Протоколно определение № 92 от 03.02.2025, Районен съд - Враца

ПРОТОКОЛ

№ 92 гр. Враца, 03.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева

Съдебни

Силвия В. Ганева заседатели: КАМЕЛИЯ П. ДАМЯНОВА при участието на секретаря Бойка Сп. С.а и прокурора И. Хр. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Стела П. Колчева Наказателно дело от общ характер № 20241420201080 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ К. Х. Х., редовно призован, се явява лично.

ЯВЯВА СЕ адв.Г. С., назначен от ВАК за служебен защитник на подсъдимия по реда на Закона за правната помощ от фаза ДП.

ПОСТРАДАЛАТА Д. М. Й., редовно призована, не се явява.

ЗА ОЩ.ЮР.ЛИЦЕ „А 1 България“ ЕАД, редовно призовано, се явява ЮК З. с пълномощно от днес.

За ВРП се явява прокурор Х..

АДВ.С.: Запознат съм с делото и имам готовност да представлявам подсъдимия.

ПОДСЪДИМ: Не възразявам да ме представлява адв.С. и за съдебната фаза на производството.

При така направените изявления, на основание чл.94, ал.1, т.9 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА адв.Г. Е. С. за служебен защитник на подсъдимия К. Х. Х. и за съдебната фаза на производството.

ЮК З.: Представям и моля да приемете молба от „А1 България“ ЕАД за конституиране като гр.ищец в процеса и предявен гр.иск в размер на 2090.00 лв за 1 причинените от престъплението имуществени вреди.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното заседание. Не възразявам по предявения гр.иск. Считам, че същия е своевременно предявен от легитимирано лице и следва да бъде приет за съвместно разглеждане в процеса.

ЮК З.: Считам, че не са налице пречки за даване ход на делото.

АДВ.С.: Моля да се даде ход на разпоредителното заседание. Не възразяваме да се приеме приложената молба с предявен гр.иск.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки и следва да се даде ход на разпоредителното заседание.

Гр. иск е своевременно предявен, от легитимирано лице и следва да бъде приет за съвместно разглеждане.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

На основание чл.84 НПК, КОНСТИТУИРА „А1 България“ ЕАД като гр.ищец и ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от същите гр.иск за сумата от 2090.00 лв, представляващи обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ: К. Х. Х., роден на **** г. в гр.****, с постоянен адрес гр.Враца, **** българин, български гражданин, неженен, осъждан, с начално образование, безработен, пенсионер по болест, с ЕГН **********.

Съдът разясни на страните правото на отвод и всички останали права по закон.

Отводи не се заявиха.

ПРИСТЪПВА се към обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 НПК:

Съдът запита участниците в разпоредителното заседание за становището им по подсъдността на делото, съобразно чл.248, ал.1, т.1 НПК:

ПРОКУРОР: Делото е подсъдно на ВРС.

ЮК З.: Делото е подсъдно на ВРС.

АДВ.С.: Делото е подсъдно на РС – Враца.

2

Съдът запита участниците в разпоредителното заседание за становището им по наличието на основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, съобразно чл.248, ал.1, т.2 НПК:

ПРОКУРОР: Не смятам, че има такива основания за прекратяване или спиране на производството.

ЮК З.: Считам, че няма такива основания.

АДВ.С.: Няма такива основания.

Съдът запита участниците в разпоредителното заседание за становището им по наличието на допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия, съобразно чл.248, ал.1, т.3 НПК:

ПРОКУРОР: Считам, че не са допуснати процесуални нарушения.

ЮК З.: Не са допуснати процесуални нарушения.

АДВ.С.: Не са налице такива нарушения.

След изслушване на страните по въпросите по чл.248, ал.1, т.1-т.3 НПК, съдът намира, че делото е подсъдно на РС-Враца и не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Констатират се обаче, допуснати на досъдебната фаза съществени процесуални нарушения, представляващи основание за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на прокурора. Поконкретно:

Съдебното производство е образувано по внесен от ВРП обвинителен акт с повдигнато обвинение спрямо подс.К. Х. за две отделни престъпления, съответно по чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК и по чл.212а, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК.

Съгласно диспозитива на обвинителния акт, първото вменено престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК се е изразило в това, че за времето от 08.05. до 16.05.22 г. в гр.Враца, при условията на продължавано престъпление и с цел да набави за себе си имотна облага, подсъдимият е възбудил заблуждение у Д. Й. и служител на „А1“ЕАД-София, с което е причинил имотна вреда на физическото и юридическото лица в общ размер на 8 992.42 лв. Все според диспозитива на обвинителния акт, въпросното продължавано престъпление включва общо три отделни деяния, както следва:

Първото деяние- извършено на 08.05.22 г., при което с цел да набави за себе си имотна облага, подсъдимият възбудил заблуждение у Д. Й., че ще изплаща редовно лизинговите вноски на мобилен телефон „Айфон 13 Про Махс 128“, който тя закупила за него от магазин „Технополис“- находящ се в гр.Враца, с което й е причинил имотна 3 вреда в размер на 2 902.42 лв.

Второто деяние според диспозитива на обвинителния акт, е извършено все на същата дата-08.05.22 г. и се е изразило в това, че с цел да набави за себе си имотна облага, подсъдимият е възбудил заблуждение у Д. Й., че „като изтегли кредит в размер на 4000.00 лв., отпуснат по договор за потребителски кредит с „Ти Би Ай“ с №4053540669/08.05.22 г., и му ги предостави на разпореждане, той ще й възстанови изтеглените средства, с което й е причинил на 12.05.22 г./датата, на която му превежда средствата/ имотна вреда в размер на 4000.00 лв.“.

Същевременно, за така описаните в дизпозитива на обв.акт две деяния, в обстоятелствената му част са изложени съвсем различни факти. Видно от стр.2, абзац 2-ри и 3-ти от обв.акт, ВРП твърди, че горепосоченият договор за потребителски кредит, сключен от пострадалата Д.Й. с „Ти Би Ай“, всъщност касае мобилния телефон-предмет на имущественото разпореждане по първото „измамно“деяние, описано в диспозитива на обвинителния акт.

Същевременно за второто деяние, в обстоятелствената част на обвинителния акт /стр.2, абзац 3-ти и 4-ти/, ВРП твърди /обобщено/, че вследствие „измамливите“ действия на подсъдимия, пострадалата Д.Й. „изтеглила четири броя бързи кредитивсеки от по 1000 лв, от Кеш кредит, Нет Кредит, Изи Кредит и от платформа на Кеш кредит“, които впоследствие изпратила на подсъдимия. Твърди се и че осъществените от подсъдимия измамливи действия за това деяние, са осъществени „на следващия ден“, т.е. след описаната предходно хронология на събитията за първото инкриминирано деяние, с посочена дата на осъществяване „08.05.22 г.“.

При така цитираното само до тук съдържание на обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителния акт, е очевидно, че е налице съществено несъответствие и разминаване в обвинителната теза относно фактическите параметри на повдигнатото обвинение по чл.209, ал.1,вр.чл.26, ал.1 НК откъм време и начин на извършване на първите две деяния, включени в това обвинение.

На следващо място, съгласно диспозитива на процесния обвинителен акт, третото деяние, включено в продължаваната престъпна деятелност по чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК се е изразило в това, че на „ 16.05.22 г. в гр.Враца, с цел да набави за себе си имотна облага, подсъдимият е възбудил заблуждение у М.П.-служител в мобилен оператор „А-1“, че е подадено заявление №503074530 за мобилна услуга и закупуване на мобилен телефон „Айофон 13256 GB”, от името на Д. Й., с което е причинил на „А-1“ЕАД имотна вреда в размер на 2090.00 лв.“.

Същевременнно в обстоятелствената част на обвинителния акт /стр.2, абзацпоследен и стр.3, абзац 1-ви/, изложението на релевантните фактически обстоятелства, свързани с това деяние се свеждат до това, че след като на 16.05.22 г. получил копие от личната карта на св.Д.Й., подсъдимият подал заявление през електронен магазин до 4

„А-1”, с което поискал сключване на договор за мобилна услуга и предоставяне на мобилен телефон„Айофон 13256 GB” и в което попълнил личните данни на св.Д.Й..

Това довело до изготвяне на договор с №503074530 между „А-1” и пострадалата Д.Й., съгласно който на същата е предоставен мобилен телефон „Айфон”, закупен с нова мобилна карта и на изплащане от купувача на сума от общо 2090 лв., без първоначална вноска.На същата дата-16.05.22 г., пратката е оформена за изпращане от „А-1” на посочен от подсъдимия адрес в гр.Враца, на 17.05.22 г. пратката била пренасочена до офис на куриерската фирма и мобилния телефон и договора били взети от подсъдимия. От това описание на деянието, не става ясно кое е длъжностното лице въведено в заблуждение и за какво точно е заблудено, кое е основанието за извършеното имуществено разпореждане от мобилния оператор- подаденото заявление или изготвения договор, кога и как е сключен този договор и сключен ли е изобщо.

Освен това, беглото посочване на факта, че подаденото от подсъдимия заявление е подадено през електронен магазин поставя под въпрос и квалификацията на това деяние като обикновена измама или друг нейн вид-напр. по чл.212а, ал.1 НК.

Следващото престъпление, за което е повдигнато обвинение- по чл.212а, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК, според диспозитива на обвинителния акт се е изразило в това, че за времето от 27.05.2022 г. до 11.06.2022 г. при условията на продължавано престъпление, в град Враца, с цел да набави за себе си имотна облага, подсъдимият е възбудил заблуждение у Д. Й., че за да й върне парите, които й дължи, трябва да си направи регистрация в Евротръст - АД, и след като получила квалифицирано удостоверение за квалифициран електронен подпис и му предоставила кодовете си за достъп, той ги е използвал за теглене на кредити от нейно име, като е добавил съответен електронен адрес към създадената вече регистрация, добавил съответно мобилно устройство и своя телефон за контакт със съответен номер и използвайки нейния електронен подпис, получил сумата от общо 11 800.00 лева, по общо 7 броя договори за кредити, сключени с различни банки и финансови институции, последващо подробно индивидуализирани в диспозитива, като със сключването на тези договори е причинил на Д.Й. имотна вреда в размер на изтеглените от нейно име средства - общо сумата от 11 800 лв.При тази формулировка на обвинението в диспозитива на обвинителния акт, принципно остава изначално неясно как точно е възбудено заблуждението при всяко от седемте деяния според предвидените в чл.212а, ал.1 НК две възможни форми-чрез внасяне и изменение на компютърни данни или чрез използване на чужд електронен подпис или и двете. Освен това, неяснотата относно конкретния начин на извършване на деянията, в случая се явява допълнително задълбочена, доколкото в обстоятелствената част на обвинителния акт, извън посоченото в диспозитива добавяне на съответно мобилно устройство, е изложена фактология за добавяне и на множество други различни устройства, нефигуриращи в диспозитива /стр.4-абзац 1 и 2 от обв.акт/.

На последно място, известно е от теорията и съдебната практика, че при измамата, в т.ч. и компютърната, деецът осъществява определени неправомерни действия спрямо определено физическо лице, като в пряк причинно-следствен резултат от същите, това лице извършва акт на имуществено разпореждане със свое или чуждо имущество и му се причинява имотна вреда в съответен размер. В случая съгласно изложената в обвинителния акт фактология за второто престъпление, единствените осъществени от св.Й. действия, за които е била мотивирана от подсъдимия са тези по направа на регистрация в „Евртръст”АД, получаване на квалифицирано удостоверение за КЕП и предоставяне на кодовете си за достъп на подсъдимия. Данни за осъществени от тази свидетелка разпореждания със свое 5 имущество липсват. Налице са само такива, за извършени от различни банки и кредитни институции разпореждания със свои парични средства по сключени договори за парични кредити. При това положение се поставя изцяло под въпрос легитимацията на св.Й. в качеството й на „измамена” от това престъпление, съответно кои са действително пострадалите лица, претърпели имотна вреда вследствие неправомерното поведение на подсъдимия по използване на чуждия електронен подпис.