Решение № 39 от 04.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело № 20231100107818 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД с искане за присъждане на обезщетение за причинени вследствие противоправното поведение на служители на ответника неимуществени вреди в размер на 30 000 лева /тридесет хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането 21.06.2023г. до окончателното изпълнение на задължението.

ИЩЕЦЪТ–С. С. Б., ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си адв. А. В. – САК, твърди, че на 21.06.2023г., около 14.00ч., на територията на С.О., в гр. София е вървяла по междинна уличка с посока на движение от ул. „5046-та към бул. „Асен Йорданов“. При кръстовището на ул. „Капитан Димитър Списаревски“ и ул. „5036-та“ пострадалата се запътва да изхвърли боклука си в кофите, като при качването си на тротоара попада на участък с разбити и разместени бордюри, като кракът й попада в дупка, в резултат на което полита и пада. Причина за падането е неподдържана и увредена настилка на тротоара и прилежащите към него бордюри, изразена в наличие на участък от неравни, разбити и надигнати бордюри, от които при движението й като пешеходец същата пада. Въпреки че е била с подходящо и удобно за сезона облекло и обувки, поради нестабилността на повърхността и различното ниво на настилката С. С. Б. е политнала и паднала. Мястото, на което бордюрите са били задигнати и разбити, не е било обозначено или оградено и не е очаквала, че преминаването й от там крие риск. След падането е изпитала остра болка в областта на лявата ръка, като движенията й били силно ограничени с наличие на оток в областта на лявата гривнена става. Спешна медицинска помощ е получила в УМБАЛСМ „Н.

И. ПИРОГОВ“ ЕАД в гр. София, като след извършена образни изследвания е установено, че се касае за счупване на долния край на лъчевата кост, закрито.При извършения при приемането в болницата преглед е взето решение за оперативно лечение, като е извършена 1 мануална репозиция след поставяне на локална инфилтраиионна анестезия, като е поставена и гипсова имобилизация. Ищцата е изписана с предписания за спазване на ХДР и домашно лечение при изписването. Изтъква, че получените вследствие на инцидента телесни повреди са й причинили значителни болки и страдания, които са със значителен интензитет и към днешна дата. Счупването на лявата лъчева кост има характер на средностепенна травма и е обусловило трайно затруднение на двигателните функции на ляв горен крайник. През първия месец след изписването й от болницата тя е в пълна невъзможност да натоварва ръката си. Това състояние освен с физически болки е причина и за редица битови неудобства и несгоди, свързани с невъзможността сама да посреща елементарни битови потребности като личен тоалет, хранене и обличане. Това налага да бъде обслужвана от свои близки, от каквато грижа не е имала нужда преди инцидента. Това я кара да се чувства непълноценна и в тежест на близките си. С оглед изложеното моли на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД съдът да уважи предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ – С.О., представлявана от кмета Й.Ф., оспорва предявения иск по прекомерност на исканото обезщетение за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД. Също така счита, че пострадалата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат с действията си. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан .Претендира присъждане на направените в производството съдебни и деловодни разноски.

Съдът, като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:

С исковата молба е представена мед. документация, с която се установява проведено лечение на ищцата и която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.

Според заключението на СМЕ, дадено от д-р Т. Д., ортопед-травматолог, се установява, че ищцата С. Б. е получила на 21.06.2023г. закрито счупване на долния край на лявата лъчева кост.Тази травматична увреда е причинила на пострадалата трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за около 3 месеца.Проведено е консервативно домашно - амбулаторно лечение както следва - на 21.06.2023г. ищцата е прегледана в болница „Пирогов". Направена е рентгенова снимка и е установено счупване на долния край на лявата лъчева кост. Направено е наместване на счупването и поставена е гипсова шина, която е сменена след 7 дни с цял гипс, който е свален на 22.07.2023г. След това пострадалата е провеждала раздвижване на ръката за около 1-1.5 месеца. Наместването на счупването, поставянето на гипсова шина и смяната му с цял гипс след 7 дни е било необходимо и адекватно за вида на увредата. Описаната травматична увреда би могла да бъде получена при падане в дупка от изправено положение. Тя се получава по индиректен начин при падане върху дланната повърхност на ръката при изправен и фиксиран в лакътната става горен крайник. При удара на дланта в земята се развива действаща сила по надлъжната ос на лъчевата кост, като при това се получава притискане на долния й край, който се разгъва рязко и коста се счупва. Ищцата е претърпяла болки с голям интензитет непосредствено 2 след счупването за 14-15 дни, болки с умерен интензитет за около 2 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно. Ищцата би могъла да изпитва болки и понастоящем, при влажно и студено време, при по-голямо и по-продължително натоварване на ръката до около 2 години след датата на получаване на увредата. При ищцата възстановителният период не е приключил. Счупването на лъчевата кост е зарастнало, но е налице остатъчно явление - лявата гривнена става извършва движения в обем по - малък от нормата с 15%. Ищцата може да проведе лечение с рехабилитация и ЛФК, за да се възстанови нормалния обем на движение в лявата гривнена става.

По делото са събрани и гласни доказателства.

Свидетелката Л. С. С., сестра на ищцата, твърди, че е била свидетел на случката, били заедно със сестра си. Това се случило на 21 юни. Времето било хубаво, някъде по обяд. Била на гости на сестра си, като си тръгнала тя решила да я изпрати и да си изхвърли боклука. На кръстовището на ул. Списаревски и улицата на нейния блок, кофата била обърната към тротоара. Тя трябвало да заобиколи, за да стигне до кофата и точно там паднала. Видяла я, тя просто стъпила в дупка, или не знае в какво, паднала. Изчаквала е, била на улицата, тя тръгнала да си изхвърли боклука. Паднала, защото стъпила в дупка. Върху тротоара имало разхвърляни строителни отпадъци и парчета от бордюри. Предполага, че се е спънала или в бордюр, или в дупка. Там, където са били бордюрите, тя паднала. Тя винаги е била внимателна и си е гледала в краката. Имало парчета от бордюри, някакви камъни. Това не били боклуци от кофата, а парчета от самия тротоар, защото е разкопан. Кофата за боклук е бил особен модел, отворът е бил само от едната страна на кофата и било препъната към тротоара, тя не можела откъм асфалта да изхвърли боклука, трябвало да се качи на тротоара, за да го изхвърли. Правен е някога ремонт на тротоара и не е почистено. Сестра й паднала, помогнала й да стане. Боляло е много ръката, тъй като паднала на ръката си. Казала, че може да си отиде до вкъщи, отишла си сама, не пожелала да я придружи, но след това вечерта много я заболяло и синът й я е закарал в Пирогов. В Пирогов са установили счупване и са я гипсирали. Това не й се отразило добре, защото тя не можела да шофира, не можела да си ползва колата. Заедно ходили на село на вилата, но тя не можела да дойде лятото, дошла е чак август, след като й свалили гипса. Правила рехабилитации, ходила на нагревки, но още я боли. Имала ограничение в ръката все още.

Други относими доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Искът с правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД е основателен.

Ищцата се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно действие на други лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника има обезпечително–гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с 3 извършването на работата лица.

Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на работата. За да бъде основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички елементи от сложния правопораждащ фактически състав: ответникът да е възложил работа на негов служител, респ. служители; извършването на противоправно деяние от това лице, респ. лица при изпълнението на работата или по повод изпълнението на тази работа; настъпването на описаните в исковата молба вреди, както и наличието на пряка причинно – следствена връзка между деянието и вредите. Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички случаи на непозволено увреждане, поради което ищцата не следва да установява наличието на вина.

По правилото на чл.154, ал.1, изр.1 от ГПК ищцата следваше да проведе главно и пълно доказване на обстоятелствата, които според определението на СГС съставляват фактически основания на претенцията й.

По делото се доказа противоправното бездействие на служителите на ответника, представляващо неизпълнение на нормативно възложените им задължения с разпоредбите на чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата (ЗП-„Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община.)/ и чл. 48, т. 2, б. "Б" от Правилника за приложение на Закона за пътищата /ППЗП/. С изброените норми /чл. 30, ал. 3 от ЗП и чл.

48, т. 2, б. "Б" от ППЗП/ на общината е възложено изграждането, ремонтът и поддържавено на тротоарите. В частност- на ответника СО е възложена поддръжката и ремонтът на процесния тротоар, разположен на негова територия, като тези задължения ответникът следва да изпълнява с грижата на добрия стопанин и в интерес на населението /чл. 11, ал. 1 от ЗОС/. От събраните по делото гласни доказателства - показанията на св. Л. С. С., които съдът кредитира като почиващи на нейни преки и непосредствени впечатления и кореспондиращи на фактите, безспорно се установява, че процесния тротоар, находящ се в гр. София , кръстовището на ул. „Капитан Димитър Списаревски“ и ул. „5036-та“, бил с неподдържана и увредена настилка и прилежащите към него бордюри, изразена в наличие на участък от неравни, разбити и надигнати бордюри, в лошо състояние. Т.е. безспорно и категорично се установява неизпълнението на горепосоченото нормативно възложено на ответника задължение за ремонт и поддръжка на процесния тротоар.

На следващо място, от показанията на св. Л. С. С., категорично се установява причинноследствената връзка между неизпълнението на задълженията от служителите на ответника за ремонт и поддръжка на тротоар и причинените на ищцата неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от падането на ищцата в процесния тротоар, с неподдържана и увредена настилка. Изпълнението на задълженията на ответника по чл. 30, ал. 4 от ЗП и чл. 48, т. 2, б. "Б" от ППЗП изисква изграждането, ремонтът и поддръжката на 4 процесния тротоара. Неоснователно е и възражението на ответника за недоказан механизъм на падането. Напротив, свидетелят изрично и категорично установява, че падането на ищцата е резултат от тротоар с неподдържана и увредена настилка. С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че по делото са безспорно установени следните елементи от фактическия състав по чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД: противоправно бездействие на служителите на ответника, натоварени с изпълнението на нормативните задължения по чл.