Решение № 283 от 02.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Велико Търново, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело

№ 20254110102503 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявени са по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК установителни искове , имащи за предмет претендирани вземания за заплащане на възнаградителна стойност/ цена/ на ползвани услуги на информационно потребление в мрежата на мобилния оператор-ищец и абонаментни такси; 2/ заплащане на неустойка за предсрочно прекратени договори за мобилни услуги и за лизинг ; 3/ заплащане на лизингови вноски за мобилно устройство и аксесоари - с правна квалификация , изведена от нормите на чл. 79, ал.1, пр.1-во, вр. с чл.9, чл.20а, от ЗЗД, вр. с 228, ал.1, чл.230, ал.1 от ЗЕС, чл.92 от ЗЗД, чл.298, ал.1, т.1, чл.3456, ал.1 от ТЗ .

Ищецът „Йеттел България“ ЕАД , с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление : град София , район Младост , ж.к.“Младост“4, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез пълномощника си адвокат В. Г. от *АК, твърди , че между дружеството мобилен оператор и ответницата С. М. Д. , с ЕГН: **********, с адрес: *** е сключен на 03.07.2021 г. договор за мобилни услуги за предпочетен телефонен номер ************, със срок на действие 2 години при месечна абонаментна такса „Тотал Плюс“ в размер на 24,99 лева, изменен с допълнително споразумение от 02.01.2022 г. относно абонамент Тотал Макс – 45,99 лева.

Сключен е на 02.01.2022 г. и договор за лизинг , според който е получила мобилно устройство ***- на цена с отстъпка от 1022,16 лева/ при стандартна цена от 1459,99 лева/, срещу месечно лизингово плащане в размер на 42.59 лева , съгласно уговорения погасителен план , включващ с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума в размер на 42.59 лв. да придобие собственостга върху лизинговата вещ /чл. 1, ал. 2 oт договора за лизинг/.

Сключен е на същата дата и втори договор за лизинг, според който е получила базови аксесоари — 1. ***; 2. ***; 3. ***; 4. ***, срещу месечно лизингово плащане в размер на 4.12 лева , съгласно пoracитeлния план , включващ правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума в размер на 4.12 лева да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл. 1, ал. 2 от договора зa лизинг/.

Сключен е и втори договор за мoбилни услуги oт 02.01.2022 г. за предпочетен мобилен 1 номер ************, с абонаментна пporpaмa Drivey 2G 10,99 и срок на действие 24 месеца, съгласно който й е предоставена възможността да получи безплатно устройство *** , чиято стандартна цена е в размер на 149.99 лева т. е. това е размерът на направената отстьпка.

3а ползваните от ответницата услуги е издадена фактура №***/15.04.2023 г., обхващаща отчетен период на потребление от 15.03.2023 г. до 14.04.2023 г. на обща стойност 69.71 лева / за мобилен номер: ************: 9.16 лева . без ДДС; за мобилен номер ************: 44.17 лв. без ДДС; 4.12 лева лизингова вноска за аксесоари; 42.59 лева - вноска за лизинг; 1.00 лева без ДДС за допълнителни услуги/, платима до 30.04.2023 г. ; фактура №***/15.06.2023 г. , обхващаща oтчeтен пepиoд на пoтpeблeниe от 15.05.2023 г. до 14.06.2023 г. на стойност 10.99 лева / за мобилен номер: ************: 9.16 лв. без ДДС за месечен абонамент/ , платима в срок до 30.06.2023 г. – или общата дължима стойност по двете фактури , възлиза на 80.70 лева .

Неизпълнението на задължението й да заплати стойността на услугите е породило правото на мобилния оператор / чл.75, вр. с чл.196 от ОУ /да прекрати едностранно по нейна вина предсрочно договорите/ деактивирането на ползването на услугите в мрежата е настъпило на 25.07.2023 г./ и на това основание да претендира плащане на неустойка , предвидена в клаузите на чл. 11, ал.1, ал.2, ал.3 от тях , в общ размер на 404,42 лева , включваща стойността на три месечни стандартни абонаментни такси без ДДС до края на срока на договорите , част от стойността на ползваните отстъпки , съответстващи на оставащия срок на договорите и част от разликата между стандартната цена на предоставеното мобилно устройство и заплатената при предоставянето му, както следва: 58.47 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 02.01.2022 г. за мобилен номер ************, от които: 27.48 лв. (двадесет и седем лв. и 48 ст.) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 30.99 лв. (тридесет лв. и 99 ст.) представляваща неустойка за предоставено за ползване на устройство ************** c отстьпка от стандартната цена, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от дата 02.01.2022 г.; 345.95 лв.

(триста четиридесет и пет лева и 95 ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент oт дата 02.01.2022 г. за мобилен номер *************, от които 214.5 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 131.45 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство *************** c отстьпка от стандартната цена в размер на 437.83 лв., съгласно Раздел II, т.1 от допълнителното споразумение от дата 02.01.2022 г.

Поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и преустановяването им , на основание т. 12, ал. 2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори , дължимите месечни лизингови вноски за предоставеното на ответницата мобилно устройство и базови аксесоари, платими до 10 –то число на месеца / чл.3, ал.2 / са обявени за предсрочно изискуеми и възлизат общо на 373,68 лева : 32,96 лева , включваща 7 бpоя неплатени лизингoви вноски за базовите аксесоари , дължими зa периода от май 2023 г. до месец декември /2023 г. в размер на 28.84 лв., съгласно уговорения погасителен план, както и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 4.12 лева ; 340.72 лева , представляваща 7 бр. незаплатени лизингови вноски за мобилното устройство , дължими за периода от май 2023 г. дo месец декември 2023 г. в размер на 298.13 лева , съгласно уговорения погасителен план, както и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 42.59 лева.

Изискуемостта на вземанията по фактурите е настъпила в срок от 15 дни след издаването им.

За събирането им е издадена в полза на мобилния оператор заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 944/2025 г. на ВТРС , но е настъпила хипотезата на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.

Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на ответницата тяхното съществуване / в общ размер на 858,80 лева/, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение / 12.03.2025 г. / до окончателното им изплащане и всички направени по производството разноски .

В с.з. чрез пълномощника си писмено поддържа исковете.

Особеният представител на ответника – адвокат С. И. от **АК заявява , че оспорва исковете по основание и размер с възражения за недоказаност на потреблението и предоставеното ползване на вещи на лизинг , чиято цена се претендира, на фактическия състав на неустойките и за тяхната нищожност поради неяснота при неизпълнение на кои точно договорни задължения 2 възникват, необосновано високия им размер , водещ до неравноправен характер на клаузите и противоречието им с добрите нрави, защото не изпълняват типичната им обезпечителна и обезщетителна функция, а подменят едностранно основен елемент на договорите – цената на предоставените устройства и аксесоари.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Сключените между страните договори за мобилни / електронни съобщителни /услуги и договори за лизинг, предоставянето на устройствата и базовите принадлежности на ответницата , както и ценовите листи на услугите, са безспорни и установени с представените по делото заверени копия на едноименните и добавъчни към тях документи/ щом няма спор, че подписите, битуващи на тях за потребител са положени от нея , същата се счита направила договорното изявление на воля и засвидетелстването / съгласието на/ с обстоятелства с правно значениелогическо разрешение, следващо от нормата на чл.180 от ГПК, вр. с чл. 8 от ЗЗД/ , юридически факти.

Няма оспорване с конкретни възражения , изхождащо от самата ответница на вменените й по вид, количествен обем, периоди и цена / стойност/ потребление на електронни съобщителни услуги, абонаментни такси и лизингови вноски , макар и особеният й представител да е направил общо такова за недоказаността му .

Вярно е , че от стриктно гражданскопроцесуално гледище едностранно съставената данъчна фактура , т.е. без подпис на другата страна е частен счетоводен документ, нямащ сам по себе си достатъчна доказателствена годност да установи извършването на описаната в него доставка / на стока, услуга/ и претендираното вземане за конкретната й стойност/ цена/- аргумент от чл.180 от ГПК.

Случаят обаче не може да бъде разрешен с езика на подобно стриктно гледище за доказателствена недостатъчност, а с езика на логиката на всички установени обстоятелства / доказателства/.

Издаването на една данъчна фактура е неотменно задължение, предвидено в данъчния закон като последица на факт на възникване на данъчно събитие / доставка/, явяващ се източник за определяне на дължимия данък – чл.113, ал.1 от ЗДДС, поради което в хипотеза на нормално стечение на нещата не би могло да бъде намерено разумно обяснение защо едно един търговец в качеството му на обществен доставчик/ оператор / на електронни съобщителни услуги/ какъвто е ищецът/ ще издава фактури , без да са налице реални доставки , щом те са първичен носител на доказателствена информация пред данъчната администрация за данъчно облагаем приход ?

Те възпроизвеждат по електронен път в обобщен цифров вид като стойност информацията от системата за отчитане на трафичните данни за потребление, представени по делото към всяка фактура в разпечатки и здравият разум/ противен на стриктния доказателствен формализъм/, при липса на конкретни възражения, не намира отговор как по друг начин в повече от това, ищецът – оператор би следвало да доказва потреблението.

Абонаментните такси и лизинговите вноски са определени в самите договори.

Поради настъпване на падежите на задълженията за заплащане на абонаментните такси, стойността на мобилните услуги и лизинговите вноски, претендираните вземания са възникнали, добили състояние на изискуемост, включително и предсрочна за част от последните / чл. 12 от ОУ на договорите за лизинг / и затова подлежат на принудително осъществяване по съдебен ред – чл.

79, ал.1, пр.1-во, вр. с чл.9, чл.20а, от ЗЗД, вр. с 228, ал.1, чл.230, ал.1 от ЗЕС, чл.298, ал.1, т.1 ТЗ, вр. с чл.345, ал.1, вр. с чл.342, ал.1 от ТЗ.

Предявените искове за съществуване на претендираните вземания за неустойка подлежат на 3 отхвърляне като неоснователни и недоказани .

Правото на неустоечно вземане на посочените в договорите основания/ чл.11 / би възникнало, ако е осъществена хипотеза на предсрочното им прекратяване поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника - потребител , т.е. по волеви почин на мобилния оператор, което прекратяване е равнозначно на развалянето му по смисъла на чл.87, ал.1 от ЗЗД.

Самата неустойка като форма на договорна отговорност по начало е допустимо от закона предвидена /уговорена, тъй-като е замислена като средство за покриване на вредите на мобилния оператор във вид на пропуснати ползи от неизпълнението по смисъла на чл.88, ал.1, изр.2-ро от ЗЗД, без да е нужно да ги доказва/ чл.92 от ЗЗД/ , при все че евентуалното изпълнение занапред се осуетява от него самия поради развалянето на договора . Впрочем без значение е по почин на коя от страните е предсрочното прекратяване, щом и в двата случая е уговорена неустойка, покриваща едни и същи вреди .

Неоснователни са възраженията за неравноправен характер и противоречие с добрите нрави на неустоечните клаузи.