Решение № 15757 от 16.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15757 гр. С., 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГ.А като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110135503 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** срещу Л. Н. М., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 562,08 лв. - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. за имот в гр. С................... с абонатен № 318968, ведно със законна лихва за период от 29.04.2022 г. до изплащане на вземането; 71,78 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 12.04.2022 г. върху главницата за топлинна енергия;

55,87 лв. - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 29.04.2022 г. до изплащане на вземането; 9,39 лв. - мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до 12.04.2022 г. върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22778/2022 г. по описа на СРС, 48 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответницата като собственик на процесния имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответницата топлинна енергия, като съответно тя не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнася, а като не е сторила това, 1 ответницата е изпаднала в забава и дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в случая услугата за дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез назначения й особен представител, с който оспорва исковете като неоснователни. Излага доводи, че са налице системни пропуски в дейността на ищеца при начисляване на суми за своите услуги, не е ясно на какво се дължат разликите в сумите, начислени за отделните отоплителни периоди, както и липсва яснота относно измерването на топлинната енергия.

Оспорва наличието на писмен договор между страните за доставка на топлинна енергия.

Възразява за погасяване на сумите по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за което длъжникът е уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер.

По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е 2 погасила претендираните вземания.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Не е спорно, че за сградата се извършва услуга топлинно счетоводство, за което е взето решение по протокол от 17.09.2001 г. от Общо събрание на собствениците на етажната собственост в ж. к. „Л. - Г“, бл. 14, вх. Ж и е сключен договор № 738 от 24.09.2001 г. между „Т.С.“ ЕООД и представител на етажната собственост за извършване на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.

Договорът е сключен за срок от 3 години, но в чл. 2.5. е предвидено изрично, че договорът се удължава автоматично с още една календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичането на срока му. По делото не са налице данни за прекратяване на договора, поради което съдът приема, че същият е действал и през процесния период, като по делото са налице доказателства, че третото лице - помагач е извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, на което етажните собственици не са се противопоставили.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна 3 енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът приема, че ответницата е имала през процесния период качеството на потребител на топлинна енергия, доставяна до имота, в качеството си на негов собственик, което се установява от приетия Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 112, том III, рег. № 9748, дело № 450/2005 г., видно от който на 16.12.2005 г. А.К.Ч. и М.Н.Ч., чрез пълномощника си Л. Н. М., са продали на последната процесния апартамент № 194, находящ се в гр. С........................, със застроена площ от 84,25 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 24, с полезна площ от 2,47 кв. м. и с 3,578 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото - държавна земя. За установяване на наличието на облигационно правоотношение между страните по делото е прието и заявление - декларация за откриване на партида от Л. Н. М. до „Т.С.“ ЕАД с рег. № Г-14619/19.08.2016 г., за процесния апартамент № 194, находящ се в гр. С., ж. к. „Л. зона Г“, бл. 14, вх. Ж, ет. 7 с абонатен № 318968, което заявление носи подпис за ответницата, който не е оспорен по делото. Предвид изложеното, съдът приема, че ответницата в качеството си на собственик на имота, подала и изрично писмено искане до ищеца за откриване на партида, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота за исковия период, при липса на данни правото на собственост да е било прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на имота на друго лице, или да е бил сключен изричен писмен договор с „Т.С.“ ЕАД с трето за спора лице за продажба на топлинна енергия за исковите имот и период.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от 4 топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора, без да е необходимо изрично изявление на ответника потребител относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. При тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало с оглед изричното искане на ответницата с подаването на заявление - декларация за промяна на партидата на нейно име, в качеството й на собственик на имота през процесния период.