено да заплати дължимата държавна такса в хода на делото.

Съдът счита, че от исковата молба и уточненията към нея не може да се направи извод за предявен от ищеца допустим иск.

Искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се основава на някое от обстоятелствата по чл. 303, ал. 1 от ГПК, заявени в срока по чл. 305 от ГПК и по реда, предвиден в чл. 306 от ГПК. То не може да бъде предявявано като самостоятелен иск и да се разглежда от първоинстанционен съд. Компетентен да го разреши по същество е ВКС/чл.

307/, а администрирането му се извършва от първоинстанционния съд, който го е постановил.

От изложеното следва, че така формулираното искане, предявено като самостоятелен иск, следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустими и производството по него да се прекрати.

Искането за признаване, че ответникът не е уведомил ищеца за обстоятелствата по договора за наем също е процесуално недопустимо. По съществото си то представлява искане за установяване съществуването на факт – извършено уведомяване съгласно твърдяна разпоредба от договор. Съгласно чл. 124, ал. 4, пр. 2-ро от ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на факт с правно значение е допустим само, ако това е изрично предвидено в закона. В материалното право липсва разпоредба, която да предвижда възможност за установяване на твърдения факт със сила на пресъдено нещо след проведен исков процес. Затова това искане също е недопустимо и следва да се остави без разглеждане.

По отношение на наведените доводи от ищеца, че вземането, предмет на издадената ЗИПЗ не е дължимо, следва да се посочи, че законът предвижда две възможности за оспорването – с иск по чл. 439 от ГПК и с иск по чл. 424 от ГПК.

Искът по чл. 439 от ГПК може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание/ал. 2 от същата разпоредба/. Когато последното е основано на ЗИПЗ, то фактите, на които основава искането си ищецът трябва да са настъпили след изтичане на срока за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. В настоящия случай се твърди, че ЗИПЗ е издадена на 01.11.2022 г., а обстоятелствата, на които ищецът основава недължимостта на обективираното в нея вземане се сочи, че са настъпили в периода от 2017 г. до 2021 г. и от 2017 г. до 2023 г. Затова следва за преценка допустимостта на търсената защита следва да се дадат допълнителни указания на ищеца да уточни кога е влязла в сила сочената от него ЗИПЗ и да посочи факти, настъпили след този момент, на които основава претенцията си за погасяване на вземането.

Искът по чл. 424 от ГПК също може да се основава само на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които имат съществено значение за съществуването на спорното право и не са могли да бъдат известни на ищеца до изтичане на срока за подаване на възражението по чл. 414 от ГПК. Срокът за предявяване на този иск е тримесечен и тече от деня в който длъжникът е узнал новото обстоятелство или е могъл да се снабди с новото писмено доказателства. За да е допустима търсената от ищеца защита, той трябва да посочи конкретен факт или конкретно писмено доказателства, които не са могли да му бъдат известни или които не са съществували към момента на изтичане на срока за подаване на възражението по чл. 414 от ГПК, както и денят, в който е узнал за тях. Затова на ищеца следва повторно да се дадат указания за уточняване на исковата молба.

2

С оглед формулираното искане за връщане на неоснователно платените на ответника суми, на ищеца следва да се укаже да посочи фактите, поради които счита, че платеното от него не е било дължимо, или поради които счита, че основанието за плащането е отпаднало с обратна сила, както и да конкретизира точната сума, която иска да му бъде върната.

Съгласно чл. 129, ал. 6 от ГПК съдът не може да даде ход на делото без да са внесени дължимите държавни такси. Затова искането на ищеца да ги заплати в хода на производството е неоснователно и следва да се остави без уважение. Повторно следва да му се укаже, че следва да представи доказателства за внесена по сметка на ОС – Перник държавна такса в размер на 3780.48 лв. за предявения от него иск за признаване на установено, че не дължи на ответника вземания в общ размер на 95762.00 лв., а в случай, че предявява и осъдителен иск за осъждане на ответника да му върне неоснователно платена сума и държавна такса върху този иск, равняваща се на 4% от цената му/претендираната сума/.

На ищеца следва да се укаже, че при неизпълнение на дадените указания в срок, производството исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Мотивиран от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исканията на П. Й. С., ЕГН ********** от **** за отмяна на влязло в сила решение по гр. д. № 5657/2022 г. по описа на Районен съд – Перник и за признаване на установено по отношение на „София моторс“ ООД, че не го е уведомило за обстоятелствата по договор за наем ***., сключен между „София мотърс“ ЕООД и „Въглища Перник“ ЕООД и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Й. С., ЕГН ********** от *** за внасяне на дължимата от него държавна такса в хода на производството.

ДАВА последна възможност на ищеца, в едноседмичен срок от съобщаването, с писмена молба, с препис за насрещната страна да отстрани нередовностите в исковата молба, като:

- уточни кога е влязла в сила сочената от него ЗИПЗ № 3282/01.11.2022 г. по ЧГД № 5657/2022 г. по описа на ПРС и посочи факти, настъпили след този момент, на които основава претенцията си за погасяване на вземането;

- посочи конкретен факт или конкретно писмено доказателства, които са от съществено значение за съществуване на спорното вземане и които не са могли да му бъдат известни или които не са съществували към момента на влизане в сила на ЗИПЗ № 3282/01.11.2022 г. по ЧГД № 5657/2022 г. по описа на ПРС, както и денят, в който е узнал за тях;

- посочи фактите, поради които счита, че платеното от него на ответника не е било дължимо, или поради които счита, че основанието за плащането е отпаднало с обратна сила, както и да конкретизира точната сума, която иска да му бъде върната;

- представи доказателства за внесена по сметка на Окръжен съд – Перник държавна такса в размер на още 3780.48 лв., дължима за предявения установителен иск и в размер на 4% от предявения осъдителен иск.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията на съда в определения срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Апелативен съд – София, в останалата част не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3