Решение № 2942 от 21.12.2022, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2942 гр. Бургас, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕТЕЛИНА К. ДИМОВА при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ДЕТЕЛИНА К. ДИМОВА Гражданско дело № 20222120103365 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Д. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***, против „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, изменена по реда на чл. 214 от ГПК в хода на процеса, за заплащане на сумата от 14 420 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“, сключен със застрахователна полица №93002110036150 от 01.06.2021г. и покриващо претърпените от ищцата имуществени вреди по собственото й моторно превозно средство марка „Форд", модел “Рейнджър” с рег. № ***, вследствие на настъпило на ***г. в 18,35 ч. на републикански път ***, община Г., застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба и уточняващата я молба от 20.06.2022 г., ищцата заявява, че е собственик на товарен автомобил марка „Форд", модел “Рейнджър” с рег. № ***, с номер на шаси ***, по отношение на който има сключена с ответника застраховка „Каско" със застрахователна полица на МПС № 93002110036150 от 01.06.2021г. , със срок на действие от 01.06.2021 г. до 31.05.2022г. г. Твърди, че на ***г. в 18,35 ч. на републикански път *** км 43- 300, Община Г., докато съпругът й А. М. е управлявал автомобила, е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие. Описан е механизма на настъпване на ПТП, а именно, че водачът е загубил контрол над управлението на МПС, в резултат на което МПС излязло от пътя и е паднало в крайпътната канавка. Твърди се, че в резултат на горното били нанесени множество материални щети на застрахования автомобил (подробно индивидуализирани в молбата от 20.06.2022 г), а застрахователят бил уведомен веднага след настъпване на ПТП на ***г. на национален телефон ***. На 29.11.2021г. била заведена преписка – щета № 0002- 1201-21-000717. Представени били всички изискуеми документи, бил извършен оглед на автомобила, както и бил съставен опис- заключение на щетите. Твърди, че с уведомление № 2146 от 23.03.2022г. застрахователят отказал да заплати застрахователното обезщетение, като се позовал на т.14.4 от Общите условия. В писмото като причина за отказа било посочено неизпълнението на ищцата на задълженията й да се грижи за автомобила като добър стопанин, като това се установявало от констатирано по време на оглед на МПС –то състояние на гумите – същите били с “износен грайфер” и “неравномерно износване на протектора на гумите.” С исковата молба отказът на застрахователя се оспорва като неоснователен, като се твърди, че 1 автомобилът бил в добро състояние, а причината за настъпване на ПТП не е свързана със състоянието на автомобила. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

Представят се писмени доказателства. В хода на производството ангажира гласни доказателства и отправя въпроси към поисканата от ответника съдебна експертиза.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника “Лев Инс” АД, чрез юрк. К., с която исковете се оспорват по основание и размер. Не се оспорва наличието на сключен с ищцата застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС” по застрахователна полица № 93002110036150, както и обстоятелството, че настъпилия пътен инцидент представлява по своя характер застрахователно събитие по смисъла на Общите условия. Искът се оспорва по основание, като ответникът релевира правоизключващо възражение за задължението за плащане на обезщетение, позовавайки се на т.14.4 от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства, безрелсови превозни средства, представляващи неразделна част от сключената застраховка “Каско”, съгласно която застрахования има задължение да поддържа автомобила в добро техническо състояние. Твърди, че към датата на ПТП, гумите на автомобила са били в лошо състояние, с минимална остатъчна стойност на дълбочината на протектора на грайфера. Счита, че проявената груба небрежност от водача на автомобила, дава основание на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че в случая се касае за изключен застрахователен риск по смисъла на т.27, вр. т.27.6 и т.27.8 от Общите условия.

При условията на евентуалност се въвежда възражение за съпричиняване, тъй като се твърди, че водачът имал принос за настъпване на процесното ПТП и в този смисъл се претендира намаляване на обезщетението с 50 %. Твърди, че същият е нарушил правилата за движение по пътищата и по-конкретно чл. 139, ал.1, т.1 и т.3 от ЗДВП, както и чл.10, ал.1, т.9, б. “г” от ППЗДвП, указващи вида на гумите и размера на грайфера, с които трябва да бъде оборудван автомобила. Оспорва размера на претърпените вреди, съответно на претендираното обезщетение. Моли за цялостно, а при условията на евентуалност за частично отхвърляне на предявените искове. Представя писмени доказателства и прави искане за назначаване на съдебна експертиза.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД По делото е прието за безспорно наличието на застрахователен договор между страните по застраховка „Каско“ със застрахователна полица № 93002110036150 от 01.06.2021 г.

За безспорен, съдът е приел и факта на застрахователното събитие, настъпило на *** г., в 18.35 часа на републикански път ***, Община Г., за което пред застрахователя била образувана щета № 0002-1201-21-000717/1.

Спорни са по делото са обстоятелствата, свързани с механизма на настъпване на ПТП, от което са настъпили вредите по застрахования автомобил, причините за настъпване на събитието, както и размера на обезщетението.

Във връзка с установяване механизма на ПТП по делото са ангажирани писмени доказателства (протокол за ПТП), съдебно автотехническа експертиза, както и гласни доказателства чрез разпита на водача на автомобила.

От съставения протокол за ПТП, възприет от вещото лице, изготвило експертното заключение, се установява, че автомобилът самоволно е напуснал пътното платно и се е преобърнал вляво в канавката. В протокола за ПТП като причина за това е посочено „движение с несъобразена с пътните условия (релеф на местността и видимост) скорост“, но липсват констатации относно това с каква скорост се е движил автомобила, както и какви са били конкретните пътни условия по време и място на настъпване на ПТП. Отразено е, че мястото на произшествие е посетено на място, както и че направената проба за алкохол на водача е отрицателна. Посочено е, че спрямо водача е взето административно отношение за допуснато от него нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, но самия АУАН не е представен по делото.

В приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно автотехническа експертиза, вещото лице, въз основа на данните от протокола за ПТП, посочва, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, при ясно време, суха асфалтова настилка , на прав, равен участък с двупосочно движение, без разделителна ивица 2 на пътното платно. Констатирано е, че ПТП не е настъпило на мокра и/или заснежена пътна настилка, като в тази връзка вещото лице е пояснило, че дълбочината на протектора на грайфера на гумите на автомобила влияе на коефициента на сцепление.

Във връзка с отразената в протокола за ПТП причина за ПТП, а именно „движение при несъобразена скорост при ограничена видимост“, вещото лице отбелязва, че липсват данни за скоростта, с която се е движил автомобила, и че макар да съществува възможност същата да бъде определена по технически път, в случая това не е възможно, тъй като липсва протокол за оглед на местопроизшествието.

От показанията на свидетеля М., които съдът цени с оглед евентуалната му заинтересованост от изхода по делото, се установява, че причината за настъпилия инцидент е възприемането, за части от секундата, на опасност пред движещия се автомобил, и с оглед избягването на евентуален сблъсък, същият инстиктивно е завил с волана наляво и така е попаднал в крайпътната канавка. Свидетелят също потвърждава, че пътната настилка е била суха, както и че преди инцидента не се е движил нормално по пътя. Посочва, че шест месеца преди инцидента колата е минала технически преглед и всичко е било наред с автомобила, а в самия ден преди да се качи да управлява МПС е извършил проверка относно изправността му.

С отговора на исковата молба е представена докладна записка от П. Е., инспектор в Автоасистанс град Бургас, в която същият е посочил, че след заснемане на уврежданията на автомобила при извършения първи оглед, същият е забелязал, че гумите са в много лошо състояние с минимална остатъчна стойност, както и че износването на грайфера е неравномерно. Към докладната записка са представени и три чернобели снимки на гуми, от които поради лошото им качество не се установява в какво състояние са били гумите в действителност. Нито в докладната записка, нито в приложените снимки са отразени стойностите на дълбочината на грайфера на гумите, за които се твърди, че били измерени с дълбокомер.

От представения от ищцата опис – заключение на щета, се установява, че същият е съставен на същата дата, на която се твърди, че е изготвена и докладната записка, обсъдена по – горе, както и че автора и на двата документа е едно и също лице – П. Е.. При съпоставяне съдържанието на двата документа, се обоснова извод, че първоначално е бил изготвен описа на щетите, в който е отразена не само датата, но и часа на огледа (12:01 часа на 30.11.2021 г.). На свой ред в докладната е отбелязано, че износването на гумите било констатирано „след заснемане на уврежданията на автомобила“.

Същевременно от първоначално изготвения опис на щетите е видно, че същият съдържа обстойно описание на всички повреди, като единствената вписана забележка досежно гумите се отнася до предна дясна гума, за която е отбелязано, че подлежи на подмяна.

Вещото лице в заключението си същото посочва, че не може да отговори каква в дълбочината на протектора на грайфера, тъй като на представения снимков материал същата не е показана.

При това положение, съдът намира за недоказано твърдението на ответника, че техническото състояние на гумите е било „много лошо и с минимална остатъчна стойност“, респективно, че настъпването на пътно транспортното произшествие се намира в пряка причинно-следствена връзка с евентуалната тяхна неизправност. Следва да се отбележи, че застрахователят на изтъква причини защо състоянието на гумите не е било констатирано и отразено в описа на щетите, още при извършване на първоначалния оглед на автомобила от служителя П. Е.. Може да обосновано да се приеме, че ако в действителност състоянието на гумите наистина е било толкова лошо, то това едва ли това би убягнало на експерта, извършил оглед, за който е резонно да се предполага, че е добре подготвено техническо лице и разполага с необходимата експертиза за установяване на всякакъв вид увреждания по автомобилите. Същевременно пропускът да бъде отразена измерената дълбочина на грайферите на четирите гуми, както в изготвената докладна записка, така и в описа на щетите, лишава застрахования да обори констатациите на застрахователя относно причините за отказа да бъде изплатено обезщетение. В тази връзка с доклада по делото, на ответника са дадени указания за възложената му доказателствена тежест да установи правоизключващото си възражение, каквото доказване с оглед на изложеното по – горе следва да се приеме, че не по делото не бе проведено.

3

Относно претърпените вреди и размера на дължимото обезщетение по делото са събрани доказателства, от които се установяват както вида на щетите по увреденото МПС, така и техния размер. От приложената по делото проформа фактура, издадена от Мото – Пфое се установява, че общата сума, необходима за извършване на ремонтни дейности по отстраняване на настъпилите щети е в размер на 17865,78 лева с ДДС Вещото лице в заключението посочва, че в настоящата хипотеза стойността на ремонта надвишава 80 % от действителната стойност на автомобила, т.е. налице е тотална щета, в който случай не е целесъобразно извършването на ремонт. При съобразяване на разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ, съдържаща дефиниция за тотална щета и нейното обезщетяване, вещото лице дава заключение, че стойността на щетата е в размер на 14420 лева. До този размер е и заявеното от ищеца увеличение на иска.