Решение № 373 от 19.04.2018, Районен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 19.04.2018 година град Стара Загора

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Х ГРАЖДАНСКИ състав

На

20 март 2018 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: МИЛЕНА

КОЛЕВА

Секретар: ИВЕЛИНА ИВАНОВА

Прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА

КОЛЕВА гр.дело № 6819 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Ищецът „СТРОЙИНЖЕНЕРИНГ-6000“

ЕООД твърди в исковата си молба, че е потребител на електрическа енергия към „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД Пловдив с клиентски номер **********.

С писмо с изх. №

4250239/13.12.2017г. „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД Пловдив го е уведомил, че на 04.02.2016г. при извършена проверка на меренето на електрическа енергия на обект с измервателна точка /ИТН/ № 4111176 в гр. Несебър, ул."Отец Паисий” №37, на клиент с клиентски номер **********, е констатирано, че електромера бил манипулиран и не отчитал цялото количество електроенергия.

Предвид установени несъответствия на метрологичните и технически изисквания, ответното дружество приело, че ползваната от ищеца електроенергия била неизмерена, съответно незаплатена и на основание чл.50, и чл.51, ал.2 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия от сметката му за ел.енергия за времето от 203 дни, т.е. от 16.07.2015г. до 04.02.2016г. била коригирана, като допълнително била начислена ел.енергия на стойност 2490.34 лв.

Предвид това ответното дружество издало и фактура № **********/13.12.2017г. за сумата от 2490.34 лв.

Допълнителната електрическа енергия начислена на „СТРОЙИНЖЕНЕРИНГ-60000” ЕООД била начислена неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при не спазване на установените с ПИККЕ правила. Дружеството не било уведомено за проверката и не е присъствал на нея. Документите изготвени от „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД и връчени по пощата на ищеца били издадени в нарушение на Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС.

На първо място следва да се отбележи, че от съставения констативен протокол № 220501/04.02.2016г. не ставало ясно констатирано ли е неточно отчитане на електромера или не. Такива данни липсвали и в Констативен протокол № 701/25.07.2017г. на БИМ. В протокола липсвали данни за налични следи от неправомерно манипулиране на електромера, което от своя страна свидетелства и за липса на данни за виновно поведение на ищеца.

В протокол № 220501/04.02.2016 г. е отбелязано, че същия бил съставен в присъствието на лицата Кирил Мерсенков и Дионис Тинков, като липсвали каквито и да биле други данни за въпросните лица. Протокола бил съставен и в отсъствие на ищеца или негов представител, което от своя страна било нарушение на общите правила.

Съгласно чл.54 от

Общите условия, която разпоредба визира коригирането на сметки едностранно от ответното дружество, задължава същото, в случай, че метрологична експертиза установи несъответствие на метрологичните и технически характеристики да е съставен констативен протокол и клиента да е уведомен в 7 дневен срок за преизчислените количества електрическа енергия. В настоящият случай тези срокове не само, че не били спазени, но и такъв протокол не бил пращан на самия клиент.

Ответното дружество било нарушило гореизброените си задължения и правата на клиента, като в нарушение с разпоредбите на ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД напълно неправомерно било начислило електроенергия по фактура № **********/13.12.2017г. за сумата от 2490.34 лв.

За ищеца не ставало ясно как ответникът изчислил и периода, за който била коригирана сметката им - за времето от 203 дни, т.е. от 16.07.2015г. до 04.02.2016г. Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1 от ПИККЕ при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. В конкретния случай липсвали данни относно обстоятелствата въз основа на които бил определен периода за корекция, както липсвали и данни при метеорологичната проверка да било установено неотчитане на ел. енергията.

Липсвали данни за виновно поведение от страна на ищеца от което да били настъпили вреди на дружеството и тези вреди да са в причинна връзка с виновното поведение, т.е. следва да е налице действие или бездействие на потребителя „СТРОЙИНЖЕНЕРИНГ- 6000” ЕООД.

Подобни действия или бездействия върху електромера от страна на ищеца не били извършвани. Още повече електромера се намирал извън имота и никой освен служители на „ЕВН България Електроразпределение АД” нямали физически достъп до тях. Дори и да са налице неточности при отчитането и измерването на ел.енергия от електромера, то същите не биле причинени от ищеца. Следва да се има предвид, че съгласно чл.44 от Закона за измерванията лицата, които използват средства за измерване биле длъжни да осигурявали техническата им изправност, да ги заявявали и представяли за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си Общи условия било да извършва периодични и контролни проверки. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност от страна на електроразпределителното дружество, не би следвало да влече като последица ощетяване на потребителя „СТРОЙИНЖЕНЕРИНГ-6000” ЕООД, чрез извършване на корекция на сметката му за минал период.

Тъй като СТИ са собственост на ответника, задължението за поддържането им в техническата изправност принадлежало на електроснабдителното дружество. В писмото липсвало информация, затова кога била извършена последната проверка на СТИ, което имало връзка и би повлияло на периода на извършената корекция, тъй като без такава информация и в случай, че такава проверка не била направена, не можело да се определи началният момент от който се била появила отрицателната грешка в отчитането на СТИ. Подобни действия на извършване на корекция на сметка при липсата на яснота от коя дата било налице неотчитане или неточно отчитане на ел.енергия, от своя страна би довела до евентуално неоснователно обогатяване на ответното дружество, каквото впрочем било налице към настоящият момент, тъй като сумата ще е недължимо платена.

Поради гореизложеното счита, че констатациите за неизправност в отчитането на електромера били недоказани.

Следователно претенцията за заплащане на допълнително начислената ел.енергия била неоснователна и твърди, че ел.енергия, на стойност 2490.34 лв. не била ползвана/потребена от ищеца.

Счита, че липсвало каквото и да било основание за извършената корекционна процедура. Ответникът обосновавал вземането си против ищеца с твърдението, че сумата с начислена на основание разпоредбите на чл.50 и чл.51, ал.2 ПИКЕЕ.

Според чл.45, ал. 1 от ПИКЕЕ когато при проверка по реда на чл. 41 от правилата се установила грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежали на метрологичен контрол и приложението към ПИКЕЕ, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не било известно кога се била появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определяло съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел IX от ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Съгласно чл.47 ПИКЕЕ, когато операторът извършвал проверка на измервателните системи задължително се съставял протокол, който следвал да бъде подписан, както от представители на оператора, така и от клиента или негов представител /чл.47, ал.2 ПИКЕЕ/.

Цитираните норми били въведени с Правилата приети от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране, обн. ДВ, бр.98 от

12.11.2013г. и влезли в сила на 15.11.2013г. по арг. от чл.5. ал.5 от КРБ. Тези правила били издадени на основание на законовата делегация предвидена в чл.83 от Закона за енергетиката. С тази норма на държавната комисия е възложено да издава подзаконови нормативни актове относно устройството и експлоатацията на електроенергийната система, като материята която регулаторът имал право да урежда нормативно била изрично посочена. В точка 6 на чл. 83 било посочено, че комисията приемала правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В случаите на делегиране на нормативна компетентност органът, комуто тя е възложена можел да я упражнява само в границите определени в законовата разпоредба, чрез която била извършена делегацията. В противен случай той би излязъл от рамките на компетентността си, което би довело до незаконосъобразност на издадения нормативен акт. Този извод следва от разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗНА, според който компетентността за издаване на нормативни актове не можела да бъде прехвърляна, от което следва, че делегирането било изключение, като обхващало само изрично предвидени в закона предели. Той се потвърждавал и от чл.12 от ЗНА, според който актът по прилагане на закон можел да урежда само материята, за която било предвидено той да бъде издаден.

Анализът на разпоредбата на чл.83, т.6 от Закона за енергетиката води до извод, че комисията била компетентна да определяла нормативно правила относно принципите, начините, местата за измерване, както и реда за установяване на случаите на неизмерване, неправилно или неточно измерване на електроенергията. Регламентирането на ред за установяване на случаите на неизмерена, неточно и/или неправилно измерена ел.енергия се отнасяло не до отговорността на потребителя на енергия или разпределението на риска от неправилно отчитане на доставена енергия. То засягало единствено способите по които да бъде установено наличието на неправилно измерване и надлежното му документиране. Тоест разпоредби относно начина на извършване на проверките на средствата за търговско измерване и регламентирането на действията на служителите при установяване на неточност в измерването. По своята същност нормите отнасящи се до преизчисляване на неизмерената или неправилно измерена енергия, въвеждали форма на Обективна отговорност за вреди, изразяващи се в пропусната полза. Те обаче не засягали неизпълнение на задължения на потребителя, докато не бъдело установено, че неизмерването бил резултат от негово виновно поведение - арг. от чл.82 ЗЗД. Нещо повече, предвид разпоредбата на чл.120, ал.1 ЗЕ, според която средството за търговско измерване /в случая електромерът/ бил собственост на електроразпределителното предприятие, несвоевременното извършване на контрол относно годността му, представлява неизпълнение на задължения на доставчика. Това е така, защото той ползвал уреда за измерване на консумираната от потребителя електроенергия и носил задължение да го поддържа в изправност.

Случаите на обективна отговорност представлявали отклонение от принципа, че без вина нямало отговорност и се регламентирали от нормативен акт със силата на закон, тъй като предполагали първична и трайна уредба на обществени отношения в областта на облигационното и търговското право - аргумент от чл.3, ал.1 ЗНА. За уреждане на други отношения от същата материя, съгласно чл.3, ал.2 от ЗНА, можело да се издава подзаконов нормативен акт. Трябвало да се има предвид обаче, че дори когато подзаконовият акт създавал първична уредба, тя следвало да е в съответствие с нормите от по- висока йерархия, включително с тези, от които се извеждали правни принципи, каквито биле чл.81, ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД. Този извод се налагало от чл. 15, ал. 1 и 3 от Закона за нормативните актове. От гореизложеното следвал извод, че разпоредбата, която регламентирала отговорността на потребителя и субективното правото на доставчика на ел.енергия да получил плащане, компенсиращо стойността на неизмерената, респективно неправилно измерената енергия, било необходимо да бъде установена с норма на специалния закон, уреждащ обществените отношения във връзка с покупко-продажбата на електроенергия. Това в случая бил Законът за енергетиката. Подзаконовият акт, какъвто представлявали ПИКЕЕ, можел единствено да допълни и уточни законовата норма, като установи нормативно методиката, по която следва да ставало преизчисляването. Отделен оставал въпроса, че в конкретния случай липсвало каквато и да била констатация за процент на грешка в отчита нето, респективно за стойност на потребена, но незаплатена ел. енергия.