Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 108 от 05.12.2022, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 230/2022
Вид
Решение № 108
Подписан
05.12.2022
В сила
05.12.2022
Състав
ЛЮЛИН ВЕНЕЛИНОВ ЛОЗАНОВ, ВЛАДИМИР ДОБРЕВ СТОЯНОВ, НИНА ДОНКОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.183 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.183 ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • чл. 66 · Наказателен кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.127 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Видин, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Л. В. Л.

Членове:

В. Д. С.

Н. Д. Н. при участието на секретаря В. В. У. като разгледа докладваното от В. Д. С. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221300600230 по описа за 2022 година Делото е образувано по въззивна жалба на Б. К. П. от гр. Видин с ЕГН********** против Присъда № 9 / 25.08.2022 г. на Районен съд – Белоградчик, постановена по НОХ д. № 20221310200033 по описа за 2022 година на същия съд.

В жалбата се развиват съображения, че така постановената присъда е незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила.

Иска се присъдата да бъде изменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде осъден при условията на чл.55 НК.

Подсъдимият заяви в съдебно заседание, че иска присъдата да бъде отменена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в съдебно заседание заяви, че Присъдата следва да бъде потвърдена.

Обвинението е по чл.183 ал.1 от НК.

1

Окръжният съд, след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал и след като извърши служебна проверка на присъдата в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК намира, че въззивната жалба е неоснователна, а атакуваната присъда следва да бъде потвърдена с оглед на следното:

Депозираната въззивна жалба е допустима подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу обжалваем акт.

С атакуваната присъда

Районен съд Видин е признал подсъдимия за виновен и го е осъдил по повдигнатото обвинение по чл.183 ал.1 от НК, като е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от пет месеца и е отложил изтърпяването на това наказание по реда на чл. 66 от НК за срок от 3 години.

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, като е обсъдил тези доказателства поотделно и в съвкупност. Фактическата обстановка, която е приета за установена се доказва по несъмнен начин. По делото са изяснени обстоятелствата, които са свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават процесуалните права на страните.

С оглед установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приложил закона, като е приел, че от събраните доказателства може да се направи несъмнен и безспорен извод, че именно подсъдимият е извършил престъплението, предмет на настоящото обвинение.

Оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.

С оглед на събраните на досъдебното производство и във фазата на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по делото е безспорно установено, че Свид. Й. С.и подс. Б. К. П. съжителствали на семейни начала в гр. Видин до 2016 г. Родили им се две деца - момче и 2 момиче. През 2016г. поради влошени отношения, свид. С. и подс.П. се разделили. През 2018 г., сезирали РС-Видин с искане да утвърди споразумение на основание чл.127 от СК, като се били спогодили за определени от закона въпроси, включително и относно местоживеенето на малолетната още тогава С.Б.ова К.а - дъщеря им /синът вече бил пълнолетен към 2018 г./.

По гр. д. № 367/2018 г. по описа на РС-Видин, съдът с Решение №133/16.03.2018 г. утвърдил споразумението между С. и П., съгласно което малолетната К.а оставала да живее при майката, а П. се задължавал да изплаща на това дете - чрез майката Стефанова месечна издръжка в размер на 130,00 лв. Решението на съда влиза в сила от същия ден.

На 12.04.2018 г. бил издаден въз основа на посоченото съдебно решение и изпълнителен лист за задължението за издръжка на П. в полза на свид. К.а чрез майка й - свид. С.

Видно от приложеното по ДП и прието от съда Удостоверение с изх. № 1884/05.02.2021 г., издадено от Държавен Съдебен Изпълнител при РС- Видин, изпълнително дело №20181320403204 е образувано срещу длъжник - подсъдимия Б. П., въз основа на горецитирания изпълнителен лист по гр. .д. 367/18 г. на РС-Видин. Към 05.02.2021 г. по това изп. дело не е имало постъпили суми от длъжника. Посоченият в обвинителният акт инкриминиран период е м.март.2018г.-м. декември 2021г., т.е. за 46 месеца неплатена месечна издръжка, т.е. задължението му за посочения в обвинителния акт период възлиза на 5980,00 лв.

По делото няма данни подс. П. да е платил дължимата издръжка за инкриминирания период изцяло, за да се приложи разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК /от прокурора или от съда/.

Заявеното в с.з. от свидетелките - за неколкократни плащания след пролетта на 2022 г., и конкретните суми по такива - общо 660,00 лв., е частично погасяване на задължението в размер на 5 980,00 лв. и не обуславя наличието на по-благоприятната хипотеза на чл.183 ал.3 от НК.

От показанията на св. Й.С. - майка на С. К.а се установява, че след осъждането на П. по гр.дело за заплащане на издръжка, същият е имал първоначално доста лошо отношение към тях двете, а едва след 3 привличането му към наказателна отговорност по НК е заплатил четири вноски, на различни стойности, като издръжка на детето С. К.а.

Свид. К.а пред Районния съд е потвърдила извършените плащания, без да знае размер, тъй като те са извършени към С.

И двете свидетелки са съобщили, че освен тези суми, никакви други плащания от страна на П. не е имало. Няма данни и той да е давал други вещи - дрехи, храна, или задоволявал други потребности забавления, като дете, на непълнолетната вече К.а.

От разпита на свидетелите в с.з. БРС правилно е направил извод, че деянието е извършено от подсъдимия.

Съдът правилно е преценил, че подсъдимият дължи една немалка сума пари – почти 6000 лв., че откакто е възникнало задължението му да заплаща месечни вноски по издръжката на свид. С. К.а /март 2018 г./ е имал доходи - работейки в чужбина, но не е изпълнявал паричното си задължение. Финансовите затруднение на същия са се появили едва след настъпване на световната епидемия от вируса Ковид-19 през 2020г., която се е отразила на икономиката като цяло. Т.е. не е извинителна за наплащане на издръжката още от март 2018 г.

Съдът правилно е преценил, че няма многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, за да прилага разпоредбите на чл.55 от НК.

Деецът не е изпълнил задължението си да плати дължимата сума за издръжка, сочена от прокурора в обвинителния акт -5980,00 лв.

Действително е предоставил на няколко пъти парични суми на дъщеря си, чрез майка й - по думите на самата свид. Й. С. - 660,00 лв., но това е незначителен размер, спрямо този по обвинението.

Не е налице облекчената хипотеза на чл.183 ал.3 от НК, тъй като тази законова разпоредба изисква изпълнение на цялото задължение преди приключване на производството пред първа инстанция.

С оглед установената фактическа обстановка, която въззивния съд споделя, БРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение.

4

Фактическата обстановка, която е установена от Районния съд се възприема изцяло от въззивния съд. Разпитани са всички свидетели, които имат информация за извършеното престъпление и могат да установят факти по внесеното обвинение. Писмените доказателства подкрепят и допълват установената със свидетелски показания фактическа обстановка. Те са обстойно анализирани в мотивите към Присъдата.

Районният съд е извършил анализ на събраните писмени и гласни доказателства, който категорично сочи, че подсъдимият е извършител на престъплението. В тази насока са събрани достатъчно писмени доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност с гласните такива правилно да изяснят фактическата обстановка.

Фактическата обстановка е установена коректно и точно и изцяло обезпечава разкриването на обективната истина по делото.

С оглед на това въззивната инстанция намира, че основавайки се на правилно изяснена фактическа обстановка Районният съд е постановил Присъда, която е обоснована от фактическа страна.

Наложеното наказание е правилно определено и е законосъобразно. Определено е в рамките на закона и е индивидуализирано съобразно конкретния казус и обществената опасност на подсъдимия. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 66 от НК, като изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода” е отложено за срок от 3 години.

Пред Окръжен съд – Видин в съдебно заседание са представени платежни нареждания за преведени суми от подсъдимия към Й. П. С. майка на детето. Общо сумите по тези платежни нареждания са в размер на 652 лева, тоест това е сумата, която е била представена и пред Районния съд. Респективно това не променя приетата от този съд фактическа обстановка.

С оглед горните съображения въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Предвид на установеното по-горе Видински окръжен съд намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

5

Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 9 / 25.08.2022 г. на Районен съд – Белоградчик, постановена по НОХ д. № 20221310200033 по описа за 2022 година на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и/или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6