Решение № 401 от 30.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Варна, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100500627 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Р. Г. Б. чрез пълномощника му адвокат М.

П. срещу действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Румяна Тодорова, извършени по изпълнително дело № 20197170400289, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение срещу сума от 6 000 лева, представляваща несеквестируемо трудово възнаграждение, постъпило по сметка на жалбоподателя в „Изипей“ АД.

В жалбата се твърди, че обжалваното действие е незаконосъобразно, тъй като постъпилата сума по сметката на длъжника в „Изипей“ АД е платено авансово трудово възнаграждение по сключен трудов договор № 281 от 10.02.2023 г. между жалбоподателя и „Денива“ ООД, по силата на който трудовото възнаграждение за периода 13.02.2023 г. – 30.09.2023 г. е заплатено авансово в деня на подписване на трудовия договор. Доколкото от представените доказателства сочените факти се установяват, то следователно по отношение на сумата е налице защитата по член 446 от ГПК, а именно, че се явява несеквестируемо.

Иска се извършеното изпълнително действие да бъде отменено.

Взискателят Община Варна и присъединеният взискател ТД на НАП – Варна не са е депозирали отговор по жалбата.

Съдебният изпълнител е представил мотиви по реда на член 436, алинея 3 от ГПК.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

Изпълнителното производството е образувано по молба на Община Варна против жалбоподателя Р. Г. Б. въз основа на акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-4574-1 от 16.05.2018 г., влязъл в сила на 12.07.2018 г.

Към делото е присъединено и изпълнително дело № 20227170400679, образувано срещу Р. Г. Б. въз основа на акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ6660-1 от 26.07.2022 г., влязъл в сила на 06.10.2022 г.

1

Общото задължение по първия акт към 26.04.2021 г. е в размер на 24 683,43 лева, а по втория към 22.12.2022 г. – 1 621,63 лева.

Настоящият състав намира, че за длъжникът, какъвто е жалбоподателят, е налице правен интерес от обжалване на действията на ЧСИ, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение върху трудово възнаграждение, тъй като забраната за насочване на принудителното изпълнение върху несеквестируем доход, какъвто нормата на член 446, алинея 1 от ГПК посочва, че е трудовото възнаграждение на длъжника в размер под минималната за страната работна заплата, е абсолютна.

Разпоредбата на член 446, алинея 1 от ГПК очертава границите на несеквестируемост на трудовото възнаграждение и пенсията, като визира определен обективен критерий размерът на минималната работна заплата за страната, определен от Министерския съвет.

Този размер, освен че гарантира задоволяването на основните жизнени потребности на хората, служи като граница, под която не може да се насочва принудително изпълнение.

Вземането и неговият размер се установяват от СИ по реда на член 431, алинея 3 от ГПК.

Тъй като разпоредбата на цитираната норма има закрилна функция, въвеждането на принципа на несеквестируемост по отношение на доходите от трудово възнаграждение и пенсия има за цел да гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, че да не застраши съществуването му и нормалният му живот за в бъдеще.

От събраните доказателства се установява, че на 10.02.2023 г. жалбоподателят е сключил трудов договор с „Денива“ ООД, представлявано от Деница Варадинова, на основание член 67, алинея 1, точка 1 от КТ /за неопределено време/ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева с периодичност на изплащане еднократно след изтичане на месеца, както и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година трудов стаж. Уговорен е изпитателен срок до края на месец септември 2023 г. Работодателят се е задължил да заплаща трудовото и допълнителното възнаграждение авансово за изпитателния срок, след което ежемесечно по 780 лева, за което жалбоподателят получава еднократно авансово плащане от 6 000 лева по личната му сметка в „Изипей“ АД в датата на подписване на договора. От представено платежно нареждане е видно, че на 10.02.2023 г. по посочената сметка на Р. Башев е постъпила сумата от 6 000 лева, платена от Деница Валериева Варадинова с посочено основание „захранване на сметка“.

Институтът на несеквестируемостта представлява специална закрила на длъжника, целта на която е да му бъдат осигурени минимално необходими средства за живот. Именно по тази причина несеквестируемо вземане е трудовото възнаграждение, чийто размер е под минималната работна заплата. Сметката на длъжника в „Изипей“ АД е била запорирана на 03.02.2023 г. Насочването на принудителното изпълнение чрез запор върху банковата сметка на длъжника е процесуално допустимо, доколкото по тази сметка е възможно да постъпят суми извън източниците на доходи, визирани в член 446 и член 446а от ГПК.

Постъпленията по сметката на длъжника в размер на 6 000 лева представляват „захранване на сметка“ от Деница Валериева Варадинова, поради което не може да се направи извод, че тази сума представлява несеквестируемо вземане. Сумата не е постъпила от юридическото лице, с което жалбоподателят е сключил трудов договор, нито е посочено в платежното нареждане, че сумата представлява авансово платени трудови възнаграждения, в което ЧСИ се е убедил, изисквайки информация от „Изипей“ АД. Поради това предприетото действие от страна на ЧСИ не накърнява несеквестируемостта на вземанията.

С оглед изложените мотиви жалбата се явява неоснователна, следователно обжалваното действие следва да се потвърди.

2

Водим от горното и на основание член 437 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА действие на частен съдебен изпълнител Румяна Тодорова, извършено по изпълнително дело № 20197170400289, изразяващо се в насочване на принудителното изпълнение срещу сума от 6 000 лева, постъпила по сметка на Р. Г. Б. в „Изипей“ АД, при твърдения за несеквестируемост.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание член 437, алинея 4, изречение второ от ГПК.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3