Протокол № 30 от 09.02.2021, Окръжен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 30 гр. Разград , 08.02.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Лазар Й. Мичев

Емил Д. Стоев

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева и прокурора Сезгин Сеидов Османов (ОП-Разград)

Сложи за разглеждане докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213300600007 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:05 часа се явиха:

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА-РАЗГРАД се явява ПРОКУРОР ОСМАНОВ.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. Б. М., редовно призован, не се явява. За същият се явява служебен защитник адв.Анна-Мария Кънчева НИКОЛОВА.

ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка да се даде ход на делото.

Адв.НИКОЛОВА: М. е извън България. Извинявам се за грешката, моя грешка е, че пише във въззивната ми жалба, че М. Б. М. е в затвора, всъщност аз не знам къде е той.

Производството пред първата инстанция беше проведено задочно по отношение на него, аз съм служебен защитник. Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намери, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, предвид наличните данни

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото от съдия-докладчика, съдия СТОЕВ:

Въззивното производство е образувано по жалба от защитник на подсъдим против присъда №428/12.11.2020 г. по нохд №76/2020 г. на Районен съд Разград.

С обжалваната присъда РС Разград признал подсъдимия М. Б. М. за виновен в това, 1 че на 29.05.2019 г. в гр. Разград е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон, на стойност 420 лв., сим карта на стойност 6 лв., кожен калъф на стойност 10 лв., карта памет на стонйсот 7 лв. – всичко 443 лв. от владението на Х.Т.П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал.1 НК и на основание чл. 54 НК му е наложено наказание 4 месеца лишаване от свобода и в това, че на 30.05.2019 г. в гр.

Разград, в заложна къща „Керидт Експрес 69“ Разград е потвърдил неистина в частен документ – декларация по чл. 14, ал.3 НДЗК, като в същата посочил, че залаганата от него вещ – мобилен телефон е негова лична собственост и я е придобил чрез покупка и употребил тази декларация пред управител на заложната къща, акто доказателство за невярно удостовереното в нея обстоятелство – престъпление по чл. 313, ал. 3 НК и му е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 НК е определено общо наказание 4 месеца лишаване от свобода и на основание чл. 66 НК изтърпяването на наложеното наказание отложено за изпитателен срок от три години. Присъдени са разноски.

Постъпила е жалба от защитник на подсъдим против присъда №428/12.11.2020 г. по нохд №76/2020 г. на Районен съд Разград. Постъпила е жалба (вх. №262239/23.11.2020 г. на РС Разград) от адв. Николова – защитник на подсъдимия М. Б. М.. Оплакването е, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо. Според защитника присъдата е необоснована и не е доказано обвинението за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, не извършено пълно и всестранно изследване на доказателствата, не са обсъдени противоречията между доказателствата, избирателно са приети само доказателства, които подкрепят обвинението. Защитникът на подсъдимия счита, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като доказателствата сочат за престъпление по чл. 207, ал.1 НК или за маловажен случай на кражба. Според адв. Николова присъдата е немотивирана, налице е противоречие между фактическата обстановка и правните изводи и съдът не е обсъдил защитните тези и възражения на подсъдимия. Наложените наказания според изложението в жалбата са явно несправедливи. Искането е съдът да отмени присъда и постанови нова по чл. 207, ал.1 НК или чл. 194, ал. 3 НК или да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане.

В допълнително изложение от 09.12.2020 г. се правят доказателствени искания: Да се изиска запис от камерата в съдебна зала №2 на РС Разград от 12.11.2020 г. С искането защитата иска да докаже, че пострадалата е оставила раницата си широко отворена, препълнена с вещи на пейка в съдебната зала, няма навик да затваря раницата си и е възможно да е оставила раницата си отворена и телефона да е паднал от нея; Да се изиска разпечатка от телефонните разговори, проведени на 29.05.2019 г., за да се установи времето, когато е проведен последният разговор; Да се изиска медицинска документация от св. П., от която да е видно какво е заболяването на сина . За изготвяне на мотивите е съобщено на защитника адв. Николова на 07.12.2020 г., видно от приложеното по делото съобщение.

Препис от жалбата е връчен на РП Разград. Препис от допълнителното изложение на 2 жалбоподателя е връчено на РП Разград на 30.12.2020 г.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите по чл. 327 НПК и установи: Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лица, които са оправомощени, съгласно чл. 318, ал.

2-6 НПК. Съдебният състав намира, че направените доказателствени искания не са от значение за установяване на фактическата обстановка. Обстоятелствата, които жалбоподателят иска да установи с тях няма да допринесат за изясянване на факти, свързани с предмета на доказване по делото - извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, характерът и размерът на вредите, причинени с деянието и други обстоятелства, които имат значение за отговорността. Съдът е приел, че поведението на пострадалата на 12.11.2020 г. в съдебната зала на РС Разград няма връзка със събитията станали на 29.05.2019 г. в парка в гр. Разград. По делото е налична разпечатка на разговорите, проведени от процесния телефонен номер на 29.05.2019 г. на л. 50 и сл. Здравословното състояние на сина на пострадалото лице Х.Т.П. няма отношение към предмета на доказване.

Установяването на здравословното състояние на сина на св. П. не е необходимо за изясняване на фактическата обстановка.

Съдът е приел, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит, при условията на чл. 327, ал. 3 НПК, на свидетели и вещи лица.

За изясняване на обстоятелствата по делото не е необходим разпит на подсъдимия по чл. 327, ал. 2 НПК, но подсъдимият има право да дава обяснения по всяко време.

Адв.НИКОЛОВА: Поддържаме жалбата. По доказателствата с искането ми си постигнах целта. Искането ми беше да се установи, че в залата раницата й беше оставена отворена и тъй като прокурора не направи възражения и по този начин призна, че действително чантата й е била отворена, защото аз твърдя, че като е бързала от отворената чанта е изпаднал телефона, т.е. така, както в залата от притеснение отива, говори и чантата й седи отворена, така и тогава сина след като е имал проблеми с краката и т.н. тя пак притеснява се, бърза и чантата пак е отворена. Така, че аз си оттеглям това и нямам други доказателствени искания.

ПРОКУРОРЪТ: Жалбата е процесуално допустима. Няма да соча доказателства.

С оглед становищата на страните, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

3

Адв.НИКОЛОВА: От приложените към делото доказателства е видно, че съм назначена като служебен защитник още на ДП и тогава имам преки впечатления, тъй като съм присъствала на разпита и обясненията, които даде подсъдимия. След това като започнахме съдебното производство не можа да се проведе съкратено съдебно следствие, защото не може без негово съгласие, но въпреки всичко като изхождам от събраните по делото доказателства, няма как да не подам жалба, защото според мен са очевидни процесуалните нарушения и материални такива с постановената от РС присъда, поради което на това основание като мое задължение не само като адвокат, но и като човек, подадох съответната жалба. Поддържам всички основания, които са посочени в жалбата, няма защо да ги повтарям, но все пак искам да изтъкна в допълнение някои уточнения.

Във връзка с присъдата в първата част относно първото обвинение заявявам, че същата е необоснована и противоречи на доказателствата събрани и приложени към делото относно обстоятелството, че доверителят ми бил извършил кражба по чл.194, ал.1 НК.

Считам, че с деянията си подзащитния ми е осъществил състава на чл.207, ал.1 НК, а не на чл.194, ал.1 НК. При подробен анализ на събраните по делото доказателства неминуемо ще се стигне до извода, че се касае не за кражба, а за присвояване на намерена вещ. В подкрепа на това си твърдение излагам следните факти. От протокола от съдебно заседание, проведено на 12.11.2020 г. е видно, че свид.П., чиито телефон и в обвинителния акт и в присъдата се твърди, че е бил откраднат, заявява следното: „Малкият тръгна да бяга надолу, за секунди станах, да го повикам да се върне нагоре“. По-надолу в същия протокол на л.2 пак заявява: „Станах само да извикам детето да се върне и се върнах на пейката“, няма минута. На трето място, пак в същото съдебно заседание, в същия протокол пак заявява:

„Станах от пейката и за секунди се обърнах настрани да повикам детето, детето беше на 4-5 крачки може би, аз просто гледах надолу, за да се върне малкия“. Следователно, тази собственичка на въпросния телефон, т.е. свид.П. сама е заявила и то на три места, кратко и ясно, че не се е отделяла, че тя само е станала, обръща се настрани, както тя казва „обърнах се на страни, да повикам детето“, т.е. тя не се е отделяла, не е тичала подир детето да го върне. За това исках здравословно състояние, за да се види, може ли въобще да върви това дете, има ли проблеми с краката или е била принудена да отиде, да го вземе на ръце да го занесе примерно до пейката, но няма такива данни, поради, което няма какво да ги обсъждаме, илеревантни факти са, така че не ни интересуват. Истина е това, което тя заявява. Ако ние приемем, че тя не казва истината, съдът следва да заяви по каква причина не приема за истина нейните думи. Колко пъти казва „за секунда станах и да го повикам“, не да го върне обратно, не да тича, дори четири крачки да направи, не. След като не се е отделяла от чантата си, няма как телефонът да е бил откраднат от тази чанта. Второ свидетелката П. заявява, че са били седнали на последната пейка преди да се завие за ресторант „Лес“. Заявява, че не е имало хора, не е видяла някой да е седял на пейката, не е видяла някой да рови в чантата й, и че покрай тяхната пейка не е имало хора. Естествено е, като имаме предвид, че всеки знае парка, знаем местонахождението на ресторант „Лес“ да си представи тази пейка. Тази пейка е на ъгъла от централната алея, от централния вход към 4 ресторант „Лес“ и от зоопарка, където се завива и която алея е именно към ресторант „Лес“.

Това са алеи, които са прави и са с видимост, и ако имаше хора на тези алеи с такава видимост, щеше самата свидетелка да заяви „имаше хора“, но тя заявява кратко и ясно „нямаше хора“. За да приеме някой, че е извършена кражба в рамките на по-малко от една минута по тези алеи, дългите, с тази видимост, който го е решил това нещо, да си представи възможно ли е някой да се движи по тези алеи, без да бъде забелязан. След като в рамките на около една минута по тези алеи не е имало нито един човек, не може да се приеме, че е извършена кражба. Не вярвам някой да заявява, че виждате ли зад дърветата или из храсталаците се е бил скрил Мустафа седял е и чакал тя да погледне на някъде, бързо да отиде, да открадне точно телефона и пак да се скрие, защото тя след това пак никого не вижда. На трето място какво заявява пак свид.П.. Всеки ще каже, ама стига с тази свидетелка, тя е пострадала, тя е единственото лице, което може да даде сведения кое, как е станало според нея. Ето тя какво казва в същото съдебно заседание телефонът й е бил в предния джоб на раницата и само ципа на предния джоб е бил дръпнат, и че другите ципове на раницата са били тя заявява заключени, предполагам има предвид затворени. Така също и на л.3 от протокола от същото съдебно заседание заявява изрично: „Не може да се предположи, че в джоба на чантата ми има телефон“. След като самата свидетелка заявява, че въобще не може да се предположи, а тя много добре знае какво представлява чантата й и самата тя заявява, че не може да се предположи, че в предния джоб има телефон, как тогава ние ще си представим, че едно лице, което не знаем от къде се е появило, но да приемем, че се е появило, той предполага, че точно там се намира телефона, там пипа, бързо дърпа ципчето, отваря, взема телефончето и пак изчезва. Аз нямам нищо против, но когато се приема една фактическа обстановка, тя трябва да е в съответствие с доказателствата, защото елементарно е, ако видиш една чанта, да я грабнеш, ако няма никой наоколо, да я грабнеш и да се скриеш, не по алеите да тичаш, а някъде из храсталаците да се скриеш, а не да почнеш да отваряш ципчетата на тази чанта, да ровиш, след това спокойно пак да ги дръпнеш, да затвориш и чак след като откриеш това, което търсиш, а той не търси нищо друго, защото няма портмоне примерно отнето и той като взема телефона забравил да затвори пак ципчето и тръгнал. Всичко това доказва, че не може в рамките на по-малко от 1 минута, за няколко секунди и при условието, че тя само се обръща на страни, за да повика детето, и при фактическа обстановка, която е описана от нея, че няма никой, тя не вижда абсолютно никой, за това кратко време, при тази описана от нея фактическа обстановка е невъзможно да бъде извършена кражба и ако някой приема нещо друго ще трябва да посочи, по каква причина и кои доказателства и при какви обстоятелства сочат, че в рамките на по-малко от една минута е възможно извършването на такава кражба. В действителност аз считам, изхождайки от доказателствата по делото, че се касае не за кражба, а за присвояване на намерена вещ и затова следва да се кредитират показанията на подсъдимия, а именно, че е намерил тази вещ, намерил е въпросният телофона, времето за намиране съвпада, съвпада и с това, което е заявила свидетелката, а тя казва, че след като е извикала детето, веднага са си тръгнали.