Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 418 от 21.06.2022, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 290/2022
Вид
Определение № 418
Подписан
21.06.2022
В сила
20.12.2022
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 418 гр. Перник, 20.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20221700500290 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Б.К. и В.Б., чрез адв. С.Л., срещу Определение № 587 от 23.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 2774/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е прекратено производството по делото, образувано по искова молба с рег. № 1599 от 02.06.2021 г. от Б. Х. К. и В. Х. Б. срещу П. В. Ж. с правно основание чл.34 от ЗС, вр. чл.341 от ГПК. В жалбата по подробни доводи се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, които като цяло се свеждат до това, че неправилно районният съд е приел, че е налице идентичност между предмета на делото по гр.д. № 2774/2021 г. по описа на ПРС и този по гр.д.№ 31257/2021 г. по описа на Софийски районен съд. Твърди се, че имотът в с.***, общ.*** не е част от предмета на иска по делото, образувано от Софийски районен съд. Възразява се, че в отговор по посоченото дело ответникът е поискал присъединяване на гр.д.№ 2774/2021 г. по описа на ПРС за съвместно разглеждане, но не е поискано включване на процесния имот към делбеното производство, поради което производството не следва да бъде прекратявано. В заключение се иска отмяна на прекратителното определение и продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна П.Ж., чрез адв.

А.П., с който се възразява срещу така депозираната частна жалба. Сочи се, че същата е неоснователна и необоснована, а определението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Твърди се, че правилно съдът е приел, че е налице идентитет между страните и предмета на двете дела, доколкото основанието на иска е едно и също.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съдебното производство за делба е уредено от закона като особено исково 1 производство, в което могат бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите относно правоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права. Такива са споровете за собственост, за произход и осиновяване, за приемане и отказ от наследство, за действителност на завещания, за възстановяване на запазена част. В съдебната практика и в правната доктрина няма колебание, че споровете между сънаследниците във връзка с имуществената общност могат да бъдат заявени за разглеждане по общия исков ред в отделно производство преди предявяване на иска за делба. Предявяването им за съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство е една правна възможност, а не императивно изискване.

Производството по гр.д. № 2774/2021 г. е образувано в Районен съд – Перник по искова молба с рег. № 1599 от 02.06.2021 г. от Б. Х. К., ЕГН ********** и В. Х. Б., ЕГН ********** срещу П. В. Ж., ЕГН ********** с правно основание чл.34 от ЗС вр. чл.341 от ГПК, за делба не недвижим имот, находящ се в ***, съставляващ УПИ ***, в кв. *** по регулационния план на с.***, с площ от 650 кв.м., ведно с изградената в него едноетажна вилна сграда с площ от 28 кв.м., придобит по наследство между страните. По наведени възражения в отговора на исковата молба, съдът е изискал служебно информация от Софийски районен съд за страните и предмета на гр.д. № 31257/2021 г. по описа на последния. В писмо с изх.№ 17377 от 26.10.2021 г. е посочено, че дело № 31257/2021 г. е образувано в Софийски районен съд на 02.06.2021 г. по подадена искова молба от Б.К. и В.Б. срещу П.Ж. с предмет искове по чл.30, ал.1, чл.40 ЗН и чл.34 ЗС за делба на недвижими имоти, находящи се в четири общини. Изрично е посочено, че единият от процесните имоти, предмет на иска, е УПИ – ***, кв.*** по регулационния план на с.***, общ.***, с площ от 650 кв.м., ведно с изградена в него едноетажна сграда с площ от 28 кв.м.

Видно от съдържанието на искова молба с вх.№ 1599/02.06.2021 г., депозирана в Районен съд – Перник, е предявен иск с правно основание чл.34 от ЗС за делба на имот УПИ – ***, кв.*** по регулационния план на с.***, общ.***, с площ от 650 кв.м., ведно с изградена в него едноетажна сграда с площ от 28 кв.м. Като основание за възникване на съсобствеността се сочи наследствено правоприемство от Х. К. – баща на страните.

При тези фактически обстоятелства, въззивният съд приема, че безспорно е налице обективен и субективен идентитет между гр.д.№ 2774/2021 г. по описа на ПРС с част от гр.д. № 31257/2021 г. по описа на СРС. Налице е пълен субективен идентитет – ищци в двата процеса са Б.К. и В.Б., а ответник - П.Ж.. Налице е и обективен идентитет - и в двете производства се търси делба на имот, УПИ – ***, кв.*** по регулационния план на с.***, общ.***, с площ от 650 кв.м., ведно с изградена в него едноетажна сграда с площ от 28 кв.м., за когото е образувано производството пред Районен съд – Перник. Обстоятелството, че в производството пред Софийски районен съд са включени и други имоти, чиято делба се иска, както и искове с преюдициално значение за делбения иск, не променят извода за наличие на идентитет между производствата. Налице е трайна съдебна практика,според която е налице хипотезата на чл.216, ал.1 от ГПК и при предявяване на частичен иск, тъй като при постановяване на съдебното решение ще е налице сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти, от които правоотношението произтича, страните по материалното правоотношение и съдържанието му. В този смисъл са Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3 / 2016 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК; Решение № 209 от 15.01.2020 г. по гр. д. № 1099 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение; Решение № 209 от 15.01.2020 г. по гр. д. № 1099 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение; Решение № 209 от 15.01.2020 г. по гр. д. № 1099 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че ответникът П.Ж. е направил искане за съединяване на двете дела на основание чл.213 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба няколко дела могат да бъдат служебно съединени в едно производство при идентичност на страните или при връзка между делата. Делбеното производство обаче е особено исково производство, като допускането на делбата е регламентирано и от разпоредбата на чл.341,ал.2 от ГПК, която се явява специална по отношение на чл.213 от 2

ГПК. Съгласно тази разпоредба всеки от останалите съсобственици може в първото по делото заседание да поиска с писмена молба да бъдат включени в делбената маса и други имоти, т.е. в делбената маса по № 31257/2021 г. по описа на СРС могат да бъдат включени по искане на ответника и други имоти, при условие, че не е проведено първото по делото заседание.

В случая обаче, е налице идентичност на страните, основанието и искането, като второ заведеното дело № 2774/2021 г. по описа на ПРС е между същите страни, има за предмет същия имот и също се иска делбата му, както се иска делба и по първо заведеното дело в СРС, релевират се твърдения за наследствено правоприемство и от двете страни, като спорът касае приложимото материално право, респ. квотите на съсобственост, съответно изобщо наличието на съсобственост. Поради това, по-късно заведеното дело е недопустимо и правилно е прекратено от първоинстанциония съд на основание чл.126,ал.1 от ГПК.

В допълнение на изложеното, с оглед разпоредбата на чл.116 ГПК е допустимо при предявен иск за имоти, намиращи се в различни съдебни райони, подсъдността да се избере от ищеца в съда на един от тези райони. Поради това, настоящият състав счита, че прекратяването на производството пред Районен съд – Перник и разглеждане на спора, негов предмет, ведно с останалите предявени искове на основание чл.30, ал.1, чл.40 ЗН и чл.34 ЗС от Софийски районен съд е правилно и целесъобразно, с оглед необходимостта от предотвратяване постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 587/23.02.2022 г., постановено по гр. д. № 2774/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 274, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в 1седмичен срок от връчването на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3