Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 469 от 03.02.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 6881/2025
Вид
Решение № 469
Подписан
03.02.2026
В сила
26.02.2026
Състав
Катя Рудева Боева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 390 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Пловдив, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330106881 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от ЗД „Евроинс” АД срещу Община Пловдив, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 176,50 лева (равняваща се на 90,24 евро), представляваща заплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско на МПС” във връзка с щета № **/** г. за настъпило застрахователно събитие на ** г., при което МПС лек автомобил марка и модел „**“, с рег. № **, в гр. П., ул. **, № **, е попаднало в необозначена и необезопасена дупка, вследствие от което на автомобила са причинени вреди, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът поддържа, че на ** г. в гр. П., ул. **, № **, е настъпило ПТП, при което МПС лек автомобил марка и модел „**“, с рег. № **, е попаднало в необозначена и необезопасена дупка, вследствие от което на автомобила са причинени вреди. За посоченото ПТП бил съставен протокол. Навеждат се съображения, че за посоченото МПС имало сключена застраховка „Каско на МПС” с ищцовото дружество със срок на валидност ** г. – ** г. Във връзка с настъпилото ПТП била образувана щета № **/** г., по която на увреденото лице била заплатена сумата в размер на 176,50 лева. Ищецът посочва, че след като е удовлетворил увреденото лице, то встъпва в неговите права и разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника, който стопанисва пътната отсечка – Община П.. Предвид изложеното ищецът изпратил до ответника покана за заплащане на процесната сума, но последният отказал да заплати посочените задължения. Поради изложеното се предявява исковата претенция.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Община П., с който се изразява допустимост, но неоснователност на предявените искови претенции. Оспорва се да са налице елементите от фактическия състав на нормата на чл. 45 ЗЗД, както и механизма на настъпилото ПТП, описан в исковата молба. Възразява се за наличие на съпричиняване от страна на водача 1 на процесното МПС, доколкото същият се е движил с несъобразена скорост и е нарушил нормата на чл. 20, ал.2 ЗДвП. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена, като в полза на ответника да се присъдят разноски в производството.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; в изпълнение на договорното задължение, застрахователят да е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца е да установи и конкретния механизъм на настъпване на ПТП, вследствие на което са настъпили увреди по застрахованото имущество ( в случая МПС, с рег. № **), както и размерът на дължимото обезщетение.

От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между ЗД „Евро Инс“ ЕАД и собственика на МПС рег. № ** за застраховка „Каско +”, обективирана в полица № **, с период на застрахователно покритие от ** г. до ** г. Предвид това, към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие (** г.) е било налице осигурено покритие по силата на посоченото застрахователно правоотношение.

От заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че на ** г. лек автомобил „**” с рег. № **, управляван от И. Л. Д., се е движел в по платното за движение на „**“ пред административен № 3 в посока от ** на **.

Задно дясно колело на автомобила, попаднало в непредвидимо, необезопасено препятствие на пътното платно - необезопасена „дупка” и частично разрушена настилка. При попадането в необезопасената „дупка“ е последвало динамично притискане на гумата между джантата на автомобила и пътното покритие. Настъпилото пътнотранспортно произшествие е описано подробно в Протокол за ПТП, издаден на място от органите на МВР, при посещение на събитието. Вследствие на „пропадането” на задно дясно колело във „вдлъбнатина” на пътното платно се е увредила гума задна дясна. Посочените повреди за лек автомобил „**” с рег. № **, съответстват по характер и големина на механизма и повредите, описани в Искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“. От техническа гледна точка е налице причинно-следствена връзка между нанесените щети на л.а. „**“ и най-вероятния механизъм на настъпилото пътнотранспортно произшествие.

Действителното изплатено обезщетение от ЗД „ЕВРОИНС“ АД възлиза на стойност 176,50 лв. с включен ДДС. Разликата между действително изплатеното обезщетение и изчисленото на база на нанесените вреди след преминаване през необезопасена „дупка“ на пътното платно е приложеното овехтяване на гумата. Следователно справедливата пазарна стойност на ремонта на л.а. „**“ след претърпяното ПТП на ул. „**“ срещу № 3 е 176,50 лв. Максималната скорост, при която водачът на л.а. „**“ е 39 км/ч. Възможно е щетите по автомобила да настъпят по друг механизъм, различен от описания - преминаване над /покрай/ бетонен (каменен) блок или бордюр. Получените повреди по автомобилните гуми могат да настъпят при преминаване през препятствие с твърди ръбове с малък радиус на закръгление при скорост на движение около 50 km/h. Предвид отразеното в протокола за ПТП, че 2 местопроизшествието е посетено на място, тогава следва вредите по автомобила да са настъпили на мястото отразено в протокола за ПТП.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения, и обосновано.

Същото не е оспорено и от страните в производството.

Механизмът на настъпилото ПТП се установява и от разпитания по делото свидетел И. Л. Д.. Същият си спомня, че през месец август 2024 г. е управлявал лек автомобил марка и модел „**“, по отношение на който е имал сключена застраховка „Каско“ с „Евроинс“ АД. Докато пътувал по улица, намираща се до магазин „Бриколаж“, попаднал в дупка на пътното платно.

Вследствие на това по автомобила били нанесени щети – по гумата. Дупката била необезопасена и не било сигнализирано, че я има. Колата не можело да продължи на собствен ход. От „Евроинс“ заплатили на свидетеля сума по щета. Инцидентът станал през тъмната част на денонощието, поради което свидетелят нямал възможност да избегне дупката.

Нужно е да се посочи и че заплащането на застрахователното обезщетение, че освен от думите на свидетеля се изяснява и от приетото по делото платежно нареждане от 21.10.2024 г.

След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл т. V от ППВС № 7/4.10.1978г.

Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Отвъд всякакво съмнение се изясни, че пътят, на който е реализирано произшествието, е местен (публична общинска собственост) съобразно чл. 3, ал. 3 Закон за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.

Община П. като лице, което стопанисва пътната отсечка на бул. „**“ в гр. П. осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая, именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя (вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им) е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ, вследствие на настъпилото ПТП, по автомобила са причинени увреди, чиято възстановителна стойност възлиза на 176,50 лева. Съдът счита за нужно да посочи, че доколкото се касае за частична увреда на процесното МПС, а не до пълна такава (тотална щета - чл. 390 КЗ), то меродавна за определяне размера на застрахователното обезщетението е именно възстановителната стойност (в тази връзка- Решение № 59/ 06.07.2017г. по т.д.

3

№ 2367/ 2015г., по описа на ВКС, I- во ТО; Решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО; Решение № 141/ 18.10.2015г. по т.д. № 2140/2014г. на ВКС, I ТО и Решение № 1678 11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II ТО ).

Горепосочената възстановителна стойност (176,50 лева) съответства на изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца. Предвид това, регресната претенция на ищеца следва да бъде уважена изцяло. Върху посочената сума за главница се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 26.02.2025 г., до окончателното й погашение.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски има ищецът. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева, заплатен депозит по допуснатата САТЕ в размер на 200 лева и заплатен депозит за разпит на свидетел в размер на 50,00 лева. Ищецът се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 37 ЗПП. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение в минимален размер от 200,00 лева. Респ. общата дължима сума от ищеца на ответника възлиза на 500 лева, равняваща се на 255,65 евро.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК 000471504, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Евроинс” АД, ЕИК: 121265113, сумата в размер на 90,24 евро (деветдесет евро и двадесет и четири евроцента), представляваща заплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско на МПС” във връзка с щета № **/** г. за настъпило застрахователно събитие на ** г., при което МПС лек автомобил марка и модел „**“, с рег. № **, в гр. П., ул. **, № **, е попаднало в необозначена и необезопасена дупка, вследствие от което на автомобила са причинени вреди, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив, ЕИК 000471504, ДА ЗАПЛАТИ на „Евроинс” АД, ЕИК: 121265113, сумата от 255,65 евро (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента), представляваща сторени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4