Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 8978 от 27.02.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 48178/2023
Вид
Определение № 8978
Подписан
27.02.2024
В сила
27.02.2024
Състав
ДИАНА КИРИЛОВА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8978 гр. С., 27.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20231110148178 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес – град С., жк. (адрес) чрез адвокат М. Л. Л. от САК, против „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление – град С., ул.

„Ястребец“ № 23Б, представлявано от изпълнителния директор – Александър Александров, и председателя на управителния съвет на дружеството - Ивайло Ивов Епитропов.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като е оспорил исковите претенции по основание и размер.

С настоящото и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК, съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата твърди, че на 13.02.2023 г. е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Топлофикация С.” ЕАД, с ЕИК 831609046, за сумата от 41,00 лв., представляваща законна лихва за периода от 26.05.2020 г. до 06.02.2023 г. върху сумата в размер на 153,01 лв., като сочи, че с протоколно решение на СРС от 04.10.2022 г. длъжникът „Топлофикация С.” ЕАД е осъден да заплати тази сума на С. Г. като недължимо 1 събрана.

Ищцата сочи, че с Разпореждане № 98261 от 09.08.2023 г. по ч.гр.д. 7606/2023г., 143. св на СРС, тя, в качеството си на заявител, е била уведомена, че е уважено искането, и че срещу издадената заповед за изпълнение, в срока по чл. 414 ГПК, длъжникът „Топлофикация С.“ ЕАД е депозирал възражение.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае да установено в правоотношенията между страните, че „Топлофикация С.” ЕАД, с ЕИК 831609046, със седалище и с адрес на управление: гр. С., ж.к. Красно село, улица „Ястребец“ № 23Б, дължи н а С. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес – град С., жк. (адрес) сумата в размер на 41,00 лв, представляваща законна лихва за периода от 26.05.2020 г. до 06.02.2023 г, върху сумата в размер на 153,01 лв., която сума длъжникът „Топлофикация С.“ ЕАД е осъден да заплати на С. Г., съгласно влязлото в сила Решение от 04.10.2022г., постановено по гр.д.

15208/2022г., 78 с-в на СРС.

Иска съдът да присъди направените в исковото и предходното заповедно производство съдебно-деловодни разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковата претенция.

Ответникът твърди, че видно от процесуалното поведение на ищеца, същият се е „отказал“ от правото си да търси законна лихва, като посочва, че по молба на процесуалния представител на ищцата е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение от 04.10.2022г. по гр.д. № 15208/2022г. по описа на СРС, 78 с-в, вследствие на което е заличен изразът „ ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.“

Твърди, че след като ищецът не е упражнил правото си да претендира процесната лихва, то задължението за главница следва да се третира като неолихвяемо, и сочи, че че ако ищецът е искал да упражни правото си да му бъде присъдена законна лихва, той е следвал да упражни това право своевременно.

Оспорва длъжникът да е изпаднал в забава, като сочи, че не са изпълнени условията на фактическия състав на изпадането в забава, а именно изискуемост на задължението, покана от страна на кредитора, както и наличието на вина за забавеното изпълнение от страна на длъжника.

При условията на евентуалност, ответникът твърди, че претенцията следва да бъде отхвърлена, поради обстоятелството, че вземането е погасено по давност, съгласно чл. 111 б.

„б“ ЗЗД.

Иска се съдът да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана, както и да присъди на ответника разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните 2 права и възраженията на ответника:

В настоящето производство е заявен иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

Ищецът носи доказателствената тежест да установи твърденията си относно основанието и размера на претендираното вземане. С оглед на заявеното от ответника възражение за погасителна давност – на ищеца е тежестта да докаже нейното спиране или прекъсване.

Ответникът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване точно изпълнение.

По доказателствените искания

Ищецът е заявил искане за допускане и приемане на представените с исковата молба писмени доказателства, които съдът приема, че са относими, допустими и необходими, и това доказателствено искане следва да се уважи. Приема се искането на ищеца да се приложи ч.гр.д. 34383/21 г., 36 с-в, СРС, заповедно производство, с оглед доказването на своевременното предявяване на настоящия иск и съответствието между издадената заповед и формулирания петитум.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното, на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба писмени доказателства.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящото, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи 3 регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес: https://edelivery.egov.bg/.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.

Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства - отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.

Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да ги подават на определения с Заповед № АС - 175 от 15 май 2020 година на Председателя на СРС електронен адрес: [email protected], след като ги подпишат с квалифициран електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба, подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес: [email protected], а в случай че не е подписана с квалифициран електронен подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.

Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес: https://edelivery.egov.bg/.

Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез: единния портал за електронно правосъдие - на адрес - https://ecase.justice.bg/; квалифицирана услуга за електронна 4 препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014". Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.

Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. Съгласно чл.38, ал.6 от ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ. Съгласно чл. 38, ал. 7 от ГПК когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез системата по ал. 2, т. 3.

Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.

Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.

Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.