Решение № 6991 от 22.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6991 гр. С., 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20211110164280 по описа за 2021 година

Предявени са осъдителни искове от „ИЩЕЦ“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против Л. М. СТ. за сумата 3779,49 лева , включваща 3225,12 лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к. АДРЕС, абонатен № 293015 сумата 509,68 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до 14.10.2021 г., сумата 36,67 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. и сумата 8,02 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. до 14.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба – 11.11.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера посочен в ежемесечно получаваните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди при смърт на клиент - физическо лице, наследниците или лицето придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока в срока по чл. 12. Т. 12 (30 –дневен срок) чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата.

Сочи, че ежемесечното публикуването в интернет страницата на дружеството на данните за дължими суми за топлинна енергия се удостоверява чрез констативни протоколи, съставени в присъствието на нотариус. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се 1 извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът се позовава на изтекла в негова полза тригодишна погасителна давност предвид периодичния характер на плащанията, независимо от издаваните в по- късен момент общи фактури. Счита, че задълженията за периода 01.05.2018 г. до 30.11.2018 г. са погасени по давност. Заявява, че между него и ищцовото дружество не съществува облигационна връзка, по силата на която да му е доставяна топлинна енергия, респ. той да дължи заплащането й. Оспорва да е вещен ползвател и потребител на топлинна енергия в имота. Счита, че липсата на представени от ищеца доказателства за принадлежността на правото на собственост, респ. на вещно право на ползване върху процесния имот, обуславя неоснователност на предявените искове. Позовава се на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП, според която не дължи заплащане на доставена топлинна енергия, която не е поръчал. По отношение на претендираните от ищеца суми за такси за услугата „дялово разпределение“ заявява, че липсват доказателства за наличие на задължение да заплащат тази такса в полза на ищцовото дружество. Претендира разноски за осъществено безплатно адвокатска помощ.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Б.“ ЕООД поддържа, че отчитането и разпределението на топлинната енергия за имота и сградата, в която се намира, е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и наследодателя на ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.

Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

2

По делото е приобщен като доказателство договор за продажба на държавен имот, съгласно Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети от 01.04.1964 г., от който се установява, че М. П. СТ. купува недвижим имот - апартамент №18, находащ се в гр. С., ж.к. Западен парк, ул. „Суходолска“, бл. 60, ет.

5. След смъртта на М. П. СТ. всички негови имуществени права и задължения или дробни части от тях (дялове) са преминали върху неговите наследници, които според представеното удостоверение за наследници с изх. №6603/16.11.2012 г., издадено от Столична община, район Красна поляна са съпругата му Е.Л.М. и синът му – Л. М. СТ.. След смъртта и на Е.Л.М. на 19.10.2012 г. всички нейни имуществени права са преминали върху настоящия ответник, в качеството му на единствен наследник по закон съгласно удостоверение за наследници с изх. №6602/16.02.2012 г., издадено от Столична община, район Красна поляна.

В подкрепа на този извод следва да се цени и обстоятелството, че процесният имот е деклариран от ответника по чл. 14 от ЗМДТ, в качеството му на собственик по наследство.

Представената декларация по чл. 14 ЗМДТ като съдържаща неизгодни за издателя си факти има характера на свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателсвена сила.

При тези данни съдът намира, че за процесния период Л. М. СТ. в качеството си на собственик е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „ИЩЕЦ” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена.

Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение №ОУ-1/27.06.2016 г.от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество. Влизането в сила на ОУ не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Общите условия обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Неоснователни са възраженията на ответниците, че нямат задължение да плащат топлинната енергия, тъй като не са я поръчвали. По делото не са представени доказателства удостоверяващи нежеланието на ответника за преустановяване на доставяната от ищеца услуга по реда на чл.153 ал.2 ЗЕ, което съдът счита, че съставлява „искане” на услугата по смисъла на чл.62 ал.1 ЗЗП.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната сума е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Според заключението в имота е ползвана топлинна енергия за отопление на имот през целия процесен период и такава е била начислявана от ищеца, като е била начислявана и такава за БВГ и отдадена от сградната инсталация. Констатирано е, че в жилището има 3 броя отоплителни тела – радиатори, на които са монтирани топлинни разпределители, 1 брой щранг – лира без ИРРО, за която е начислявана слъжебно топлинна енергия и 1 брой водомер. Количеството топлинна енергия за отопление на имот и за БВГ е определяно на база служебен отчет, поради неосигурен достъп. През исковия период общото количество на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация е определена като част от общото количество за СЕС. Делът на процесния имот е определен в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея според съотношението на пълния му отопляем обем към пълния отопляем обем на СЕС. Според заключението на съдебно– техническата експертиза стойността на потребената топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. в имота е в размер 3111.08 лева.

Ответникът не твърди да са заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради което съдът приема, че същият като собственик на процесния имот дължи заплащането на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия, в размера установен от заключението на съдебно – техническата експертиза, поради което за разликата до 3225.12 3 лева искът подлежи на отхвърляне.

При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по давност на вземанията.

Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.