Решение № 9882 от 24.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9882 гр. София, 24.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20231110138785 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу В. М. М. за признаване за установено, че дължи следните суми: 2110,72 лева, представляваща главница по Договор за кредит № *******/13.07.2020г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и В. М., обезпечен с поръчителство по силата на Договор за предоставяне на поръчителство от 13.07.2020г., предоставено от „Ай Тръст“ ЕООД, дължима в полза на ищеца поради встъпване на поръчителя в правата на кредитора след погасяване на задължението, като вземането на „Ай Тръст“ ЕООД е прехвърлено в полза на ищеца по силата на Приложение № 1 от 12.07.2022г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022г., ведно със законна лихва за период от датата на депозиране на заявлението по 410 ГПК 30.03.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 407,33 лева, представляваща договорна лихва за период от 20.07.2021г. до 20.06.2022г., сумата от 362,21 лева, представляваща мораторна лихва за период от 21.07.2021г. до 30.03.2023г., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.04.2023г. по ч.гр. дело № 16729 по описа за 2023г. на СРС, 25-ти състав.

Ищецът твърди, че на 12.07.2022г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022г. на основание чл. 99 ЗЗД между „Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *******/13.07.2020г. било прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви. Сочи, че длъжникът бил уведомен за извършената продажба на вземането с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/******* о т 12.07.2022г., 1 изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството й на пълномощник на цедента. Поддържа, че съгласно договора за цесия от 01.02.2022г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците. Сочи, че до длъжника било изпратено уведомление за извършената цесия с получено известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД. Поддържа, че на 13.07.2020г. между „Кредисимо“ ЕАД и В. М. М. бил сключен договор за потребителски кредит № *******, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, който последният се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне като заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Посочва, че между страните е сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя като на същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит № *******.

Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Ай Тръст“ ЕООД. Навежда твърдения, че заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниквал правен интерес от предявяване на претенциите си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове са оспорени по основание и размер. Релевира възражение за нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Твърди, че общото задължение по двата договора възлиза на 8925,61 лева при главница от 3500 лева.

Поддържа, че към датата на завеждане на иска е платила на „Кредисимо“ сума в размер на 4462 лева. Навежда твърдения, че приложеният ГПР по кредитите бил различен от вписания, като бил въведен в заблуждение и счита, че има неравноправност на уговорката за ГПР, което било нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и водело до нищожност на кредитната сделка. Сочи, че прилагането на различен размер на ГПР от посочения в договора за кредит представлява заблуждаваща търговска практика по см. на ЗЗП. Твърди, че с оглед нищожността на договорите за потребителски кредит е следвало да заплати само и единствено сумата по усвоения кредит- чистата стойност по чл. 23 ЗПК. Посочва, че сключения с „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство също е нищожен, тъй като длъжникът е ограничен от изискването на Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита, а това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице /по списък/. Едностранно от кредитора като възможни поръчители били елиминирани физическите лица, което пряко ограничавало правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран от самия него. Навежда твърдения, че предварително наложената идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от него кредити 2 като обезпечение, не отчита интереса на потребителя, а само този на кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата на потребителя не били защитени, защото той нямал свободата и неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването било платено от потребителя на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД с възнаграждение, което било в размер по-голям от размера на отпускания кредит. Поддържа, че несъмнено заплащането на възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояването му.

Посочва, че в чл. 5 от Общите условия, Раздел IV. „Оценка на кредитоспособността на кредитополучателя и одобряване на заявлението“, било предвидено право на кредитора без да се мотивира да отхвърли заявлението, което поставя в неравностойно положение потребителя и нарушава правото му да кандидатства и да получи искания кредит дори и след представяне на обезпечение. Намира, че сключения договор за предоставяне на поръчителство е в противоречие с добрите нрави и е нищожен, поради което и платеното от нея възнаграждение на „Ай тръст“ ЕООД е дадено без основание и подлежи на връщане.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.04.2023г. по ч.гр.д. № 16729/2023г. по описа на СРС, 25 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между цедента и ответника по договор за заем, предоставянето на заетата сума, размера на претендираните главница, лихви (възнаградителна и мораторна), наличието на валидно правоотношение по договор за цесия между заемателя и ищеца и уведомяването на ответника за цесията.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените обстоятелства е да докаже плащане на вземането.

В настоящия случай с определението от 25.11.2023г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончален в проведеното съдебно заседание на 18.03.2024г., съдът на основание чл. 146, ал.1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и и ненуждаещо се от доказване между страните, че на 13.07.2020г. е бил сключен между „Кредисимо“ ЕАД и В. М. М.

Договор за потребителски кредит № *******, вземанията по който са обезпечени с Договор за поръчителство от 13.07.2020г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД.

От приетия препис от Договор за потребителски кредит и Приложение № 1 към него 3 се установява, че общият размер на предоставения кредит е 3500 лева със срок на кредита от 23 месеца, размер на погасителната вноска от 218,12 лева, лихвен процент в размер от 38,84 % и ГПР от 46,56 %. В т. 9 от Приложение № 1 е посочено, че общият размер на всички плащания по договора е 5016,76 лева.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на Кредисимо банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата на предходното изречение е 24 часа от предоставянето на обезпечението, като към отношенията между страните по договора се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. В чл. 4, ал. 3 е посочено, че в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на процесния договор за паричен заем и договор за поръчителство. В тази насока, съдът намира следното.

Сключеният между „Кредисимо“ ЕАД и В. М. М. договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и спазване изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.

В този смисъл в настоящия случай в Приложение № 1 към процесния договор за кредит е посочено, че годишният лихвен процент по кредита е 46,56 %, а в стандартния европейски формуляр към договора е уточнено изрично, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора /38,84 %/. В същото приложение се съдържа и погасителен план с ясно посочване на размера и падежа на всяка погасителна вноска, както и каква част от главницата и лихвата по кредита се погасява при плащането й, което удовлетворява законовите изисквания.

На следващо място относно оплакванията на ответника по повод годишния процент на разходите, съдът намира следното. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани 4 при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.