Решение № 417 от 04.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Варна, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20253100900526 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба с правно основание чл. 625, вр. чл. 608 и чл. 742 ТЗ с вх. № 24109/22.08.2025 г. от К. К. К., в качеството му на ликвидатор на „ТРОЙКА СПАТИЯ ДАНИРО“ ООД – в ликвидация, ЕИК 206102868, със седалище в гр. Варна, за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.

В молбата се излага, че на основание чл. 155, т. 3 ТЗ с Решение № 477/06.11.2023 г., постановено по т. д. № 426/2023 г. по описа на Окръжен съд Варна, дейността на дружеството е прекратена. В шестмесечния срок от датата на публикуване на поканата до кредиторите в Търговския регистър не са предявени вземания от кредитори. Ликвидаторът след извършване на съответни, подробно описани в молбата проверки, не е установил налично имущество. В хода на ликвидацията била назначена данъчна ревизия, която приключила с ревизионен акт от 16.10.2024 г. Твърди се начална дата на неплатежоспособността 06.11.2023 г. Сочат се известните на ликвидатора задължения на дружеството, както и че последното не разполага със средства, с които да покрие разноските по несъстоятелността.

Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 477/06.11.2023 г., постановено по т. д. № 426/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна, дейността на дружеството е прекратена и е открито производство по ликвидация на същото.

Съгласно представен по делото списък на кредиторите на дружеството в ликвидация, към датата на депозиране на молбата в съда, предприятието има непогасени задължения към ТД на НАП – Варна в общ размер на 25437.54 1 лева, към Окръжен съд – Варна в размер на 50.00 лева за държавна такса и 16000.00 лева – възнаграждение на ликвидатора.

Съобразно представените счетоводен баланс и опис на имуществото, дружеството не разполага с активи.

Видно от представената от Агенция по вписванията справка, не са налични вписвания, отбелязвания или заличавания, касаещи дружеството.

От служебно изисканата справка, актуална към 29.08.2025 г., извършена в Регистъра на длъжниците към Камарата на ЧСИ, се установява, че по партидата на дружеството няма регистрирани висящи изпълнителни дела.

Отбелязано е в приобщеното по делото уведомление от ТД на НАП – Варна, че има наложени обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника по образуваното изпълнително дело № 211083476/2021 г. – запор от 13.09.2021 г. на банкова сметка в „ТОКУДА БАНК“ АД. От постъпилата справка от БНБ, се установява, че банковата сметка е била закрита на 19.10.2023 г., поради което към 01.09.2025 г. липсват открити банкови сметки на длъжника. Не се установява дружеството понастоящем да притежава регистрация по ЗДДС. Констатира се, според справката от ТД на НАП – Варна, че има непогасени изискуеми публични задължения към 25142.96 лева към 01.09.2025 г.

Постъпила е и справка от ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, извършена в Автоматизираната информационна система на КАТ, според която не са установени данни за притежавани от „ТРОЙКА СПАТИЯ ДАНИРО“ ЕООД ППС.

От постъпило съобщение от Агенция по вписванията вх. № 25107/03.09.2025 г. се установява, че вписвания по партидата на длъжника за цялата страна липсват.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

На основание чл. 607а ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен, както и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции. То се инициира, съгласно чл. 625 ТЗ, по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора, както е в процесния случай, или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане.

В чл.608, ал.1 ТЗ е дефинирано понятието неплатежоспособност, като е регламентирано, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане.

2

За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца. Извод за това дали е налице неплатежоспособност, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на длъжника, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, в това число и дали той притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения.

Молбата е подадена от легитимирано лице по смисъла на чл. 625 ТЗ, длъжникът е търговец по чл. 1 ТЗ, като се установи наличието и основанието неплатежоспособност.

Налице е изискуемо публичноправно задължение към ТД на НАП – Варна в общ размер на 25142.96 лева към 01.09.2025 г., по чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ.

Разпоредбата на чл. 608, ал. 2 ТЗ въвежда презумпция, че се предполага, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в Търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. А според презумпцията по чл.

608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията си по някое от групите вземания, изброени в чл. 608, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ТЗ.

В процесния случай, последният обявен ГФО от дружеството е за 2020 г., ведно с което към датата на подаване на молбата длъжникът е спрял плащанията на изискуеми публични задължения към НАП, поради което на основание чл. 608, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.

При липса на обявени финансови отчети, липсва каквато и да е възможност да бъдат изследвани показателите за ликвидност, които представляват количествени характеристики на способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните текущи активи, както и показателите за финансова автономност и задлъжнялост, които характеризират степента на финансова независимост на предприятието от кредиторите. Същевременно е видно, че търговецът е с прекратена дейност, не разполага и с каквото и да е имущество, с които да преодолее влошеното финансово състояние. По този начин състоянието на длъжника понастоящем е необратимо и е налице обективното състояние на неплатежоспособност.

Началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите по чл. 608 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-ранния момент на окончателно спиране на 3 плащанията, като външен белег на проявление неплатежоспособността.

В конкретния случай, от справките от масивите на НАП и представения ревизионен акт се констатира, че натрупването на публични задължения е започнало през 2020 г. Съпоставката на размерите на дължимите данъци и последния обявен ГФО за 2020г., в който са отразени активи от 62 000лв. сочи, че вероятно до прекратяване на търговската му дейност, дружеството е могло да изпълнява публичните си задължения.

При това положение, с оглед липсата на данни за показателите на ликвидност и установената липса на имущество, съдът приема, че невъзможността на търговеца да изпълнява изискуемите си публични задължения е добила окончателен и необратим характер с прекратяване на търговската му дейност, декларирана по реда на чл. 38 ЗСч в търговския регистър за 2021г., респективно приема за начална дата на неплатежоспособността началото на календарната 2022г. – 01.01.2022 г.

Формалната дата на постановяване на решението по чл. 155 ТЗ е ирелевантна за реалния момент на настъпване на неплатежоспособността.

В случая липсват доказателства за имущество, чиято стойност да покрие разноските по производството по несъстоятелност. По този начин, с откриването на производството по несъстоятелност не би се реализирала неговата цел, формулирана в чл. 607, ал. 1 ТЗ, а именно да се осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника.

При така установените факти, съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 632 ал. 1 ТЗ, като длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност и производството да бъде спряно. С оглед предвидената в чл. 632 ал. 2 ТЗ възможност за възобновяване на производството и предвид обстоятелството, че с решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ търговецът длъжник не се заличава от ТР, съдът приема, че имуществото на длъжника, което ще бъде открито след решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ, следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане целта на производството по несъстоятелността, поради което и се налага да бъде постановена обща възбрана и запор върху същото.

В указания от съда срок по чл. 629б ТЗ, заинтересовани лица не са предплатили необходимата сума от 7000.00 лева за разноски по производството, поради което длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност и производството подлежи на спиране в хипотезата на чл.

632, ал. 1 ТЗ.

Длъжникът следва да бъде осъден и да заплати дължимата държавна такса за производството в размер на 250.00 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „ТРОЙКА СПАТИЯ ДАНИРО“ 4

ООД – в ликвидация, ЕИК 206102868, със седалище в гр. Варна, бул.

„Чаталджа“ № 5, ет. 3, ап. 6, с начална дата 01.01.2022 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „ТРОЙКА СПАТИЯ ДАНИРО“ ООД – в ликвидация, ЕИК 206102868, със седалище в гр. Варна, бул. „Чаталджа“ № 5, ет. 3, ап. 6.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „ТРОЙКА СПАТИЯ ДАНИРО“ ООД – в ликвидация, ЕИК 206102868, със седалище в гр. Варна, бул. „Чаталджа“ № 5, ет. 3, ап. 6, представлявано от ликвидатора К. К. К., с адрес за кореспонденция: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, ет. 3.

ОБЯВЯВА в несъстоятелност „ТРОЙКА СПАТИЯ ДАНИРО“ ООД, ЕИК 206102868, със седалище в гр. Варна, бул. „Чаталджа“ № 5, ет. 3, ап. 6.

ЗАДЪЛЖАВА длъжника „ТРОЙКА СПАТИЯ ДАНИРО“ ООД, ЕИК

206102868, със седалище в гр. Варна, бул. „Чаталджа“ № 5, ет. 3, ап. 6, при обявяване на фирмата си да прибави добавката „в несъстоятелност“.

СПИРА производството по ликвидация на „ТРОЙКА СПАТИЯ ДАНИРО“ ООД, ЕИК 206102868, със седалище в гр. Варна, бул. „Чаталджа“ № 5, ет. 3, ап. 6, на основание чл. 272а, ал. 1 ТЗ.

СПИРА производството по несъстоятелност на „ТРОЙКА СПАТИЯ ДАНИРО“ ООД, ЕИК 206102868, със седалище в гр. Варна, бул. „Чаталджа“ № 5, ет. 3, ап. 6, на основание чл. 632, ал. 1, изр. първо, предл. посл. ТЗ.

УКАЗВА на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ на заинтересованите лица, че в срок от една година от вписването на решението в Търговския регистър производството може да бъде възобновено по молба на длъжника или на кредитор, ако молителят удостовери, че е открито достатъчно имущество или ако депозира сума в размер на 7000.00 лева за покриване на начални разноски.

У К А ЗВА на длъжника „ТРОЙКА СПАТИЯ ДАНИРО“ ООД – в ликвидация, ЕИК 206102868, със седалище в гр. Варна, бул. „Чаталджа“ № 5, ет. 3, ап. 6, че в едномесечен срок от вписване на решението следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 ТЗ и да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване, издадено от НОИ.