Решение № 898 от 13.05.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 898 гр. Бургас, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х. като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20222120107189 по описа за 2022 година

Делото е образувано по повод исковата молба на Д. О. П., от гр. К.., за приемане за установено, че ответниците В. К. Д. и Д. Х. Д., двамата от гр. Бургас, не са собственици на следните недвижими имоти:

1. 1000 кв. м., представляваща реална част от поземлен имот с идентификатор .....по КККР на гр. Бургас, целият с площ от 2728 кв. м., която реална част е разположена в северната част на имота и граничи от север, североизток и изток с поземлен имот с идентификатор ...., от запад – с поземлени имоти с идентификатори ....и ..., а от юг – с останалите 1728 кв. м., обособени в реална част от посочения поземлен имот, който по парцеларния план на Свинекомплекс – .....попада в бивш парцел I с площ от 720 кв. м. и бивш парцел III с площ от 360 кв. м.;

2. 1/2 част от едноетажна сграда с идентификатор ....по КККР на гр. Бургас; площ – 175 кв. м., означена като „.“, разположена в бивш парцел III по парцеларния план на Свинекомплекс – кв. ...., който парцел попада в гореописаната реална част с площ от 1000 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ....по КККР на гр. Бургас, и

3. Паркинг с площ от 350 кв. м., изграден върху реалната част от 1000 кв. м., описана в т. 1 от петитума на исковата молба, в бивш парцел I по парцеларния план на Свинекомплекс – кв. ..., който е част от поземлен имот с идентификатор ....по КККР на гр. Бургас.

Исковата молба е уточнена с писмена молба от 28.11.2022 год., в която ищецът е посочил, че е придобил правото на собственост върху процесните имоти на 1 основание давностно владение, започнало от 03.02.2009 год. и продължаващо към момента на предявяване на иска (стр. 4, абз първи от исковата молба).

Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124, ал. 1, ГПК; допустимостта на тази претенция е установена и съгласно указанието на БсОС в Определение № 3015/29.11.2023 год. по ч. гр. д. № 1754/2023 год., с което е отменено прекратителното определение на БсРС от 19.08.2023 год.

В срока по чл. 131, ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който са оспорили иска като неоснователен; изложили са следните твърдения: предварителният договор, възоснова който ищецът твърди, че е установил владението си, е антидатиран; ищецът не е владял имотите през твърдяния от него 10-год. период – нито лично, нито чрез трето лице; кооперацията-праводател на ответниците е закупила имотите от Държавата и ги е владяла от 1996 год. – лично и чрез отдаването им под наем, и е търсила и съдебна защита на правата си; от лятото на 2019 год. ищецът не владее имотите явно и необезпокоявано, а владението му е прекъснато за повече от 6 месеца; липсва идентичност между процесните имоти и закупените от ответниците.

Ответниците са ангажирали доказателства; молят за отхвърляне на иска и за присъждане на деловодните разноски.

С Определение № 866/08.02.2023 год. като трето лице помагач на страната на ответниците е конституирана Кооперация „Земеделска кооперация „Булмит““, ЕИК ....., със седалище гр. Бургас.

Третото лице помагач оспорва иска като недопустим, а в условие на евентуалност – и като неоснователен, моли за отхвърлянето му; изложило е следните твърдения: ищецът не е владял процесните имоти лично или чрез трети лица; през 1996 год. третото лице помагач е закупило сгради, а с договор от 09.03.2009 год. е закупило от МЗХ поземлени имоти в м. „.....“.

Съдът, след запознаване със участниците в процеса на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

На 03.02.2009 год. между „...– ...“ АД, представлявано от изп. дир. Н..К.., и ищеца Д. П. е бил сключен писмен предварителен договор за покупко-продажба на следните недвижими имоти: дворно място, находящо се извън регулация, на 1300 м. югозападно от кв. .....на гр. ..., представляващи парцели I и II по парцеларния план на свинекомплекса, ведно с находящите се в тези парцели сгради – колбасарски цех, сушилня, 1/2 битова сграда, метален навес и паркинг. Според съдържанието на договора, описаните имоти са собственост на „Големите български мелници“ АД, а правото на собственост на продавача произтича от договор за цесия от 30.11.2004 год., 2 сключен между „...– ...“ АД и „Обединена българска банка“ АД, по силата на което първото дружество е придобило вземане на трето лице към „Големите български мелници“ АД. Според чл. 2 от предварителния договор, владението върху описаните имоти „се предава … в деня на сключване на настоящия договор, който има силата на протокол за предаване на владението“.

По делото са представени 2 удостоверения – от 12.07.2004 год. и 18.02.2009 год., издадени от БсОС по фирм. д. № 6721/1991 год., според които „Обединена българска банка“ АД е пристъпила към изпълнение на обезпеченото и заложено в нейна полза вземане от „Хелиан Индустриал Инвестмънтс Б.В.“, както и за факта на вписване залога на търговското предприятие на „Големите български мелници“ АД за обезпечаване на вземането.

Според представения договор от 27.04.1996 год., ЗК „Съдружие“ (в ликвидация) е продала на Кооперация „ЗК Булмит“ следните недвижими имоти: жилище с инв. № 1 и застроена площ от 72 кв. м., свинарник с инв. № 2 и застроена площ от 176 кв. м., свинарник с инв. № 3 и застроена площ от 144 кв. м., свинарник с инв. № ...и застроена площ от 340 кв. м., свинарник с инв. № ...и застроена площ от 307 кв. м., свинарник с инв. № ...и застроена площ от 33 кв. м., свинарник с инв. № ...и застроена площ от 115 кв. м., свинарник с инв. № ...и застроена площ от 335 кв. м., фуражна база с инв. № ...и застроена площ от 355 кв. м., свинарник с инв. № ...и застроена площ от 333 кв.м., свинарник с инв. № 13 и застроена площ от 329 кв. м., склад за фураж с инв. № 14 и застроена площ от 140 кв. м., карантинно с инв. № 15 и застроена площ от 487 кв. м., ел-агрегатно с инв. № ...и застроена площ от 16 кв. м., трафопост с инв. № ..и застроена площ от 9 кв. м., жилище с инв. № ...и застроена площ от 104 кв. м., дом на животновъда с инв. № ...и застроена площ от 115 кв. м. и кланица с инв. № 27 и застроена площ от 189 кв. м., всички находящи се в имот № 244 в землището на кв. .. ..., м. „......“, целия имот с площ от 39.439 дка.

С Нотариален акт № 88/2004 год. на нотариус рег. № 250, в полза на Кооперация „ЗК Булмит“ е признато правото на собственост върху придобитите с договора от 27.04.1996 год. сгради, на основание чл. 48, ал. 8, изр. последно, ППЗСПЗЗ.

На 09.03.2009 год. между Министерството на земеделието и храните, в качеството на продавач, и „ЗК Булмит“, в качеството на купувач, е сключен договор за продажба на имоти – частна държавна собственост, представляващи прилежащи площи към гореописаните 18 сгради. Според цитирания договор, сграда „Дом на животновъда“ се намира в имот № ....по КВС за м. „......“, землище на кв. „...р....“, гр.

Бургас, а в имот № ...в същото землище и местност се намират 2 бр. сгради – свинарници.

По делото е представен писмен договор за наем от 05.01.2012 год., по силата на който ищецът Д. П. е предоставил на Д..Т..Ч..за временно и възмездно ползване недвижим имот, описан като 50 % от дворно място с площ от 720 кв. м. находящо се на 1300 м. югозападно от кв. ......, гр. Бургас, извън регулацията, парцел I по парцеларния план на свинекомплекса, ведно с 1/2 ид.ч. от изградения в този имот цех за колбаси.

Според протокол от 10.09.2016 год. на Община Бургас, в поземлен имот с идентификатор ....са установени две годни за ползване сгради – с площи от 175 кв. м. и 148 кв. м.; в поземлен имот с идентификатор ....е установена една годна за ползване 3 сграда – с площ от 324 кв. м., а в поземлен имот с идентификатор ....е установена една битова сграда, с площ от 129 кв. м., негодна за ползване.

С договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 117/12.07.2019 год. на нотариус с рег. № 290, Кооперация „ЗК Булмит“ е продала на ответниците В. и Д. Д.и правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор ...и върху построените в него две сгради – с идентификатори ...и ....

По делото е прието заключение по съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че за свинекомплекса на кв. .....е изработен кадастрален план, но не е приет парцеларният план; приет е план за новообразуваните имоти, в който сграда „Дом на животновъда“ е нанесена в имот № ...(понастоящем представляващ имот с идентификатор ...) и е отразена като съборена; имот с идентификатор ...попада частично в парцел I; сграда „Цех за колбаси“ е заличена в КК, но съществува на място; парцел II е идентичен с имот ..., а парцел III попада изцяло в имот ..., заедно със сграда, посочена в неприетия парцеларен план като „Дом на животновъда“ и е описана като административна и стопанска, с означение „МС“, а по-късно вписана като метална конструкция; терени с площ от 425 кв. м. от бивш парцел I, както и 347 кв. м. от бивш парцел III, съгл. неприетия парцеларен план, попадат в имот ....

С Решение № 664/22.03.2019 год. по гр. д. № 7327/2018 год. на БсРС (приложено), ответникът Д..Ч..е бил осъден да заплати на ищеца Кооперация „ЗК Булмит“ обезщетение за ползваните през периода 10.02.-10.10.2018 год. без основание имоти с идентификатори ....и .....

По делото е представено Решение № 790/15.06.2022 год., постановено по адм. д. № 587/2022 год. на АдмС – Бургас, с което е отменена Заповед № 454/17.02.2022 год. на Община Бургас – в частта й, с която и на Д. П. е заповядано да премахне незаконен строеж – навес, захванат към южната фасадна стена на едноетажна сграда, стъпил върху бетонова основа в северната част на имот с идентификатор ..... Видно от съдържанието на заповедта, нейни адресати са и ответниците В. и Д. Д.и, по отношение които липсват данни за отмяна на административния акт.

По делото са разпитани четирима свидетели, ангажирани от страните. Свид.

Д..Ч..сочи, че ползвал имота повече от десет години и бил допуснат там от свид. Д.., който работел за ищеца Д. П.. Свид. Д. Д..твърди, че имотът се състои от колбасарски цех, сушилня, битова сграда и паркинг, които преди 2009 год. били ползвани от кравар, а след 2009 год. – от Д..Ч... Свид. Р..И..сочи, че познава имота от 2017 год., когато е огледал сградите – те били празни, в „прилично“ състояние, след което свидетелят и ответникът Д. Д. почистили имота, положили усилия да го трасират и премахнали един от поставените в имота метални гаражи. Същият свидетел твърди, че заварил в имота само Д..Ч.., когото помислил за клошар – той ползвал само колбасарския цех, където заварили струпани боклуци и стари автомобилни купета. Свид. Г..В..посетил имота през 2017 год., където срещнал двама души – Д..Ч..и друг мъж, със собствено име И..; след разговор между тримата И..освободил имота, но Ч..отказал и продължил да ползва няколко имота, но без да заплаща наем; свидетелят и купувачите-ответници разчистили имота през периода 2019-2020 год. и премахнали два от трите метални гаража и паркираните автомобили.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения отрицателен установителен иск за неоснователен. В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване, за установяване притежаваното право на собственост върху 4 спорната вещ, като въпрос на материалната му легитимация, тъй като установяването на придобитото от ищеца право на собственост изключва същата легитимация на ответниците. В разглеждания казус е налице правен интерес от предявения иск, тъй като ищецът е заявил самостоятелно право върху вещите; той следва да проведе доказване на защитимото си право, като установи фактите, от които то произтича – изтеклата в негова полза придобивна давност (вж. мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2012 год. от 27.11.2013 год. по тълк. д. № 8/20212 год. на ОСГТК на ВКС). Съдът счита, че в настоящото производство такова доказване не е проведено. В писмената си молба от 28.11.2022 год. ищецът се е позовал на оригинерно правно основание за придобиване правото на собственост – давностно владение, без да е конкретизирал дали то е добросъвестно, или недобросъвестно по см. на чл. 79, ЗС, с оглед приложимия 5 или 10-годишен срок. Ищецът не е представил убедителни доказателства, от които да е видно установяване на фактическата власт върху процесните имоти, както и манифестираното намерение за своенето им. На първо място, за начало на фактическа власт за ищеца не може да се приеме датата на предварителния договор между „...– ...“ АД и Д. П. – 03.02.2009 год., тъй като към момента на сключването му посочената като изпълнителен директор Н..К..не е била законен представител на дружеството; няма и данни това лице да е било търговски помощник на продавача, съгл. чл. 30, ал. 2, ТЗ. Предвид липсата на представителна власт за Н..К..към 03.02.2009 год., не може да се приеме, че на тази дата дружеството е предало на Д. П. фактическата власт върху имота.