Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 606 от 23.03.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10963/2021
Вид
Решение № 606
Подписан
23.03.2022
Състав
Катя Хасъмска, Таня Кандилова, Емилия Александрова

Цитирани разпоредби

  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 14 · Наредба № 10 от 1 септември 2016 г. за организация на дейностите в училищното образование
  • чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
  • чл.59, ал.4 · Семеен кодекс
  • чл.59, ал.6 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. София, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска

Членове:

Емилия Александрова

Таня Кандилова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20211100510963 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. Ц.С.., с която се обжалва решение № 20119161/18.05.2021 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 20154018/08.07.2021 г., постановени по гр. д. № 24873/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 91 състав. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се уважи исковата му претенция за родителски права, местоживеене и определяне на режим на лични отношения на майката с детето Г.Г. С., а при условията на евентуалност да му бъде определен равностоен режим на лични отношения с детето Г.Г. С., в посочените във въззивната жалба параметри, и постановяване всеки от родителите да поеме издръжката на детето изцяло за времето през което то е при него, или да му бъде определен режим на лични контакти по предложения във въззивната жалба начин.

В съдебно заседание пледира за постановяване на съдебно решение, с което да му бъде определен режим за лични контакти с детето Г.Г. С. в параметрите посочени във въззивната жалба.

Въззиваемата страна Д. С.С. в отговора на въззивната жалба взема становище за неоснователност на последната.

1

В съдебно заседание пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за родителските права и местоживеенето на детето, като изразява съгласие бащата да има по- разширен режим на лични контакти с детето през коледните и новогодишните празници, както и евентуално последният да връща детето не в неделя вечер, а в понеделник сутрин в учебното заведение, което детето посещава. Акцентира върху това, че родителите живеят в различни населени места и детето предстои да започне начално си образование, поради което за него ще представлява особено затруднение, ако пътува и през седмицата рано сутрин за училище.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

С решение № 20119161/18.05.2021 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 20154018/08.07.2021 г., постановени по гр. д. № 24873/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 91 състав, е предоставено на основание чл. 127, ал. 2 от СК упражняването на родителските права по отношение на детето Г.Г. С. на неговата майка Д. С.С., при която е определено местоживеенето на детето, определен е режим на лични отношения на бащата Г. Ц.С.. с детето Г.Г. С., както следва : да го взема и вижда всяка втора и четвърта седмица за времето от 17.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя, по 5 дни през зимната и пролетната ваканция, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, и бащата е осъден да заплаща не детето месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 05.08.2020 г. до навършване на пълнолетие или настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката.

При изслушването му от въззивния съд на 14.02.2022 г. въззивникът е заявил, че работното му време е твърде гъвкаво и може да си позволи да се грижи за детето в петъците, като го взема от четвъртък и го оставя в понеделник директно в училище или в дома на майката. В грижата за детето може да разчита на помощта на родителите си, както и на настоящата си партньорка, с която живее съвместно от около три месеца. Добавя, че партньорката му имала изградени добри отношения с детето, което също я приемало добре.

Акцентира, че е в прекрасни отношения със сина си.

Въззиваемата страна е заявила по реда на чл.59, ал.6 СК, че от близо две години работи от вкъщи и има възможност да полага и полага адекватни за възрастта на детето грижи. За детето са създадени добри и безопасни условия за отглеждане. Добавя, че в грижата за детето може да разчита на помощта на майка си, брат си и партньора си, с който детето има изградена добра доверителна връзка. Счита, че ако бащата взема детето от четвъртък ще се отрази върху навиците на детето в подготовката за училище, които са в процес на изграждане.

Между страните не е спорно, че детето Г., род. на ******* г., понастоящем живее при своята майка.

2

Пред настоящата инстанция са представени социални доклада от ДСП- Младост и ДСП –К..

В социалния доклад на ДСП-Младост от 28.10.2021 г. е посочено, че жилищните условия на бащата са добри (живее в апартамент, находящ се в гр.София, ж.к.Младост, състоящ се от кухня, спалня, детска стая, която е обзаведена с всичко необходимо за детето и за бита и санитарни помещения) и е отразено становището на въззивника, че между него и детето има силна привързаност и близки отношения. Направено е заключение, че в интерес на детето Г.Г. С. е да се осигури отглеждането му в условия, осигуряващи физически, психически и емоционален комфорт.

В социалния доклад на ДСП-К. от 01.11.2021 г. е отразено, че майката полага основните грижи за детето, последната не възпрепятства контактите на детето с баща му и неговите роднини, както и че между съжителя на майката и детето е изградена добра емоционална и доверителна връзка. В хода на социалното проучване са установени много добри жилищни условия и среда за детето, осигурени от майката и нейния съжител в с.Градец, общ.К. (къща на два етажа, с двор, детето разполага със самостоятелна детска стая). Констатирано е, че майката има добра подкрепяща среда.

С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото пълнолетие дете при произнасянето по въпросите по чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от СК, въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебно-психологична експертиза, като експертното заключение не е оспорено от страните. Заключението се отнася до емоционалната привързаност на детето към всеки един от родителите му, отношението на детето към всеки един от родителите му, емоционалното състояние на детето, наличието при детето на конфликт на лоялност по отношение на всеки от родителите, родителския капацитет на всеки един от родителите, наличието на родителско отчуждение при детето и до отношението на детето към партньора на неговата майка.

От кредитираното заключение на вещото лице А.А. по допусната от въззивнята инстанция съдебно-психологичната експертиза се установява, че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет и годност да упражняват родителската си роля и да участват в живота на детето. Експертът е категоричен, че детето има изградена положително емоционална и доверителна връзка с всеки от родителите си, като основна фигура на привързаност на детето към настоящия момент е майка му (съответно и характерно за възрастта на детето). И двамата му родители имат в психичния живот на детето своето място като авторитетни родителски фигури, с който го свързват топли афективни отношения. Според експерта Г. е дете с типично за възрастта развитие, със спокоен темперамент и подходящо за възрастта и контекста поведение. Разбира съответно за възрастта си, семейната ситуация, като в емоционално отношение няма основание да се мисли за преживяно напрежение, конфликти и други проблеми. Експертът не е констатирал данни за конфликт на лоялност и родителско отчуждение у детето (последното в присъствието на експерта е изразило желание да се види с баща си пред майка си, без да преживява напрежение, както и обратното). Отношения на привързаност и положителна 3 афективна връзка то има изградена и с двамата си родители. Констатирано е още, че детето възприема положително новия партньор на майка му. Имат изградени взаимоотношения с него, разбира неговото място в семейството като партньор на майка му съобразно възрастовия си капацитет. Отношението към него е положително.

При изслушването му от въззивния съд в откритото съдебно заседание на 14.02.2022 г. експертът-психолог заявява, че намира за неудачен разширен режим на лични контакти на бащата с детето в делнични дни, с оглед възрастта на детето, местоживеенето на родителите в различни населени места и необходимостта то да става рано, да прекарва много време по този начин в път. Намира обаче, че е в интерес на детето бащата да има възможност да прекарва с него повече време през празничните, неработни и неучебни дни.

Обстоятелствата, които имат значение за произнасянето на съда както по въпроса на кого да предостави упражняването на родителските права, така и по въпроса какъв режим на лични контакти с другия родител да се определи, са: родителските качества и способността за полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя - социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата - привързаност между деца и родители и между децата, условията на живот при майката и бащата; оказване на помощ от трети лица при отглеждане и възпитание на децата; заетост на родителите и възможност да осъществяват постоянен контрол и да общуват ежедневно с децата; подход на родителите към децата; личностните и морални качества на родителите; фактически сложилите се отношения и евентуалната вреда за децата при промяната им, и всички други с оглед конкретиката на случая, в това число и че право на всяко дете и негова естествена потребност е то да общува и с двамата си родители.

След анализ на всички събрани пред двете инстанции доказателства, представените социални доклади в първоинстанционното и въззивното производство, становищата на страните, и съблюдавайки критериите, залегнали в разпоредбата на чл.59, ал.4 СК въззивният съд намира, че в най-добър интерес на малолетния Г. е титулярството на упражняване на родителските права по отношение на него да бъде предоставено на майката, при която да бъде определено местоживеенето му, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Не е спорно, че и двамата родители притежават необходимите умения да упражняват родителската си роля, жилищно и материално обезпечени са, като и двамата имат добро социално обкръжение и подкрепяща среда.

Бащата има възможност и капацитет за посрещане и осигуряване на базовите нужди на детето, но без да е основно грижеща фигура, между него и детето е изградена емоционална и доверителна връзка.

Не е спорно между страните, че към момента майката полага необходимата родителска грижа за детето, като му осигурява храна и подслон, средства за издръжка, обезпечава образователните му потребности, познава потребностите на детето и е в 4 състояние адекватно да откликне на тях, между нея и детето има изградена изключително силна връзка на обич, привързаност и доверие. Между съжителят на майката и детето също е налице емоционална и доверителна връзка, като положителните отношения, които детето е изградило с него не конкурират бащината фигура и реалната му връзка с баща му. Това, наред с сравнително ниската възраст на детето (на 4 години и половина), налага то да живее при майката, която да упражнява родителските права над него. Майката няма отчуждаващи въздействия върху детето от неговия баща, не е препятствала привременния режим на лични отношения на бащата с детето по определението на първоинстанционния съд от 23.11.2020 г., има готовност за диалог с бащата за добруването на детето, както и готовност детето да осъществява пълноценни контакти с баща си.

Според настоящия съдебен състав с предоставянето на родителските права на майката, при която детето следва да живее и на която е възложено ежедневното осъществяване на родителските права и действията по закрилата, защитата и представителството на детето, се изключва възможността за определяне на режим на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права, предвиждащ ежемесечното полагане на грижи за детето и местоживеенето му да се разпределят по равно между двамата родителите /без споразумение между тях/, като детето е за по две седмици в месеца при всеки родител, каквото разпределяне според настоящия съдебен състав не би било в най-добър интерес на детето.