Решение № 576 от 24.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. Пловдив, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. А.ова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330200176 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0333000151/02.03.2023г., издадено от Началник *** към ОДМВР – Пловдив, с което на А. Й. П., с ЕГН: **********, от *** на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания:

ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и на осн.чл.181 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от пълномощника си адв.Н., който поддържа жалбата. В последната, както и в съдебно заседание, се навеждат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Предвид на това представителят на жалбоподателя моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, като претендира разноски.

Въззиваемата страна, Началник *** към ОДМВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище, депозирана до съда, същият излага доводи и моли за потвърждаване на процесното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност при евентуално присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна 1 страна:

Жалбата е подадена в предвидения законоустановен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На 11.01.2023г. около 15:30ч., в гр.Стамболийски на ул.“Иван Вазов“ до № 67А, жалбоподателят А. Й. П., ЕГН: **********, управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 250Д“, рег.№ ***, когато бил спрян за рутинна проверка от св.И. Б. Г., на длъжност „***“ към ***. В хода на проверката и след извършена служебна справка в базата данни на КАТ, било установено, че процесното МПС е дерегистрирано от 27.09.2022г. по чл.143 ал.15 от ЗДвП. В хода на проверката било констатирано, че процесното МПС се водело собственост по СРМПС № *** на Н. Д. К., ЕГН: ********** и е било закупено от жалбоподателя с договор за покупко-продажба от 26.07.2022г. и собственикът не е регистрирал на свое име в законоустановения двумесечен срок. В хода на проверката било установено, че жалбоподателя П. управлявал МПС-то и без да е поставил обезопасителен колан, с който автомобила бил оборудван.

С оглед направените констатации, св.И. Г. приел, че А. П. е извършил нарушение на чл.140 ал.1, от ЗДвП затова, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, както и нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП за това, че управлявал МПС без поставен обезопасителен колан. За тези нарушения св.Г. съставил срещу П. АУАН АД № 419836/11.01.2023г., като последният го подписал с изричното отбелязване,че няма възражения.

На основание чл. 54 ал.1 т.9 и чл.33, ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство било прекратено, тъй като е констатиран признак за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.

На 21.02.2023г. прокурор при Районна прокуратура – Пловдив постановил отказ да се образува досъдебно производство по случая и на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, материалите са препратени на наказващия органа, за да вземе отношение по случая в посока административно нарушение.

Въз основа на горното, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на А. П. е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.181 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП.

В хода на съдебното пр оизводство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят И. Б. Г., който потвърждава авторството и направените в него констатации. Свидетелят сочи, че на процесната дата извършил проверка на автомобила, управляван от жалбоподателя, като установил, че автомобилът е с прекратена регистрация.

2

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и с приложените в административната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, които съдът също кредитира.

В хода на съдебното следствие са приети като писмени доказателства справка АИС-КАТ по отношение на лек автомобил „Мерцедес Е 250 Д“ с ДК № ***.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства, които кореспондират с всички останали събрани по делото гласни и писмени доказателства.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с оглед приложената по преписката оправомощителна заповед и в срок, като за НП меродавна е датата на постановения от Районна прокуратура - Пловдив отказ да се образува досъдебно производство.

Съгласно нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

По делото не се спори, че процесното МПС – „Мерцедес Е 250 Д“ с ДК № *** е бил придобит от жалбоподателя А. Й. П. въз основа на договор за покупко-продажба на 26.07.2022г., с който Н. К. му е прехвърлил собствеността, за което служебно е изпратено по електронен път договор № 3475/26.07.2022г./Нотариус 639. Факт е, че в качеството си на собственик А.

П. не е регистрирал МПС-то в двумесечен срок от датата на придобиването му. Действително и не се спори, че предвид горното на 27.09.2022г. на процесното МПС служебно му е била прекратена регистрацията на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Жалбоподателят П. ползвал този автомобил на 11.01.2023г. – четири месеца след неговата дерегистрация, като при проверката представял СРМПС № ***.

Съгласно цитираната разпоредба служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. За разлика от други случаи на прекратяване на регистрация на автомобили, при които задължителен елемент от фактическия състав се явява уведомяването на собственика /какъвто е например случая при изтекла застраховка ГО и уведомяване от Гаранционния фонд при условията 3 на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП/, в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, какъвто е и настоящият, законодателят не е предвидил прекратяването да се извършва след уведомяването на собственика, поради което и с изтичането на 2-месечния срок от настъпване на юридическия факт – прехвърляне на собствеността, и липсата на осъществено регистриране, възниква и основанието за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, без да се изисква допълнително уведомяване на новия собственик. В този смисъл е и установената актуална практика на Административен съд - Пловдив.

Нещо повече, непредвиждането на общественоопасните последици от деянието са на просто извършване, които настъпват със самото управление на нерегистрираното МПС, не освобождава жалбоподателят от това, че е бил длъжен и могъл да ги предвиди. В тази връзка по аргумент на противното от чл. 7, ал. 2 на ЗАНН, непредпазливостта като проявна форма на вина не изключва противоправността на деянието, освен в изрично предвидените от закона случаи, какъвто не е настоящият.

Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво негово поведение е бил наказан.

Установеността на нарушението безспорно се подкрепя от приложените по преписката писмени доказателства по делото, както и от гласните доказателства – показанията на разпитания в качеството на свидетел И. Г..

Освен това съгласно законовата разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на жалбоподателя същата не беше оборена.

При това положение, съдът намира, че основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за така вмененото му нарушение. Спазено е от наказващия орган и изискването за точно определяне на вида и размера на административното наказание, като за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено на основание чл.175, ал. 3, предложение 1 от ЗДвП – глоба в размер от 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС в срок от 6 месеца.

Наложените наказания са в минимален размер, предвиден от законодателя и не подлежат на редуциране от страна на съда. Правилно е определен и субектът на нарушението, тъй като нормата изисква същият да е водач на конкретното МПС, което е безспорно обстоятелство по делото.

По отношение на второто вменено нарушение обаче съдът приема, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения. В АУАН АД № 419836/11.01.2023г. е посочено, че жалбоподателят е бил нарушил разпоредбата на чл.137А ал.1 от ЗДвП, за това че не е поставил обезопасителен колан. В обжалваното наказателно постановление обаче като нарушение е посочена разпоредбата на чл147 ал.1 от ЗДвП и като нарушение е посочено, че жалбоподателя не е представил ППС на технически преглед.

Посоченото е съществено процесуално нарушение, тъй като с АУАН започва административно наказателното производство, а с издаването на НП последното приключва пред административния орган. Така съгласно 4 разпоредбата на чл.42 ал.1 т.5 от ЗАНН в АУАН следва да бъдат посочени законовите разпоредби, които са били нарушени. Същото задължение за административно наказващият орган съществува и в чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.

Недопустимо е промяна на нарушените разпоредби и вменяването на ново нарушение, което не е било констатирано и посочено в АУАН. С това се ограничава правото на защита на жалбоподателя, а именно да разбере какво нарушение е било установено с АУАН и дали именно за това нарушение е санкциониран с НП, за да може правилно да организира защитата си.

С оглед на изложеното съдът приема, че по отношение на нарушението по чл. 140 ал.1 от ЗДвП не са налице допуснати в хода на административно – наказателното производство съществени процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон, които да опорочават атакуваното наказателно постановление в тази му част и да налагат неговата отмяна или изменение, поради което същото в частта за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. По отношение на нарушението по чл. 147 ал.1 от ЗДвП съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в АУАН е констатирано друго нарушение, а в НП за първи път е прието наличието на нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, поради което наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено.

Искане за разноски е направено единствено от страна на жалбоподателя.

С оглед изхода от спора, а именно отмяната на така наложеното наказание по пункт 2 от НП, право на такива съгласно новелата на чл.63, ал.3 ЗАНН има жалбоподателят по съразмерност. Видно от представения в хода на производството договор за правна помощ жалбоподателят е заплатил в брой сума в размер на 400 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. Тъй като наложеното на жалбоподателя наказание по пункт 2 от НП се отменя, а общо наложените наказания са 2 на брой, следва и съразмерно да се уважи искането за разноски за защитник, а именно в размер на 200лв.