Решение № 830 от 19.11.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 830 гр. Бургас, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З.М. като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20212120203870 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод жалба подадена от „***” ЕООД ЕИК ***, представлявано от управителя Д.П., гражданин на Белгия, роден в Турция, чрез адв. Е.М. против Наказателно постановление № 02-0003583/10.08.2021г., издадено от П.В.Т. – Директор на Дирекция „ИТ”, с което за нарушение на чл. 7 от Наредба за условията и реда за командироване и изплащане на работници и служители в рамките на представяните услуги (обн. ДВ, бр. 2 от 06.01.2017г.) на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 КТ на дружеството жалбоподател като работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

С жалбата се оспорва НП като се сочи, че на административно-наказващия орган били предоставени уведомителна писма „Лимоза“ за назначените лица, от които се установявало, че работниците били изпращани за предоставяне на услуги в дружество, регистрирано в Кралство Белгия като за целта била направена регистрация по съответния ред и се касаело за разпоредбата на чл. 121а, ал. 2, т. 1 КТ. НП било и немотивирано, не било ясно описано нарушението. АУАН не бил преведен на представителя на дружеството. Моли да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН. Моли да се отмени обжалваното НП.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител депозирана е писмена молба от адв. Е.М., която поддържа жалбата, представя превод на „Лимоза“. Допълва по същество, че се касае за хипотезата на чл. 121а, ал. 2, т. 1 КТ, били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, била различна дадената квалификация в АУАН и в НП, НП било немотивирано. АУАН не бил станал достояние на управителя на дружеството жалбоподател.

1

Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” /ДИТ/ - гр.

Бургас, надлежно призован, в съдебното заседание се представлява от юрк. И-Н., оспорва жалбата и излага съображения по същество като счита, че правилно се ангажира отговорността на дружеството жалбоподател. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (наказателно постановление е връчено съгласно разписка на адреса на управление на дружеството на 11.08.2021г. като жалбата е подадена на 18.08.2021г.).

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. По същество съдът намира следното:

На 18.05.2021 г. свидетелката К.Г. извършила проверка на „***“ ЕООД по повод получен сигнал от гражданин за извършени нарушения на трудовото законодателство.

Проверката била извършена в офиса, който счетоводно обслужвал дружеството. Връчила призовка за явяване в ДИТ- Бургас и представяне на документи, необходими за приключване на проверката, но на посочената дата не се явил представител. Документите, които изискала, били представени на ел.поща на 09.06.2021 г. и 10.06.2021 г.

Тъй като управителят на дружеството живеел в Кралство Белгия и отсъствал от страната, част от документите трябвало да бъдат изпратени в Белгия, което наложило подългия период на приключване на проверката.

На 06.07.2021 г. лично управителят на „***“ ЕООД се явил в ДИТ, като бил придружен от лице, което да му превежда, тъй като не знаел български език.

На тази дата свидетелката съставила АУАН срещу дружеството за това че, е допуснало командироване в Кралство Белгия с цел полагане на труд на длъжност „машинен оператор пералня” В.Д.И. без да е сключено споразумение по чл. 2, ал. 2 от Наредба за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Нарушението било извършено на 23.03.2021г. и било установено от ДИТ на 10.06.2021г. , с което нарушил чл. 7 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на представяните услуги (обн. ДВ, бр. 2 от 06.01.2017г.)

Работодателят не изпълнил задължението си, при постъпването на работа да сключи с лицето допълнително споразумение, в което да договори условията за работа в приемащата държава, трудово възнаграждение, работно място, условия за полагане на извънреден труд и други. До приключването на проверката не било представено такова допълнително споразумение с В.И., за условията, при които ще работи в Белгия, поради което и бил съставен АУАН.

Управителят Д.П. дал писмени обяснения чрез лицето, с което се явил в ИТ, че всички лица, назначени в дружеството полагат труд в Белгия. Посочено е, че нямал съзнанието, че трябва да сключва допълнителни споразумения.

2

Впоследствие представили „Лимоза“, която е представена и в хода на съдебното следствие съгласно което уведомлението е изпратено на 17.03.2021г. с период на заетост на В.И. 18.03.2021г. – 30.06.2021г. посочено е изпращащото предприятие и белгийски клиент.

АНО възприел фактите, описани в АУАН като издал обжалваното наказателно постановление като наложил имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 7 от Наредба за условията и реда за командироване и изплащане на работници и служители в рамките на представяните услуги (обн. ДВ, бр. 2 от 06.01.2017г.) на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 КТ.

Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства като съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на св. Г. като последователни, логични и кореспондиращи на останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Противно на становището на жалбоподателя, настоящият състав счита, че вмененото му нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми. Липсват формални основания за отмяна на НП.

Този състав не споделя възражението, че не е представен АУАН, който да е преведен на представляващия дружеството. В случая, на първо място, не се установява какви са познанията на български език на представляващия и дали действително той не разбира български език. На следващо място, е регистрирал търговско дружество в Република България и дължи спазване на правилата, установени в страната като официалният език на територията на Р. България е българският. Липсва посочване в АУАН да не е разбрал неговото съдържание или да е отказал да го получи. От разпита на свидетелката Г. се установи, че Полат се е явил с лице, на което е имал пълно доверие, за да го запознае в случай, че има затруднения с АУАН и да му се разясни поради какви причини се ангажира неговата отговорност. Фактът, че е разбрал за какво нарушение се санкционира, се 3 установява и от това, че е попълнена декларация, в която е дал обяснения. Същият е получил препис от АУАН, вписано е на български език, че ще подаде възражения и обяснения и правото му на защита не е засегнато и е упражнил правото си на жалба срещу НП. Излага подробно съображенията си защо счита, че липсва осъществен състав на нарушение и че е нарушена материалната разпоредба, за която е ангажирана отговорността му.

Ето защо този състав не приема възражението, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Неоснователно е възражението, че се касае за хипотезата на чл. 121а, ал. 2, т. 1 КТ която предвижда, че изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато регистрирано по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

В случая няма данни да се касае за временна работа, което е отбелязано и в представената „лимоза”. На следващо място съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги при изпращане на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 2, т.

1 КТ предприятието, което осигурява временна работа, и работникът или служителят уговарят в трудовия договор по чл. 107р, ал. 1 КТ условията на работа за работника или служителя в предприятието ползвател като ал. 2 определя, че трудовият договор по ал.

1 съдържа данни за страните и определя: 1. размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения; 2. условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им; 3. продължителността на работния ден и на работната седмица, на дневната, междудневната и на седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава; 4. размера на платения годишен отпуск; 5. условия за жилищно настаняване на работника или служителя, когато то се предоставя от предприятието, което осигурява временна работа, по време на изпращането; 6. финансови условия на изпращането извън посочените в т. 1 и 2.

Такива условия в представения трудов договор липсват уговорени. Същият е сключен като безсрочен, уговорено е работно време и дължимото месечно трудово възнаграждение, място на работа – Бургас.

В представеното писмено обяснение от управителя на дружеството-жалбоподател се установява, че работниците работят в Белгия като са назначени в „***“ ЕООД. В случая по делото липсва представена комадировъчна заповед, но не е спорно, че работниците полагат труд в Кралство Белгия. Заповед следва да издаде работодателя и е недопустимо да се позовава на хипотезата на чл. 121а, ал. 2, т. 1 КТ като сочи, че се касае за „изпращане“ на работници без да са спазени условията и на тази разпоредба. Задължение на работодателя е да издаде заповед за командировка и от неиздаването на такава той не може да черпи 4 благоприятни за себе си правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ, командироване на работници/служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник/служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария: за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите; в предприятие от същата група предприятия.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, при командироване на работници/служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ и по чл. 107т, ал. 4 от КТ работодателят и работникът/служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването.

Съгласно чл. 7 от Наредбата, не се допуска командироване или изпращане на работник/служител, когато не е сключено споразумение по чл. 2, ал. 1 или трудов договор по чл. 3, ал. 1.