Решение № 265915 от 28.09.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр.София, 28.09.2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на двадесет и девети септември през 2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ

ОРЕШАРОВА мл.с. ИРИНА СТОЕВА при секретаря В.Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 153 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение от 17.08.2019 г. СРС, 57 с-в, по гр.д.№ 87634/17 г. е признал за установено по предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, че С.С.С. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79 ЗЗД сумата от 1 147,88 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот-апартамент № 70, находящ се в гр.София, жк „******аб.№ 093602 за периода 01.09.2013 г.-30.04.2016 г. със законната лихва от 27.10.2016 г. до окончателното погасяване, като е отхвърлил иска за разликата над 1 147,88 лв. до пълния предявен размер от 1 217,21 лв.; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 64,73 лв.- обезщетение за забавено изпълнение на главницата през периода от 01.11.213 г. до 25.10.2016 г. върху главницата от 213,30 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за периода 01.09.2013 г.-31.01.2014 г., като е отхвърлил иска за разликата над 64,73 лв. до пълния предявен размер от 169,20 лв. и върху главницата от 1 217,21 лв., както и за периода 31.10.2013 г.-01.11.2013 г.С решението са отхвърлени предявените по реда на чл.422 ГПК искове за признаване за установено спрямо С.С.С., че дължи на „Т.С.“ ЕАД заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 05.01.2017 г. по ч.гр.д.№ 60882/2016 г. на СРС, 57 с-в на основание чл.79 ЗЗД сумата от 71,50 лв.-главница за извършено дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.09.2013 г.-30.04.2016 г. и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 15,84 лв.-обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 71,50 лв. и за периода 31.10.2013 г.-25.10.2016 г.Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице- помагач на ищеца.

С определение от 21.10.2019 г. е отхвърлена молбата на С.С.С. за изменение на решението в частта относно разноските.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника-С.С.С. в частта, с която са уважени исковете срещу него с оплаквания, че в посочената част решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила.Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е потребител на топлинна енергия за процесния период, като излага доводи, че за имота е открита партида на името на трето лице-С. С.С..Излага оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключенията на приетите по делото експертизи, които са работили по документи, които не са представени по делото, и че по делото не е установен размера на реално доставеното количество топлинна енергия.

Постъпила е частна жалба от ответника и срещу определението по чл.248 ГПК.Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно е определил държавната такса по предявените искове, която възлиза на 72,52 лв., а не на 170,52 лв.Оспорва и определения размер на юрисконсултското възнаграждение, като излага доводи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и същото следва да бъде определено в минимален размер-100 лв.Моли съда да отмени обжалваното определение и да присъди на страните по делото действително направените разноски с оглед изхода на спора.

Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.“ ЕАД оспорва въззивната жалба, без да излага конкретни доводи.Оспорва и частната жалба, като твърди, че е заплатил определената от съда държавна такса, която кореспондира на материалния интерес по делото.Изразява становище, че определеният размер на юрисконсултското възнаграждение не противоречи на Наредбата за заплащането на правната помощ.Моли съда да потвърди обжалваното решение и да остави без уважение частната жалба.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.” АД твърди, че на 27.10.2016 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.С.С. за сумата 1 217,27 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.09.2013 г.-м.04.2016 г., 169,20 лв.-лихва за забава от 31.10.2013 г. до 25.10.2016 г., 71,50 лв.-главница за услугата „дялово разпределение“ и 15,84 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното плащане за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 70, находящ се в гр.София, жк „******.Твърди, че ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 60882/16 г. на СРС, 57 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че на основание & 1, т.2а от ДР на ЗЕ ответникът в качеството му на собственик е потребител на топлинна енергия за битови нужди за описания имот.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение ОУ-02/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008 г. и ОУ, одобрени с решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 14.03.2014 г.В чл.32, ал.1 от ОУ в сила от 2008 г. е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми- в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл.33, ал.1 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Сградата, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата 1 217,27 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.09.2013 г.-м.04.2016 г., 169,20 лв.-лихва за забава от 31.10.2013 г. до 25.10.2016 г., 71,50 лв.-главница за услугата „дялово разпределение“ и 15,84 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.

Със заявление вх.№ 3070850/27.10.2016 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.С.С. за процесните суми.На 05.01.2017 г. СРС, 57 с-в, по ч.гр.д.№ 60882/16 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 04.12.2017 г.Исковата молба е подадена на 14.12.2017 г. /в срока по чл.415, ал.4 ГПК/.

Видно от протокол от 20.09.2002 г. ОС на етажните собственици в сградата, находяща се в гр.София, жк ******е взело решение за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата „индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки“.

На 25.09.2002 г. е подписан договор между ЕС на адрес-гр.София, жк жк ******и „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата „индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки“.

Видно от нотариален акт по н.д.№ 4336/90 г. К.Д.К.и М.К.И.са дарили на внука си С.С.С. чрез неговата майка и законен представител Д.С.ова апартамент № 70, находящ се в*****гр.София, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура от 75,31 кв.м., като дарителите са си запазили право на ползване върху югозападната стая на апартамента заедно и поотделно и докато са живи.

Видно от удостоверение на ГИС-София изх.№

68-00-1580/02.12.2013 г. стар адрес-жк „*****се отнася за жилищна сграда с 6 входа, попадаща в кв.29, м. „Научно-производствена зона Средец“, находяща се на територията на р-н „Възраждане“-СО с адрес: жк „*****В, Г, Д и Е.

Представена е молба-декларация вх.№ 21525/31.01.1997 г. за откриване на партида за процесния имот, като името на С.С.С. е задраскано и над него е записано името на

С. С.С..

Представени са и документи за главен отчет за периода

01.05.2013 г.-30.04.2016 г. и за дялово разпределение /по три броя/, известия за доставка на дялово разпределение за процесния период /3 броя/ и свидетелство за годност на разпределителите на „Т.С.“ ЕООД.

От заключението на техническата експертиза на вещото лице Н.М. е установено, че вх.Г, Д и Е на бл.*******се снабдяват с топлоносител гореща вода посредством една абонатна станция /АС/.Общият топломер е монтиран в АС и се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като топлинните загуби са за сметка на топлопреносното предприятие.Фирмата за дялово разпределение е разпределяла енергията между абонатите съобразно действащата към съответния период нормативна уредба.Топлинен счетоводител в сградата е фирма „Директ“ ЕООД като подизпълнител на „Т.С.“ ЕООД.В процесния имот за исковия период е извършен отчет на 23.05.2014 г., 13.05.215 г и 14.04.2016 г.В имота са отчетени четири топлоразпределители и един водомер за топла вода, отчетните формуляри са подписани от клиента.Сумите за отопление на имота са начислени съобразно отчетените дялови единици от 4 електронни разпределители, а сумите за топла вода-по данни за консумирана гореща вода, снети от един топъл водомер.Фактурираната топлинна енергия за процесния период възлиза на 1 231,21 лв., а след съобразяване на резултатите от изравнителните сметки сумата възлиза на 1 147,85 лв., която е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях, както и без сторниране на суми, платени по време или след исковия период.В посочената сума не е включена сума за изготвяне на изравнителните сметки.Общият топломер е преминавал на периодични метрологични проверки преди, по време и след процесния период.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Н.Г. е установено, че няма данни за направени плащания на суми за процесния период.Начислените суми за дялово разпределение възлизат на 71,50 лв.Размерът на законната лихва върху главницата за периода от датата на изпадане в забава до 25.10.2016 г. възлиза на 168,93 лв. върху главницата за топлинна енергия и на 15,79 лв. върху главницата за дялово разпределение.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е приел, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния имот в качеството му на собственик и е уважил иска за главница до установения от приетата по делото техническа експертиза размер, като е присъдил мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода, през който са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия в сила от 2008 г. за продажба на топлинна енергия в сила от 2008 г.