Решение № 100 от 08.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330111318 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 против М. М. К. – Е., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставя в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ......., ИТН ...., имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на ТЕ, дружеството доставило такава на стойност 1040,47 лева през периода 01.11.2022 г. – 30.04.2023 г., която не била платена.

Предвид забавата, се дължала и сумата от 79,28 лева - лихва за периода 04.01.2023 г. – 12.12.2023 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9231/22.12.2023 г. по ч.гр.д. № 18472/23 г. на ПРС, връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес да предяви искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете. Оспорва – качеството на потребител/ клиент; имотът да е топлоснабден; количеството начислена ТЕ и начина на нейното 1 определяне; евентуално – неосигуряването на достъп до имота и годността на изм. уреди. Моли за отхвърляне на исковете

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Връчена е редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния такъв по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, нито ОУ да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да заплаща продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/.

От приетия по делото нот. акт за ПП на НИ /л.60/ се установява по безспорен начин, че именно ответникът е собственик на имота, за който е начислена ТЕ. Поради това, има качеството на клиент на ЕВН, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ищеца.

Възраженията в ОИМ не се споделят.

Налице са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ /видно от приложените към молба за осз документи – публикувани по надлежния ред и влезли в сила/. Според чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок.

Същият е регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение, изпада в забава, без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Определянето размера на месечното задължение за плащане цената на потребената ТЕ, независимо дали е за отопление или БГВ на всеки потребител от сградата - етажна собственост, начинът на разпределяне, респективно формиране на месечното задължение, са регламентирани в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването - Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост.

По делото е прието заключение на СТЕ, в което експертът отбелязва, че за процесния период е доставена и начислявана ТЕ за отопление и БГВ. АС, обслужваща 2 жилищния блок, е работила като е подавала ТЕ за отопление. Дяловото разпределение е извършено коректно и с оглед изискванията на Методиката. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител. В имота всички отоплителни тела били присъединени към топл. мрежа, имало монтирани ИРУ, както и 2 бр. водомера. В процесния период, била начислявана ТЕ при условията на т.6.7, вр. с т.6.5. от Методиката, поради неосигурен достъп /вж. устни разяснения в осз/. Отбелязано е, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца. Разпределението и начисляването на ТЕ, били извършвани в съответствие с нормативните изисквания. Съдът кредитира заключението като ясно, подробно, компетентно и безпристрастно изготвено, доколкото вещото лице е отговорило обективно и с научна обоснованост на поставените му въпроси.

Няма основание заключението да не бъде ценено, с мотиви, че вещото лице изградило изводите си на частни свидетелстващи документи. Това е така, тъй като отчетната дейност на топлинната енергия се извършва от дружество за топлинно счетоводство. Ползването на други отчитащи енергията документи е обективно невъзможно, защото единствено ищецът осъществява дейност по производство и пренос на топлинна енергия в гр. Пловдив. Съгласно чл.43, ал.2 ЗЕ, за една обособена територия се издава само една лицензия за пренос на топлинна енергия. Доколкото дружеството - ищец е единственият лицензиран преносител на топлинна енергия за територията на гр. Пловдив /ноторен факт, с публично достъпна информация за всички данни за лицензията и в интернет – сайта на ДКЕВР/, няма как вещото лице да работи на база други отчитащи енергията документи. Освен това законът предвижда строги правила, гарантиращи коректността на отчитането и при липса на данни за нарушаването им, не може да се презумира неточност на начисленията. Възраженията в ПЗ на ответника не се споделят.

Относно дължимостта на разходи за сградна инсталация: съобразно чл.142, ал.2 ЗЕ - ТЕ за отопление на сграда-етажна собственост се дели на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, такава за отопление на общите части и на имотите. ТЕ за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл.143, ал.3 ЗЕ. Количеството ТЕ, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и прочие фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл.140, ал.3 ЗЕ и чл.38, ал.1 ЗС и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове, тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда, което също се явява реално енергийно потребление. Ето защо, всички собственици/ползватели на имоти, находящи се в сграда - етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на съответния имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.153, ал.6 ЗЕ, съобразно която клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

В чл. 11, ал. 5 ОУ на ЕВН е предвидена норма, почти идентична на посочената, от която следва, че – дори и при прекратено топлоподаване, клиентите в сграда – ЕС, остават такива и следва да заплатят отдадена от сградната инсталация и от 3 отоплителните тела в общите части на сградата ТЕ.

Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.

Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти не може да откаже плащане на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата /Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС/.

Ето защо, ответникът е задължен за разходите за ТЕ, отдадена от сградната инсталация. След като процесният обект се намира в топлоснабдена сграда, трябва да поеме припадащата се част от разходите за ТЕ, свързани с общите части /Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г., с което е отхвърлено искането на омбудсмана на РБ за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 ЗЕ. от Закона за енергетиката./.

Следва да се съобрази и произнасянето на СЕС с Решение от 05.12.2019 г. по преюдициални дела С- 708/17г. и С- 725/17г., в което се прие, че - правото на Съюза допуска национална правна уредба, която предвижда, че всеки собственик на апартамент в сграда в режим на етажна собственост е длъжен да участва в разходите за отопление на общите части. Съдът разглежда съвместимостта с правото на Съюза на национална правна уредба в областта на топлоснабдяването и приема, че Директива 2011/83 за правата на потребителите и Директива 2005/29 за нелоялните търговски практики, допускат национална правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, дори индивидуално да не са поръчвали доставката на отопление и да не го използват в своя апартамент /в случая е отдадена ТЕ и за отопление/. По отношение на същата правна уредба, съдът постановява и, че Директиви 2006/32 и 2012/27 за енергийната ефективност, допускат сметките за тази топлоенергия да се изготвят за всеки собственик на апартамент в сграда в режим на етажна собственост пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Приема и, че подаването на топлинна енергия за сградната инсталация, а оттам и за общите части на сграда — етажна собственост, не представлява непоръчана доставка на централно отопление. Съдът заключава, че предвид широката свобода на действие, с която разполагат държавите членки при определянето на метода за изчисляване на потребената топлинна енергия в сградите — етажна собственост, Директиви 2006/32 и 2012/27 допускат топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, да се изчислява пропорционално на отопляемия обем на всеки апартамент.