Решение № 677 от 14.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 677 гр. София, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110128963 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 238 Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността "инспектор, разузнавач". Същият сочи, че на 01.02.2023г. претърпял трудова злополука, при която при изпълнение на служебните си задължения бил нападнат от куче. В исковата молба са наведени твърдения, че в следствие на посочената злополука ищецът получил “Трайно затруднение в движението на десния крайник за срок по- дълъг от 30 дни”, вследствие на което претърпял болки и страдания.

При изложените фактически съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 24000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие злополука, настъпила на 01.02.2023г., призната за трудова разпореждане № 33509 от 27.09.2023 г., издадено от НОИ- ТП- София град. Претендира законна лихва и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът навежда доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 238 Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), отговорността му е лимитирана до предвидените в същата разпоредба размери. Предявеният иск се оспорва по размер, като ответникът навежда доводи, че претендираното обезщетение не съответства на критерия за справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл. 52 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

1

В отговора е релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия служител, тъй като същият е действал при груба небрежност.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и се установява от събраните писмени доказателствени средства, че между страните е възникнало служебно правоотношение, възникнало въз основа на заповед № К- 706/ 02.04.2009г., по силата на което ищецът заемал длъжността “разузнавач”.

По делото не е спорно, че на 01.02.2023г. ищецът е претърпял злополука, при изпълнение на служебните си задължения, при която ищецът бил нападнат от куче, при което получил разкъсване и обилно кървене на прасеца на десния крак.

С разпореждане № 33509/ 27.09.2023г. на ТП на НОИ гр. София град настъпилата на 01.02.2023г. злополука е приета за трудова.

Относно претърпените в резултат на злополуката увреждания пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства и е назначена съдебно- медицинска експертиза (СМЕ).

От показанията на св. И. и св. И. се установява, че в периода края на м. януари 2023г.началото на м. февруари 2023г. свидетелите участвали в специализирана полицейска операция (СПО) заедно с ищеца, при която извършили проверка за нелегални бежанци на територията на кв. “Модерно предградие” в гр. София. Същите сочат, че обитателите на имота им предоставили достъп до него, като преди да влязат в имота ги помолили да приберат намиращото се в двора куче. Последните ги уверили, че кучето е дружелюбно и не напада хора. При влизане в имота, ищецът бил нападнат от кучето, което захапало прасеца на десния му крак. Последният изпитвал силна болка и не можел са стъпи на крака си. При прегледа на ищеца в болнично заведение лекарят установил наличието на разкъсноконтузна рана, с над 10 сантиметра отлепена кожа и засегнат сетивен нерв. Свидетелят разяснява, че ищецът ходел ежедневно за превръзка на раната. По време на възстановителния период ищецът споделил на свидетеля, че изпитва болка, че няма чувствителност в крака.

Ищецът преживял тежко злополуката. Станал по- затворен. Споделил, че изпитва страх от кучета. Изпитвал притеснение дали ще се възстанови и върне на работа, как ще се справи на ежегодните служебни изпити, вкл. изпит за физическа подготовка. Към настоящия момент ищецът споделил, че изпитва болки при смяна на времето, чувствал изтръпване и няма чувствителност в крака.

Показанията на тези свидетели пресъздават личните им впечатления по време на злополуката и месеците след инцидента, както и тези, на база споделеното от ищеца.

Отличават се с последователност на изложението, яснота и детайлност, кореспондират с приетите писмени доказателства и заключението на вещото лице по СМЕ.

Съгласно заключението на СМЕ, при злополуката ищецът е получил травма на дясна 2 подбедрица с характерни особености за причиняване от ухапване от куче. Травмата е била изявена с лентовидни охлузвания и рани по предно- вътрешната повърхност в горната трета на дясна подбедрица, както и с оформен травматичен подкожен джоб- деколман 6- 8 см.

В хода на възстановяване и въпреки проведеното лечение е настъпило вторично инфектиране на тъканите, най- вероятно в подкожие на подбедрицата, наложило допълнително неколкократно провеждане на хирургични интервенции– инцизия, ревизия, некектомиа и дренаж и медикаментозно лечение.

Вещото лице е посочило, че няма данни за засягане на мускулно ставен апарат и/ или нерви на десният долен крайник и няма описани функционални нарушения със затруднение на движенията на крайника. Такива могат само да се предполагат във връзка с възможни нарушения от съпътстващ вторичното възпаление след травмата оток на меките тъкани на крака.

Съгласно заключението, травматичното увреждане покрива критериите на медикобиологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота (по смисъла на чл. 129 ал. 2 НК).

Вещото лице сочи, че съществува пряка и непрекъсваща се причинно следствена връзка между нея и трудовата злополука.

На пострадалия е извършено спешно хирургично лечение с инцизия, лаваж и дренаж, последващи хирургични обработки на нараняването с поставяне на стерилни превръзки и му е провеждана и антибиотична и аналгетична терапия.

Експертът е дал заключение, че пострадалият е възстановен от причинените му травми.

Като постоянни последици от тях са останали сравнително малки белези от рани в областта на дясна подбедрица. Същият е разяснил, че установените след ЕМГ от 09.02.2024г. данните за намалена амплитуда на проводимост на нервус сафенус не могат да се свържат с двигателни нарушения обусловени от инцидента.

От представените писмени доказателства- платежна бележка, изх. № 126627/ 05.12.2024г., се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за м. януари 2023г. е в размер на 2853,56 лева.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Релевантните към предмета на доказване обстоятелства са наличие на трудова злополука; причинени неимуществени вреди; причинна връзка между неимуществените вреди и трудовата злополука.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че с разпореждане № 33509/ 27.09.2023г. на ТП на НОИ гр. София град настъпилата на 01.02.2023г. злополука е приета за трудова.

Наличието на първата предпоставка от фактическия състав, регламентиращ отговорността на работодателя при трудова злополука налага изследване на втората такава, 3 а именно претърпени от ищеца болки и страдания.

Изследването на посочената предпоставка налага да бъде даден отговор на въпроса има ли материално право ищецът да получи по- висок размер обезщетение за репариране на неимуществени вреди от причинената по време на службата телесна повреда и в какъв размер.

Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 238, ал. 1 ЗМВР на служителите в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда.

Настоящият съдебен състав приема, че приложимата разпоредба на чл. 238, ал. 1 ЗМВР в частта, с която е регламентирана обективната имуществена отговорност на съответната администрация на МВР за репариране на вреди при причинена средна и тежка телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения е ясна, поради което е ненуждаеща се от тълкуване. В частта, с която нормативно е лимитирана имуществената обективна отговорност на съответната администрация на МВР до посочените в нея размери, се приема, че разпоредбата е неясна, тъй като е в противоречие с други аналогични норми от системата на правото, а именно разпоредбите на чл. 200 КТ и чл. чл. 125 ЗДСл, поради което се нуждае от тълкуване. Такава форма на неяснота на правните норми е изрично обоснована от правната доктрина, като поставяща под съмнение смисъла на нормата и налагаща да бъде тълкувана по начин да се осъществи целеното от законодателя единство с правната система или да се извърши системното тълкуване. Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ЗМВР в частта, с която нормативно се лимитира обективната имуществена отговорност за вреди третира неблагоприятно полицейските служители в сравнение с всички останали държавни служители, работници и служители, нарушава справедливостта и води до несправедливи социални резултати. Ето защо, се налага да се извърши тълкуване на разпоредбата на чл.

238, ал. 1 ЗМВР в посочената част. С оглед констатирания недостатък, който не е езиков, а е по- общ, следва да се приложи логическият начин на тълкуване или тълкуване по аналогия на неясният елемент от тълкуваната норма, което следва да се извърши с помощта на другите ясни аналогични норми, които, както се посочи, са неприложими пряко или по аналогия, а именно разпоредбите на чл. 125 Закона за държавния служител (Обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.08.1999г.) и чл. 200 КТ, регламентиращи сходна с разглеждания случай обективна отговорност на съответната администрация, респективно на работодателя за вреди, причинени на държавен служител, респективно на работник или служител по трудово правоотношение, в които не е нормативно лимитиран размерът на дължимото обезщетение за вреди на работника или служителя. Следва да се посочи, че да се приеме, че в случая отговорността на работодателя е лимитирана от разпоредбата на чл. 238 ЗМВР означава да се наруши принципа за еднакво третиране на работниците, работещи по трудово правоотношение и по служебно правоотношение, извън системата на МВР, изисква сходно разрешаване на аналогични случаи. Като се изхожда от това, че целта на законодателя не е да постави в по- неблагоприятно положение полицейските служители, се приема, че и 4 обективната отговорност на съответната администрация на МВР в хипотезата на чл. 238, ал.

1 ЗМВР не би следвало да бъде нормативно лимитирана. Този тълкувателен резултат се приема да е достатъчно убедителен, поради което не се налага прилагането на други начини на тълкуване на разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ЗМВР в посочената неясна част. Като краен резултат от тълкуването, се приема, че размерът на обезщетението по чл. 238, ал. 1 ЗМВР не следва да бъде нормативно ограничен.

Поради изложеното, дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 238, ал. 1 ЗМВР следва да бъде определено от съда по справедливост на осн. чл. 52 ЗЗД.

Тъй като претърпените от ищцата неимуществени вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД- по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Настоящият съдебен състав отчита характера и тежестта на самото телесно увреждане, които несъмнено са установени в хода на съдебното дирене и които се намират в пряка причинна връзка с процесното събитие- разкъсно- контузна рана 2 см. в горната част на дясната подбедрица; лентовидни охлузвания на кожата; травма с отлепване на кожата заедно с подкожието от подлежащата фасция на мускула, с формиране на обширна подкожна кухина, запълнена с кръв, което е довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, покриващо медико- биологичния признак на средна телесна повреда. Съдът взема предвид и интензитета на преживените от ищеца физически болки и страдания и морални неудобства, свързани със сравнително продължителния период, през който ищецът не е можел да стъпва на крака си, да излиза от дома си и да извършва сам всички ежедневни дейности и се е нуждаел от помощта на близките си, което несъмнено се е отразило на ежедневния комфорт и качеството на живот на ищеца. На следващо място, съдът отчита като релевантни за определяне на размера на обезщетението продължителността на възстановителния период; обстоятелството, че ищецът е получил увреждането на активна и трудоспособна възраст (36 години), както и че е претърпял инцидент, който внезапно е довел до физически увреждания, преживения стрес от инцидента. Следва да бъдат отчетени и преживените негативни емоции от ищеца, свързани с преживения страх, че няма да бъде годен да изпълнява служебните си задължения, съответно завишените изисквания за физическа годност на работещите в МВР, свързани с естеството на задълженията, произтичащи от характера на заеманата от ищеца длъжност. При определяне на размера на обезщетението настоящият състава съобразява също така и конкретните социалноикономически условия към датата на процесния инцидент.