Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8941 от 15.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 11971/2022
Вид
Решение № 8941
Подписан
15.05.2024
Състав
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2, ал.1, т.3, предл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 26, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 8941 гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С........... Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от С........... Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20221110111971 по описа за 2022 година при секретаря Радка Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11971 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Г. В. И. срещу Прокуратурата на Република България, с която моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумите както следва:

3000 /три хиляди/ лева, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от ищеца средства за адвокатско възнаграждение: 1500 /хиляда и петстотин/ лева в съдебната фаза на процеса пред СРС и 1500 /хиляда и петстотин/ лева - адвокатско възнаграждение за стадия на въззивното производство пред СГС, образувани във връзка с повдигнато обвинение по чл.

144, ал.3, вр. с ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК, ведно със законната върху главницата - от датата на изискуемостта на обезщетението - 28.10.2018 г.

10000 /десет хиляди/ лева за причинените на ищеца неимуществени вреди и претърпените от него в период на повече от три години психически страдания, напрежения, унижения и отрицателни емоции, в следствие на повдигнатото обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление, ведно със законната върху главницата - от датата на изискуемостта на обезщетението - 28.10.2018 г.

Ищецът твърди, че на 07.08.2018 г., с Постановление на прокурор от СРП е образувано досъдебно производство № 1749/2018 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр.

№ 36013/2018 г. по описа на СРП, за извършено заканване с убийство по отношение на С........... П.......а И.а от гр. София. На 16.10.2018г., с Постановление на прокурор от СРП, бил привлечен като обвиняем и му било повдигнато обвинение за извършено /срещу посоченото по - горе лице/ престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК - закана с убийство, извършена в условията на продължавано престъпление. На 23.01.2019г. срещу ищеца бил внесен обвинителен акт в Софийски районен съд, и било образувано НОХД № 1320/2019 г. по описа на Софийски районен 1 съд, Наказателно отделение, 135-ти състав, за това, че в периода около 16:00 часа на 11.07.2018 г. до около 17:00 часа на 17.08.2018 г., в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, се заканил с убийство на свидетелката С........... П.......а И.а и това заканване е възбудило основателен страх у И.а за осъществяването му. На 23.01.2020 г. съдът постановил оправдателна Присъда № 21392 по НОХД № 1320/2019г., Присъдата била протестирана от СРП на 29.01.2020 г. въз основа на който е образувано ВНОХД № 1843/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, X-ти въззивен състав. Във въззивното производство били проведени шест открити съдебни заседания на 09.11.2020г., на 13.01.2021г., на 10.03,2021г., на 12.05.2021г., на 07.06.2021г. и на 08.07.2021 г. На 07.02,2022 г. въззивната инстанция - СГС, HО, Х-ти въззивен състав, постановила Решение № 260009 по ВНОХД № 1635/2018 г,, с което изцяло потвърдила оправдателната Присъда по НОХД № 1320/2019 г. Сочи че наказателния процес се отрази силно негативно на моя социален живот и доведе до отрицателни психически изживявания и страдания. Било му отнето законно притежаваното оръжие. Това обстоятелство се отразило отрицателно на служебния му статут, като загубил уважението и доверието на голяма част от своите колеги. Продължилият повече от три години наказателният процес оказал вредоносно въздействие и върху психическото му състояние. Разбирайки за заведеното срещу него досъдебно производство и последвалите разпити в полицията и Прокуратурата, а също и проведените 6 на брой открити съдебни заседания в производството пред СГС, с многократните експертизи, разпити на свидетели и очни ставки, получил силно нервно разстройство. Това нежелано напрежение изисквало да полага двойни усилия при изпълнението на служебните си функции. Наложило се, да отиде на медицински прегледи и консултации и да взема ежедневно Sarteg - лекарство за високо кръвно налягане.

Незаконосъобразно повдигнатото обвинение и предаването на съд оставило и друг негативен отпечатък в съзнанието на ищеца — страх, безпокойство и срам пред колеги, приятели и съседи. Сочи че претърпял и имуществени вреди представляващи изразходваните от него средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателната Присъда на Софийски районен съд, изцяло потвърдена с Решение на Софийски градски съд. Ето защо намира, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че не е установено, че наказателното производство е приключило с оправдателна присъда.

Оспорва иска за законната лихва, намира, че същият е погасен по давност. Ищецът не бил представил никакви доказателства за търпените от него имуществени вреди.

Недоказани били твърденията, че следствие на наказателното производство на ищеца му се влошило здравословното състояние. Намира за недоказано настъпването на неимуществените вреди за ищеца. Вредите, за които се претендира обезщетение, не са пряка и непосредствена последица от процесното обвинение. Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като значително завишен с оглед твърдяните вреди. Оспорва, че претендираните адвокатски възнаграждения са платени. Ето защо моли за отхвърляне на исковете.

2

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3, предл.2 ЗОДОВ вр. с чл.

52 от ЗЗД.

Установява се, че с постановление за образуване на досъдебно производство от 07.08.2018 г. е образувано досъдебно производство № 1749/2018 г. г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр.пр. № 36013/2018 г. по описа на СРП за това, че на 11.07.2018 г. в гр.

София, ж.к. „Студентски град“, е извършено заканване с убийство на С........... П.......а И.а, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. На 26.10.2018 г. е бил привлечен като обвиняем Г. В. И. за извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на същия е взета мярка за неотклонение „подписка“. На 19.12.2018 г. му било отнето и огнестрелното оръжие.

От приложеното НОХД № 1320/2019 г. по описа на СРС, 135 състав, е видно, че по внесен в СРС обвинителен акт по пр.пр. № 36013/2018 г. по описа на СРП, ДП № 1749/2018 г. по описа на 07 РУ – СДВР, е било повдигнато обвинение на Г. В. И. за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. С присъда от 23.01.2020 г. по НОХД № 1320/2019 г. по описа на СРС, 135 състав, съдът е признал подсъдимия Г.

В. И. за невиновен в това, че в периода от около 16:00ч. на 11.07.2018 г. до около 17:00ч. на 17.08.2018 г., в магазин в гр. София, ул. „Акад. Борис Стефанов“ № 1, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, се заканил с убийство на С........... П.......а И.а и това заканване възбудило у И.а основателен страх за осъществяването му, както следва: на 11.07.2018 г. около 16:00ч., в магазин в гр. София, ул. „Акад. Борис Стефанов“ № 1, се заканил с убийство на С........... П.......а И.а с изразите: „Ако ти подадеш жалба, ще ти откъсна главата“, „Искаш ли да вляза отзад зад щанда и да те заколя с ножа, който ми е на колана“ и това заканване възбудило у И.а основателен страх за осъществяването му; на 17.08.2018 г. около 17:00ч., в магазин в гр. София, ул. „Акад. Борис Стефанов“ № 1, се заканил с убийство на С........... П.......а И.а с изразите: „Казах ли ти, че ако подадеш жалба, ще ти откъсна главата“ и това заканване възбудило у И.а основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение.

От приложеното ВНОХД № 1843/2020 г. по описа на СГС, се установява, че на 29.01.2020 г. е постъпил протест срещу присъдата на първоинстанционния съд, като е било образувано ВНОХД № 1843/2020 г. по описа на СГС, НО, 10-то възз. с-в, по което са били проведени шест открити съдебни заседания, съответно на 09.11.2020 г., на 13.01.2021 г., 10.03.2021 г., 12.05.2021 г., 07.06.2021 г., 08.07.2021 г. С решение от 07.02.2022 г. по ВНОХД № 1843/2020 г. по описа на СГС, НО, 10-то възз. с-в, изцяло е потвърдена присъда от 23.01.2020 г. по НОХД № 1320/2019 г. по описа на СРС, 135 състав и същата е влязла в сила на същата дата – 07.02.2022 г.

3

В кориците на НОХД № 1320/2019 г. по описа на СРС, 135 състав, на лист 13 е находящо пълномощно, с което ищецът е упълномощил адвокат да го представлява по НОХД № 1320/2019 г. по описа на СРС, 135 състав и до окончателното приключване на делото пред всички съдебни инстанции.

По делото са представени два броя договори за правна защита и съдействие от 12.02.2019 г. и от 28.10.2020 г., от които се установява, че ищецът е заплатил на адвокат С. И. адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. за защита по НОХД № 1320/2019 г. по описа на СРС, 135 състав и адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. за защита по ВНОХД № 1843/2020 г. по описа на СГС, НО, 10-то възз. с-в.

От представенaта от ответника справка за съдимост от 28.03.2023 г. е видно, че ищецът е не е осъждан, като има наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. по НАХД № 275/2013 г. по описа на РС – Бяла Слатина, а от представения заверен препис от Писмо с изх. № 513000-21793 от 30.03.2023 г., изпратено от СДВР до СРП, се установяват два броя регистрирани заявителски материали. Видно от представения заверен препис от Писмо от 30.03.2023 г., изпратено от НСС до СРП, срещу ищеца има образувани три наказателни производства.

От разпита на свидетеля Т. И.а С......., живееща с ищеца на семейни начала от 2006 г. и към настоящия момент, се установява, че през 2018 г., януари месец, Г. се е обадил на свидетелката и й е казал, че са го повикали в полицията, защото се е заканил на някаква жена, че ще я убие. Сочи, че както тогава, така и сега ищецът работел в охранителна фирма. Заявява, че на ищеца му било повдигнато наказателно производство в СРС, като бил оправдан през 2020 г., но прокуратурата обжалвала присъдата и следващото дело приключило 2022 г. отново с оправдателна присъда.

Свидетелства, че след случилото се, след като са го извикали в полицията и след като е започнало делото, ищецът бил променен, спрял да ходи на работа за около месец, затворил се вкъщи, повтарял, че се чувства заплашен, тъй като всеки момент очаква някой да го арестува. Сочи, че от момента, в който се разбрало за делото, с Г. спрели да се виждат с по-голямата част от семейните им приятели по негово усмотрение, тъй като се чувствал унизен и засрамен от цялата ситуация, като и до ден днешен не поддържали контакти с техните близки от онзи момент. Чувствал се е засрамен, тъй като не е извършил престъплението, в което е бил обвинен, а пет години е ходил по съдилища и по дела. Самочувствието му и до ден днешен било сринато. Свидетелства, че ищецът бълнувал от случилото се, като това се случвало макар и по-рядко и към настоящия момент. Заявява, че Г. е притежавал лично оръжие със съответните разрешителни, като това било едно от условията на работодателя му, за да го назначи на длъжността „Началник сигурност“ към „Охрана и минна сигурност“. Заявява, че към настоящия момент продължава да работи там, но докато се водели делата, оръжието му било отнето и съответно бил понижен в длъжност, като това също е повлияло на състоянието му, не се е чувствал добре и бил унизен. В семеен план и в личните им отношения със свидетелката, ищецът станал по-емоционален, по-избухлив, като преди случката бил винаги усмихнат, комуникативен, бил душата на компанията, но след това станал коренно друг човек, започна да приема успокоителни лекарства Диазапан, Лексотан, без консултация с лекар, за да преодолее тежестта, която носел, не е посещавал лекар, като освен емоционално, здравословното му състояние не се е променило. Посочва, че оръжието на ищеца е било иззето от момента на започване на делото, като към настоящия момент му е върнато, но ищецът все още не е върнат на 4 по-високата позиция и имало разлика във възнаграждението в размер на 1000 лв. След образуване на делото, след околко 4 месеца Г. бил понижен в длъжност, като оръжието му било върнато няколко месеца след като приключило делото.