Определение № 393 от 02.02.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 393 гр. София, 02.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 16 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Частно наказателно дело № 20241100200437 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.417 ал.2 НПК.

Съдът е сезиран с жалба от Н. Г. Д., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода", против Постановление от 04.01.2024 г по пр.№ Р-218/22 по описа на СГП, с което е оставено без уважение искането на осъдения за приспадане от търпяното от него наказание 4 години и 4 месеца "лишаване свобода" на предварителното задържане от 2 месеца и 11 дни по д.пр. № 51/13 на ГПУ Елхово, пр.пр.№ 59/13 на РП Елхово. За да остави без уважение това искане СГП е приела, че не са налице основанията по чл.23 НК за приспадане - доколкото предварителното задържане е постановено по наказателно производство, прекратено преди извършване на деянието, за което в момента се търпи наказание "лишаване от свобода".

В жалбата си осъденото лице посочва, че се чувства ощетен, тъй като 2 месеца и 11 дни е бил задържан незаконосъобразно; счита, че има право на приспадане. Посочва, че ако не бъде уважена жалбата му, ще сезира Съда в Страсбург за нарушените му права.

Съдът, след като обсъди доводите на осъденото лице и събраните доказателства, установи следното.

В придружителното си писмо СГП посочва, че няма данни кога е било връчено обжалваното Постановление. Доколкото то е датирано 04.01.2024 г, като е постановено, че копие от него следва да се връчи на осъденото лице, което към този момент се намира в Затвора гр.Стара Загора, а жалбата е подадена на 15.01.2024 г, като се отчита времето, нужно за това връчване, следва да се приеме, че тя е подадена в предвидения в закона 7 дневен срок.

Разгледана по същество тя е неоснователна.

Правилно СГП е установила, че в момента осъденото лице изтърпява наказание от 4 години и 4 месеца "лишаване от свобода", определено по н.ч.д. № 4734/22 на СГС, след кумулиране на две предходни осъждания; първото е по н.о.х.д. № 31/20 на РС Харманли, с влязъл в сила съдебен акт на 23.02.2021 г за деяние от 02.10.2019 г, а второто е по н.ч.д. № 3856/22 на СГС, с влязъл в сила съдебен акт от 18.10.2022 г, с който е призната и приета за изпълнение присъда от сръбски съд, влязла в сила на 18.03.2021 г, за деяние от 07-08.11.2020 г.

1

Правилно СГП е установила, че в един предходен момент, в периода 15.01.2013 - 26.03.2013 г, осъденото лице е било задържано под стража в рамките на д.пр. № 51/13 на ГПУ Елхово, пр.пр.№ 59/13 на РП Елхово. Наказателното производство по него е било прекратено на на 21.04.2017 г, като сроковете за обжалването му са изтекли на 14.05.2017 г.

При това положение предмет на спора е точното съдържание на нормата на чл.59 ал.3 НК - а именно дали тя следва да се тълкува като позволяваща или недопускаща приспадане на предварително задържане по дело, което е било прекратено преди да бъде извършено новото деяние, за което е било определено наказание "лишаване от свобода", което понастоящем се изпълнява.

Или, съобразно фактите по настоящето дело, осъденото лице е било задържано 2013 г за деяние от тази година; наказателното производство е било прекратено 2017 г; то е извършило две деяния през 2019 и 2020 г, за които е било осъдено през 2021 и 2022 г, като наказанията по които са кумулирани. При това положение се поставя въпросът дали това задържане от 2013 г може да се приспадне от наложеното общо наказание.

СГП застъпва отрицателно становище, като приема, че следва да се прилагат правилата на чл.23 НК - а именно деянията трябва да са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. След като за деянието от 2013 г е налице прекратително Постановление от 2017 г, а след него са извършени новите деяния, то не са налице основания за кумулация между тях.

Осъденото лице застъпва положително становище, тъй като счита, че е бил незаконно задържан през 2013 г.

Съдът приема, че доводите в жалбата нямат правно значение. Несъмнено с прекратяване на наказателното производство се установява, че и предварителното задържане не е имало законно основание. Това, обаче, няма отношение към поставения въпрос за приспадането му с новото осъждане. Това приспадане е обусловено от срокове, а не от качеството на незаконност на задържането.

В рамките на правомощията си да извърши служебен контрол върху всички аспекти на законосъобразността на обжалвания акт, съдът възприема доводите на прокурора.

Видно от текста на чл.59 ал.3 НК, ако едно лице е било задържано по наказателно производство, приключило с оправдателна присъда или постановление за прекратяване на наказателното производство, то - при негово осъждане за друго деяние - има право на приспадане на срока на това задържането от наложеното му наказание "лишаване от свобода", ако са налице условията на чл. 23 ал.1 НК. Несъмнено е, че съобразно чл.23 НК кумулация може да се направи само за тези осъждания, които касаят деяния, извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях.

Практически това означава деянието, предмет на прекратеното наказателно производство, където се е реализирало задържането, както и деянието, по което е постановено изпълняващото се понастоящем наказание "лишаване от свобода", да бъдат реализирани преди да има постановен акт по прекратяване или осъждане.

2

Следователно нормата на чл.59 ал.3 НПК не може да се приложи, ако едно лице изтърпява наказание "лишаване от свобода" за деяние, което е извършено след като вече е постановен акта за прекратяване на наказателното производство, в рамките на което е било задържано под стража. В този случая срокът на това задържане под стража не може да се приспадне от актуалното наказание "лишаване от свобода".

В този смисъл е и практиката на ВКС: Решение № 116 от 20.10.2020 г. на ВКС по н. д. № 373/2020 г., III н. о., НК: " Единственото условие за зачитане на задържането е престъплението, за което е осъден деецът, и това, за което е оправдан или производството за него е прекратено да са извършени при условията на чл.23 ал.1 НК и тъй като, както вече беше посочено, по силата на чл.59 ал.3 от НК оправдаването на подсъдимия и прекратяването на наказателното производство пораждат едни и същи последици, следва да се приеме, че наличието на постановление за прекратяване на наказателното производство, което предхожда престъплението, за което подсъдимият е бил осъден, препятства приложението на чл.59 ал.3 от НК (в същия смисъл и Решение № 409/09 по н. д. № 428/2009 г. на ІІ н. о.)."

Поради това обжалваното Постановление следва да се потвърди.

Воден от горното и на основание чл.417 ал.2 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 04.01.2024 г по пр.№ Р-218/22 по описа на СГП, с което е оставено без уважение искането на осъдения Н. Г. Д. за приспадане от търпяното от него наказание 4 години и 4 месеца "лишаване свобода" на предварителното задържане от 2 месеца и 11 дни по д.пр. № 51/13 на ГПУ Елхово, пр.пр.№ 59/13 на РП Елхово.

Определението е окончателно.

Копие от него да се изпрати на СГП и на осъденото лице.

Да се върне изпратената преписка.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3