Определение № 843 от 23.03.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 843 гр. Бургас, 23.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500344 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 248,ал.3 от ГПК.

Делото пред БОС е по повод въззивна частна жалба от ,,ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК 175074752 против Определение №1328 от 04.12.2025г., постановено по гр.д.№402/2025г. по описа на Районен съд- Несебър, с което е изменено Решение № 320 от 18.09.2025г. по гр.д. №402/2025г. по описа на РС-Несебър в частта му за разноските,като вместо 1351,13 лева ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е осъден да заплати на ответницата Т. М. К. сумата от 1013,35 лева,представляваща заплатени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковете.

С подадената от ,,ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, чрез юрисконсулт Мария Паргова, въззивна частна жалба се изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна.На първо място се навеждат доводи във връзка с изводите на първоинстанционния съд за фактическата и правна сложност на делото. Освен това жлбоподателят намира, че присъденият размер на адвокатски хонорар се явявал прекомерен,тъй като по делото не били извършвани действия или разходи от страна на длъжника или неговия процесуален представител, които да оправадават възнаграждение в посочения размер. Развиват се подробни съображения в тази насока. В подкрепа на изложеното се цитира практика на СЕС(Решение от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С 428/16; Решение от 05.12.2006г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на СЕС).Моли въззивният съд да уважи жалбата и отмени обжалваното определение на районния съд, като постанови съдебен акт, с който намали разноските, възложени в тежест на ищеца за адвокатско възнаграждение.

В предвидения законов срок по делото е постъпил отговор на частната жалба от страна на Т. М. К., ЕГН ********** чрез адв. Зорница Кудева.Оспорват се твърденията на жалбоподателя , че присъденият размер за адвокатски хонорар се явявал прекомерен, тъй като производството пред районния съд не се отличавало с фактическа и правна сложност.Посочва, че размерът на адвокатското възнаграждение се определял от цената на всеки един от обективно кумулативно съединени искове, а не от техния сбор( Опреление№388/16.08.2023г. по т.д.№1840/2021г. на

ВКС,

ІІ-ро то.

;

Определение№50/17.01.2023г. по ч.гр.д.№4735/2022г. по описа на ВКС, ІІІ-то г.о.;

Определение№50033/07.02.2023г. по т.д.02426/2021г. на ВКС, І-во т.о.).Пдчертава, че 1 предявяването на установителни и осъдителни искове при условията на обективно и субективно кумулативно съединяване на искове, налагало отделна защита за всеки от от съединените искове.Отбелязва, че в настоящия случай ответникът по делото притежавал качеството ,,потребител“/ по – слабата икономически страна/, която би следвало да получи адекватна правна помощ за защита на своите интереси.Моли частната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановеният съдебен акт- потвърден.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д.№402/2025 г. на Районен съд – Несебър е било образувано по искова молба на Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, за приемане за установено, че Т. М. К., ЕГН **********, дължи на ищеца сумата в размер на 3431.26 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 40018667360 от 13.07.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 29.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 1345.26 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 20.09.2023г. до 04.10.2024г., сумата от 135.77 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.08.2023г. до 04.10.2024г., сумата от 260.30 лева, представляваща законна лихва за периода от 04.10.2024г. до 29.01.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 144/2025г. по описа на Районен съд - Несебър, както и осъдителни искове за осъждане на Т. М. К., ЕГН **********, да заплати на ищеца сумата от 1318.95 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, сумата от 1522.50 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за които суми е отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

С Решение №320 от 18.09.2025 г. по гр.д.№402/2025г. Несебърският районен съд е признал за установено по отношение на Т. М. К., че същата дължи на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във връзка със Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 144/2025г. по описа на Районен съд Несебър на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сумата от 2600 лева, представляваща незаплатена главница (чиста стойност) на кредита по Договор запотребителски кредит № 40018667360 от 13.07.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 29.01.2025г. до изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за главницата над 2600 лева до пълния претендиран размер от 3431.26 лева, както и предявените искове за сумата от 1345.26 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 20.09.2023г. до 04.10.2024г.; за сумата от 135.77 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.08.2023г. до 04.10.2024г. и за сумата от 260.30 лева, представляваща законна лихва за периода от 04.10.2024г. до 29.01.2025г., като неоснователни.Съдът е отхвърлил като неоснователни на основание чл. 23 от ЗПК вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752 срещу Т. М. К. осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска от съда да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 1318.95 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, сумата от 1522.50 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 29.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Със същото решение Т. М. К. е осъдена да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от 243.66 лева, представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената част на исковете, като е осъдилф„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, да заплати на Т. М. К., сумата от 1351.13 лева, представляваща направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част на исковете.

2

След постановяване на решението съдът е бил сезиран с молба по чл.248 от ГПК от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за изменение на съдебния акт в частта за разноските и с искане за намаляване на възнаграждението за адвокат. С Определение №1328 от 04.12.2025г. е изменил Решение №320 от 18.09.2025 г. по гр.д.№402/2025г. по описа на НРС в частта му за разноските, като е изменил същото и е осъдил ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, да заплати на Т. М. К. сумата от 1013.35 лева разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част на исковете.Несебърският районен съд е изложил, че в конкретния случай се касае за спор, с който са предявени две обективно и субективно съединени претенции – установителна и осъдителна, които не се отличават с фактическа и правна сложност и обемът на извършените действия от пълномощника на ответницата К. се свеждат до изготвяне на отговор на исковата молба и участие в единственото проведено открито съдебно заседание. Излагайте тези съображения, е изменил адвокатското възнаграждение на 1013,35 лева.

Въззивната частна жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежно упълномощен представител на страната, имаща право на жалба и е допустима.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, изложени в обжалвания съдебен акт.

Отговорността за разноските по делото е гражданско облигационно правоотношение, което произтича и е уредено с нарочни правила от ГПК. По отговорността за разноски, съдът се произнася при постановяване на решението, като процесуалния закон вменява задължение да се посочи единствено в тежест на кого и в какъв размер се възлагат разноските- чл. 236 ал.1 т.6 от ГПК,т.е. произнасянето в диспозитива е дължимо единствено в случаите на уважаване на направено искане за разноски. При неоснователност на искането за разноски, съдът излага съображения единствено в мотивите на съдебния акт.

Правото на разноски представлява имуществено субективно право. Отговорността за заплащане на разноски произтича от процесуалния закон и е основана на гражданско правоотношение, чийто състав е трикомпонентен:1. неоснователно предизвикан спор; 2. направени разноски по повод участие в съдебно производство по повод така повдигнатия правен спор; 3. съдебен акт, който съдържа произнасяне по искането за разноските с оглед резултата от делото.

Районният съд е направил преценка досежно размера на адвокатското възнаграждение, правната квалификация на иска, фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия по конкретния казус.

При определяне на справедлив размер на възнаграждението следва да бъдат спазвани принципите на разумност и пропорционалност на присъденото адвокатско възнаграждение с реално положения от страна на адвоката труд в качеството на процесуален представител на ищеца., като съдът не следва да бъде ограничен по никакъв начин от фиксираните в НМРАВ размери.

Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 г. по дело 106/1977 на Съда на ЕО.

В конкретния случай по въпроса за отговорността за разноските съдът е изложил съображения в мотивите на обжалваното определение, посочвайки, че при частична неоснователност на предявените обективно и субективно съединени искове, ищецът следва да понесе направените разноски от ответната страна, които в случая се явяват прекомерни и следва да се присъдят в по-нисък размер. В мотивите си Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. ОСГТК приема, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото“, а съдът сезиран с такова искане, следва да 3 изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. В резултат от така извършената съпоставка между двете групи факти „ако изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар“.Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В текста на цитираната разпоредба изрично е предвидено, че присъждане на по-нисък хонорар е възможно само в хипотеза на отправено искане в този смисъл от насрещната страна.